Определение № 615 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. София, 14.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20238002901657 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Черноморски фар“ЕАД против решение №75/24.04.2023г. по в.т.д.№214/22г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №131/08.04.2022г. по гр.д.№945/21г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което на основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП е прието за установено, че дружеството е нарушило, по смисъла на чл.18 ал.2 т.1 и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, авторското право на Г. Р. Х. върху кръстословица, чрез публикуването й в бр.128 от 08.07.2015г. на в-к „Черноморски фар, без знанието и съгласието на автора Х. и заличавайки използвания от ищеца знак за авторство.

В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд, поради допуснати процесуални нарушения и несъобразяване с материалния закон. Поддържа се,че съдът е формирал изводите си, без да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, като е игнорирал свидетелските показания на св.Шатърова; неправилно е извел като фактически състав на нарушението по чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП повторността на публикуването на кръстословицата,без да съобрази,че първоначалното й отпечатване във вестника е извършено на основание друг договор от 2009г., сключен с друг правен субект – „Издателска къща „Черноморски фар“ООД; необосновано е заключил,че 1 знакът за авторството е част от вида и съдържанието на кръстословицата, поради което за дружеството е съществувало задължение да го постави върху кръстословицата, като сочи, че липсват доказателства Х. да е заявил желанието си това да бъде сторено. Поддържайки твърденията си,че публикуването на кръстословицата е осъществено на базата на сключения между страните договор от 01.10.2012г., касаторът счита,че не е налице използване на авторско произведение на ищеца в нарушение на закона, поради което формираният в противен смисъл краен извод на въззивния съд се явява неправилен и необоснован. По тези съображения касаторът е поискал касационната инстанция да разреши спора по същество, като отмени обжалваното въззивно решение и отхвърли иска срещу дружеството.

Претендира разноски.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК с въпросите:

1.Задължен ли е въззивният съд по чл.12, чл.154 ал.1 и чл.235 вр. чл.269 изр.2 ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и да изложи точни, логични и обосновани мотиви? Твърди се,че при решаването на делото въззивният съд се е отклонил от практиката на ВКС за задълженията на въззивната инстанция, обективирана в решение №194/18.06.2013г. по гр.д.№1100/12г. на ІV г.о. на ВКС, решение №43/04.06.2014г. по т.д.№213/12г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №157/08.11.11г. по т.д.№823/10г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №554/08.02.12г. по гр.д.№1163/10г. на ІV г.о. на ВКС, решение №177/28.07.15г. по гр.д.№6369/14г. на ІV г.о. на ВКС, с което обосновава приложимост на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.;

2. При публикуване на кръстословицата, обект на авторското право в изпълнението и при действието на сключен договор, с който авторът се е задължил да предоставя на издателя кръстословици, може ли да се приеме,че публикуването е извършено без съгласие на автора?;

3. Може ли да се приеме за „повторна“ публикация, която е направена при действието на друг договор с друго юридическо лице?;

2

4 . Ако авторът твърди,че е нарушено правото му да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението, необходимо ли е авторът изрично да е изявил волята си за това?

Последните три въпроса касаторът обвързва с допълнителната предпоставка за селектиране на касационната му жалба, предвидена в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита за приложима с оглед липсата на съдебна практика, формирана с решения на ВКС по поставените въпроси и с необходимост от създаване на такава за развитие на правото и за точното прилагане на закона.

Ответникът Г. Р. Х., в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, е оспорил наличието на сочените от касатора основания за допускане на решението на ВТАС до касационно обжалване и е възразил срещу основателността на наведените в нея оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, който е поискал да бъде потвърден в случай,че бъде допуснат до касационен контрол, като му бъдат присъдени разноските за касационното производство.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да уважи предявения от Г. Х. иск по чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП първоинстанционният съд е приел за установени следните факти: със сключен през 2009г. договор ищецът се задължил спрямо „Черноморски фар“ООД да предоставя всяка седмица срещу заплащане по 5 броя кръстословици за публикуване във в-к „Черноморски фар“; от своя страна дружеството е поело ангажимент да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, както и съпътстващите ги надписи и обозначения, както и да не публикува повторно кръстословица; договор със същото съдържание бил сключен между ищеца и „Черноморски фар“ЕАД /в което е било преобразувано търговското дружество „Черноморски фар“ООД, видно от идентичните им ЕИК/ от дата 01.10.2012г.; в бр.87/11.05.11г. на вестник „Черноморски фар“ е публикувана кръстословица,обозначена със знак за авторство на Г. Х., а в бр.128 от 3

08.07.2015г. на същия вестник същата кръстословица отново е публикувана, но без това обозначение. Въз основа на тези факти и при липса на спор относно действителното авторство на ищеца по отношение на кръстословицата, съставът е формирал извод за допуснати от ответника нарушения по чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП. Намерил е за недоказан и следователно неоснователен доводът на ответника,че публикацията е извършена в изпълнение на договора от 2012г., а за ирелевантен – доводът дали „Черноморски фар“ООД и „Черноморски фар“ЕАД са едно и също дружество. Отказал е да сподели поддържаното от ответника виждане,че той няма задължение да публикува знак за авторство наред със самото произведение, като се е обосновал не само с договорната клауза на чл.4 от договора от 2012г., но и с нормите на чл.6 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП, като е посочил,че макар да не е част от произведението знакът е част от самото авторско право и в случаите, когато авторът е предоставил произведението си с обозначителен за авторството му знак, издателят е длъжен да публикува творбата във вида, в който му е предоставена - със съпътстващите я знаци и обозначения.

