Решение № 4564 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4564 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508148 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20079837 от 29.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 38 999/2020 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав са отхвърлени предявените от А. Д., Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата 400,00 евро, представляваща обезщетение чл.7, пaр.1, б.„б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснял полет над три часа полет № BGH5534 от 26.07.2019 г. по направление: Нюкасъл – София, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 11.05.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, както и сумата 3,48 лева – представляваща лихва за периода от 23.04.2020 г. до 07.05.2020 г., като неоснователни.

Със същия съдебен акт А. Д. е осъдена да заплати на „Б.Е.Е.“ ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 150,00 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищцата А. Д., Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните и материалноправните правила. Твърди се и че в рамките на първоинстанционното производство е доказала всички правнорелевантни факти, които са били в нейна доказателствена тежест – съществуването на облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз, потвърдена резервация и своевременно явяване на гише за регистрация, че полетът е бил изпълнен със закъснение от над три часа от предвиденото разписание и разстоянието на полета. Наведени са доводи и че съставът на СРС неправилно не е приел представеното с молба от 22.03.2021 г. писмо-удостоверение от летище Бургас, като нито един от аргументите на съда не е състоятелен; че с определението по чл.140 ГПК авиопревозвачът е задължен да представи списъка на всички пасажери, допуснати на борда на процесния полет, което не е било направено, като първоинстанционният съд поради неправилно прилагане на закона – на нормите на чл.190, ал.2 ГПК и чл.161 ГПК е постановил едно неправилно и необосновано решение, засягащо правата на ищцата. Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи в цялост 1 заявените от нея претенции. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по жалбата – „Б.Е.Е.“ ООД в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Инвокира съображения, за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания, като поддържа и че първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват доказателства въззивницата да има качеството на пътник в процесния полет. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира заплащането на разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

В подадената от ищцата А. Д. искова молба се твърди, че същата е сключила договор за въздушен превоз с ответника „Б.Е.Е.“ ООД за редовен полет BGH 5534 по направление:

Нюкасъл /НCL/ – Бургас /BOJ/ на 26.07.2019 г., като в деня на излитане се е явила навреме за полета от Нюкасъл и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, с оглед на което ответната страна й е издала бордна карта и я е допуснала до борда на самолета. Поддържа се, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на ответника, ищцата е пристигнала в крайния си пункт с повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание, както и че на 23.04.2020 г. същата е изпратила покана за изплащане на обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., но такова не й е било изплатено от ответното дружество. Сочи се и че в случая са налице условията по чл.7, § 1, б „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за изплащането на обезщетение на същата в размер на 400,00 евро, поради което е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 17 040/2020 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, срещу дължимостта на които длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцата сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за закъснял полет BGH5534 по направление: Нюкасъл /NCL/ – Бургас /ВОJ/ на 26.07.2019 г., изпълняван от „Б.Е.Е.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК – 08.05.2020 г. до окончателното й плащане, както сумата 3,48 лева – законна лихва за забава върху главницата за времето от 23.04.2020 г. до 07.05.2020 г. Претендира присъждането на направените по делото разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът – „Б.Е.Е.“ ООД в депозираният отговор по чл.131, ал.1 ГПК оспорва иска. Поддържа, че изложените от ищцата твърдения са неоснователни и непочиващи на приложените към исковата молба доказателства; че ищцата не е доказала качеството си на пътник на процесния полет – елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 7, § 1, б.„б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Поддържа, че посочените обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на издадените на съответния пътник превозни документи – потвърдена резервация и бордна карта, алтернативно багажен етикет; че бордната карта и багажният етикет са документи, които дават право на пътника да се качи на съответния полет, като съдържат име, номер, дата и часа на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час на качване на самолета и че предвид разпоредбата на чл.3, § 2, б.„а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. същите се явяват единственото изрично доказателство, че лицето, което има потвърдена резервация за полет, се е представило навреме на гишето за регистрация, допуснато е на борда на самолета и е осъществило 2 пътуване до съответната дестинация, т.е. че има качеството на пътник на съответния полет, каквото изрично условие за присъждане на обезщетение поставя Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. – арг. от чл. 1, § 1. Претендира заплащането на разноски. Навежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Със заявление вх.№ 3020308/11.05.2020 г. А. Д., родена на ******* г., Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК ******* за сумата 400,00 евро – главница, представляваща обезщетение по чл.7, § 1, б “б” Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за голямо закъснение на полет № BGH5534 на 26.07.2019 г. по направление: Нюкасъл – Бургас, с повече от три часа. На 16.05.2020 г. на А. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 17 040/2020 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав срещу посоченото лице за предявената като главница сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.05.2020 г. до изплащането й, както и сумата 3,48 лева – лихва за периода от 23.04.2020 г. до 07.05.2020 г., като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 385,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 360,00 лева – възнаграждение за адвокат.

На 08.07.2020 г. е депозирано възражение от длъжника „Б.Е.Е.“ ООД, в което същият е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 21.08.2020 г., ищецът А. Д. е предявила пред СРС иск за установяване съществуването на вземанията й по издадената заповед.

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.7, § 1, б “б” Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г./ и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника „Б.Е.Е.“ ООД вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Съгласно данните от приетия електронен билет, неоспорен от ответника, на 02.07.2019 г. ищцата е закупила билет за полет № BGH5534 по направление: Нюкасъл /NCL/ - Бургас /ВОJ/ с превозвач: „Б.Е.Е.“ ООД, за дата: 26.07.2019 г. с час на заминаване – 18,45 ч. месно време и час на пристигане в летище Бургас – 00,15 ч. местно време. В същия акт туроператорът „Б.Х.“ ООД е удостоверил приемането на направената предварителна резервация за полета.

Пред въззивната инстанция е прието при условията на чл.266, ал.3 ГПК писмо на Летище „Бургас“ ЕАД от 09.01.2021 г., в което е удостоверено, че полет BGH5534 на въздушния превозвач„Б.Е.Е.“ ООД по направление: NCL – ВОJ е с планиран час на кацане по разписание в 00,15 ч. на 27.07.2019 г. и с реален час на кацане – 03,34 ч. на 27.07.2019 г.

/местно време/.

По делото не е спорно обстоятелството, което се потвърждава и приложеното извлечение от уеб страницата на great circle mapper.net, че разстоянието на полета от летище Нюкасъл /NCL/ до летище Бургас /ВОJ/ по метода на дъгата на големия кръг е 2 526 км.

На 23.04.2020 г. А. Д. е изпратила по имейл покана до „Б.Е.Е.“ ООД за изплащане на обезщетение по чл.7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. за закъснял полет N BGH 5534.

При така приетото от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.7, § 1, б “б” Регламент (ЕО) № 261/2004 пътниците имат право на обезщетение, възлизащо на 400,00 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500,00 км. И за всички други полети между 1 500,00 км. и 3 500,00 км., като разстоянието, дадено в този параграф, се измерва по метода на дъгата на големия кръг – чл.7, § 4.