Определение № 2051 от 25.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2051 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501549 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Определение № 5 216 от 17.04.2025 г. по гр.д. № 16 983/2023 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 744/22.02.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

От ответникът по частната жалба – еднолично адвокатско дружество / ЕАД / Е. И. чрез адвокат Е. И. е депозиран отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 744/22.02.2025 г. по гр.д. № 16 983/2023 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявеният от „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Т.

К. М. - Г. установителен иск по чл. 422 от ГПК досежно дължимата непогасена главница по кредита по Договор за потребителски кредит от 11.03.2020 г., а досежно обезщетението за забава върху същата за период 03.12.2021 г. – 29.08.2022 г. в размер на 893, 09 лв. установителният иск е отхвърлен.

Мотивите на съда са, че договорът за кредит е недействителен поради това, че посочения в него ГПР не са включени задължителни за потребителя разходи по кредита и така отразения в договора ГПР не е действителния и същевременно действителния ГПР е в размер над законоустановения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от предявяването на ИМ.

1

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ответницата по делото е ЕАД Е. И. чрез адвокат Е. Г.

И., оказаната на страната правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение и съобразно постановения резултат на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА общо възнаграждение в размер на 316,24 лв. с ДДС / 164,32 лв. за исковото производство и 151,92 лв. за заповедното /, за заплащането на което е осъден ищеца „ Профи Кредит България „ ЕООД. Изрично е посочено от съда, че казаното възнаграждение е формирал на база фактическата и правна сложност на делото, общата цена на исковете / 5 625,21 лв. / и минималните размери по НМРАВ, като е съобразил и Решението на СЕС по дело С – 438/22.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Профи Кредит България „ ЕООД Молба вх. № 31 334/18.03.2025 г. за изменение на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение. Поддържа, че за заповедното производство възнаграждение не се дължи, евентуално се дължи в размер на 50 лв., което в случая следва да се присъди съобразно резултата по делото. Досежно възнаграждението за исковото производство – на база 400 лв., дължимата част също съобразно резултата. Поддържа, че делото е ниска фактическа и правна сложност. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 относно неприложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / НМРАВ /.

Молбата е оставена без уважение от районния съд с Определението № 5 216 от 17.04.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи. относно ниската фактическа и правна сложност на делото и неприложимостта на НМРАВ.

Относно разноските, съставляващи адвокатско възражение за заповедното производство ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Същите са изначално неправилно определени.

От приложеното заповедното производство се установява, че адв. И. е депозирала бланкетно възражение по чл. 414 от ГПК, което е по утвърден с Наредба № 6/20.02.2008 г. от министъра на правосъдието образец, празна бланка от който е приложена към самата заповед по чл. 410 от ГПК и се връчва на длъжника заедно със заповедта. Така работата на адв. И. в случая се изчерпва с попълване на данните на длъжника и номера на делото, като е заявено от адвоката и искане за присъждане на разноски. С оглед което съдът намира, че за така депозираното бланкетно възражение се дължи възнаграждение от 50 лв., а с ДДС – 60 лв., от което в случая – съобразно постановения с решението резултат, на адвокат Иванова се дължи 3, 75 лева.

Относно разноските за адвокатско възнаграждение за исковото производство ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Те също са неправилно определени.

Делото е с ниска фактическа и правна сложност – решено е на база представените писмени доказателства и заключение на ССчЕ, проведени са две съдебни открити съдебни заседания, като единствената причина производство да не приключи в едно съдебно заседание е неизготвянето на ССчЕ за първото такова; налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска, с която практика адв. И. е запозната, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА на множество потребители по аналогични правни казуси. Макар в настоящия случай да се касае до две обективно кумулативно съединени претенции, не следва да се определя адвокатско 2 възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 от ЗА за всяка – както основателно поддържа частния жалбоподател, тъй като и двата иска се основават на облигационни отношения, произтичащи от един и същ юридически факт – договора за потребителски кредит от 11.03.2020 г.. Освен че претенциите произтичат от едно и също материално правоотношение, еднаква е и осъществяваната по тях защита – предвид общо възведения довод за недействителност на договора. Следва да се има предвид, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност. Затова и при определянето на неговия размер съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнагражедния по НМРАВ № 1/2004 г. – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело и в случая – с оглед гореизложеното, съдът преценява, че дължимото се за исковото производство възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да се определи в размер на 400 лв., а с ДДС – 480 лв., от което в случая – съобразно постановения с решението резултат, се дължи 30 лева.

Или общо възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 33,75 лева.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5 216 от 17.04.2025 г. по гр.д. № 16 983/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на „ Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК 175074752 за изменение на постановеното по делото Решение № 744/22.02.2025 г. в частта за разноските - присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 744/22.02.2025 г. по гр.д. № 16 983/2023 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските, като Намалява присъденото на Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК 180978004 възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за исковото производство по делото от 164, 32 лв. на 30 / тридесет / лева - с ДДС, както и присъденото на Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК 180978004 възнаграждение по чл. 38 ал. 2 за заповедното производство по ч.гр.д. № 12 667/2023 г. по описа на РС – Пловдив от 151,92 лв. на 3, 75 лв. / три лева и седемдесет и пет стотинки /.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3