Произнасяйки се по реда на инстанционния контрол и при съобразяване разпоредбите на чл.269,чл.272 и чл.273 ГПК, съставът на апелативния съд е споделил изцяло така изложените мотиви на първата инстанция, намирайки за изяснена от събраните по делото доказателства фактическата обстановка.

Наред с и независимо от това е посочил като категорично установени фактите,че издател на вестник „Черноморски фар“ е ответникът „Черноморски фар“ЕАД, както през 2009г., когато е сключен първият договор, така и през 2012г. при сключването на втория ; че двата договора са с идентично съдържание, според което издателят се е задължил да заплаща на ищеца предоставените му от него кръстословици, да не променя вида и съдържанието им, както и съпътстващите ги обозначения и да не публикува повторно която и да е от тях; че публикувана през 2011г. във вестника кръстословица, съпътствана от обозначение за автора й Г. Х., е била публикувана отново през 2015г. , без указание за авторството й. След приобщаване мотивите на първата инстанция съдът се е произнесъл по поддържаните от ответника оплаквания във въззивната му жалба. Посочил е,че твърдението на същия,че публикацията от 2015г. е извършена в изпълнение на договора от 2012г., е останало недоказано от страната, а, 4 доколкото същата кръстословица вече е била публикувана в същия вестник четири години по-рано, отпечатването й се явява повторно и при изричното противопоставяне на автора с договорната клауза за това то представлява нарушение не само на договора, но и на чл.18 ЗАПСП. Позовал се е на разпоредбата на чл.6 ЗАПСП, според която знакът за авторство сочи титуляря на авторското право и е част от самото авторско право и тъй като при повторната публикация знакът за авторство е бил премахнат от издателя на вестника, съдът е заключил,че с това си действие същият е допуснал нарушение на авторското право на ищеца и по чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира,че не са налице законоустановените предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното от касатора въззивно решение.

Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда общ и допълнителни критерии за допускане на касационния контрол, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. Поставените в обосноваване на общия критерий въпроси следва да бъдат от процесуално- правен или от материално-правен характер, като, съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите следва да са от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, което означава същите да са били включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросите определят рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда такъв нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а може само да конкретизира и квалифицира вече формулирани от касатора въпроси. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол.

От тази гледна точка не могат да бъдат определени като осъществяващи 5 общия критерий за допустимост материалноправните въпроси, формулирани под т.2-4 от изложението на касатора. Първият от тях е от фактологичен, а не от правен характер, тъй като отговорът му изисква извършването на преценка относно начина, по който се предоставя съгласието на автора за всяко конкретно използване на произведението му и дали конкретното произведение е включено в предмета на съответния договор. В случая съдът е намерил за недоказан фактът,че въпросната кръстословица е била измежду предоставените от ищеца на ответника в изпълнение на договора от 2012г. за публикуване, от което е формирал и извода си за липса на съгласие.

Следващият от въпросите , макар да е свързан до известна степен с мотивите на въззивния съд, също не е от категорията обуславящи изхода на делото.

Изводът на апелативния съд,че се касае до нарушение на договорната клауза, забраняваща повторна публикация на една и съща кръстословица, не е решаващ, доколкото предмет на установяване е не неизпълнение на договорно задължение,а твърдените от ищеца нарушения на авторското му право по чл.18 ал.2 т.1 ЗАПСП и чл.15 ал.1 т.4 ЗАПСП. Освен това въпросът е основан на твърдения за извършване на публикацията „при действието на друг договор от друго юридическо лице“, какъвто факт съдът не е приел за установен, а изрично е посочил,че и двата договора са били сключени с един и същи издател с различна правноорганизационна форма,видно от съвпадащите им ЕИК. Последният от въпросите, макар да е бил въведен в предмета на спора с твърдението в отговора на исковата молба,че ищецът не е обективирал желанието си кръстословицата да се публикува с обозначение за авторството му, не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е намерил за изначално недоказано,че кръстословицата е била предоставена от ищеца за отпечатването й във вестника от 2015г. в изпълнение на договора от 2012г. Поради това и не се е занимал с изследването на въпроса дали в рамките на даденото с предоставянето съгласие се включва искане за обозначаването му като автор на произведението.