Решение № 7756 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7756 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20241110115633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Предявени са обективно съединени при условията на кумулативност положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу И. В. В. за заплащане на следните суми: 974,29 лева, представляващата стойността на незаплатената потребена вода за недвижим имот с адрес АДРЕС за периода 20.05.2021 г. до 18.06.2022 г., ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 212,24 лева за периода 20.06.2021 г. до 18.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр. дело № 51119/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, като съсобственик на процесния имот е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги по отношение на недвижим имот в АДРЕС със създадена в базата данни на дружеството договорна сметка 2800049751 и клиентски номер за имота – партида 1003092629. Твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или съответния регулаторен орган. Счита, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ДРУЖЕСТВО, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, достъпни на интернет страницата на дружеството. Твърди, че ответникът има качеството „потребител на ВиК услуги“ по отношение процесния имот, а съобразно ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Счита, че няма доказателства в подкрепа на материално-правната му легитимация. Излага доводи, че справката от Имотния регистър не обуславя собствеността на имота. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на цената за доставената и потребена питейна вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води, т.е. цената за предоставените ВиК услуги, за недвижим имот с адрес АДРЕС за периода 20.05.2021 г. до 18.06.2022 г.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с ответника, притежаващ качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.

1 т. 2 ДР ЗРВКУ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. доставчикът на ВИК услуги да е предоставил на потребителя в пълен обем твърдяното количество питейна вода в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за предоставените ВиК услуги.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за доставка на ВиК услуги между него и ответника, по силата на което е доставил вода в твърдените количества, което би обусловило пораждането на насрещното задължение за плащане на уговорената цена в уговорения размер; както и че ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в АДРЕС със създадена в базата данни на дружеството договорна сметка 2800049751 и клиентски номер за имота – партида 1003092629.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на В и К услуги по чл.1, ал.1 са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на ВИК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на 2 водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Не са приложени по делото преки доказателства, установяващи пълно и главно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Настоящият съдебен състав счита, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот /в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4266/2008г., IV ГО/. Декларирането на един имот има само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост върху същия. Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи /чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона/ и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи /така и Решение № 261167 от 01.04.2022 г. по в. гр. д. № 5689 / 2021 г. на Възз. II-a състав на Софийски градски съд/.

Приложената справка/извлечение от електронния регистър към службата по вписванията също няма характер на пряко доказателство, от което може да се направи извод за принадлежността на правото на собственост и то към процесния период. От приложената справка се установява единствено, че са наложени възбрани върху 4/6 идеални части от правото на собственост, което е абсолютно ирелевантно за предмета на доказване.

С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото за процесния период. Не са представени доказателства нито за титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

В рамките на процесния имот – данните на измервателния уред били отчитани въз основа на усреднена консумация от предходни периоди. От заключението по ССчЕ се установява, че отчитането е било извършено на база, а не чрез реално снемане на данните от измервателния уред. През 2015 е изтекла метрологичната годност на монтирания водомер, като до този момент не са извършени действия във връзка с подмяната им. Следователно не е налице и годно измервателно средство, което да установи дали ищецът е доставял услугата в твърдяното количество.

Настоящият състав приема, че в условията на пълно и главно доказване не се установиха елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, поради което исковата претенция следва да бъде изцяло отхвърлена.

По отговорността за разноски:

3

При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца.

Ответникът не е представил доказателства за сторени съдебни разноски.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. чл. 8, ал. 1 Наредба 4/14.09.2004 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу И. В. В. за заплащане на сумата от 974,29 лева, представляващата стойността на незаплатената потребена вода за недвижим имот с адрес АДРЕС за периода 20.05.2021 г. до 18.06.2022 г., ведно със законната лихва от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 212,24 лева за периода 20.06.2021 г. до 18.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 51119/2022 г. по описа на СРС, 24-ви състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4