Решение № 343 от 10.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова в присъствието на прокурора Красимир Любомиров Кирилов (СГП-София) като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603891 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 01.04.2021 г., постановено по н.о.х.д. № 5296/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимата Я.Д.Х. е призната за невинна в това на 22.09.2018 г. около 11:00 часа в гр. София, на ул. „****“ до № 4 да не е изпълнила заповед за защита от домашно насилие, издадена с влязло в сила на 7.07.2016 г. решение № 8771/15.06.2016 г. по гр. д. № 73307/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84-ти състав, връчено й лично на 27.06.2016 г., с която се задължава на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Е.Л., като да е ударила с юмрук в лицето Л., да го е заплюла го в лицето и да го е нарекла „***“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК подсъдимата е оправдана в това да е извършила престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон.

Излагат се съображения за необоснованост на изводите по фактите и по оценка на доказателствата на районния съд, което е довело до незаконосъобразни правни изводи.

Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.

78а от НК.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на 1 подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Счита протестираното решение за законосъобразно и обосновано, като посочва, че първоинстанционният съд правилно е изяснил, че деянието е несъставомерно по чл.

296, ал. 1 от НК.

Защитникът на подсъдимата пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено в пълно съответствие със събраните в хода на производството доказателства. Излага подробни съображения за характера на отношенията между подс. Х. и св. Л., както и за създадените от св. Л. пречки на подсъдимата да вижда и да се грижи за детето, на което двата са родители.

Подс. Я.Х. в последната си дума прави искане да бъде оправдана. Посочва, че не е било налице нападение спрямо И. Л., а единствено опит от нейна страна да види детето си.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по реда на глава XVIII от НПК. За да постанови решението е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласните доказателствени средства чрез обясненията на обвиняемата Я.Д.Х. (л. 48 от съд. д.) и показанията на свидетелите И.Е.Л. (л. 20-21 от съд. д.), В.А.В. (л. 22 от съд. д.), Й.К.Н. (л. 22-23 от съд. д.), Б.В.И. (л. 29-31 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. л. 1, т. 1 и т.

2, пр. 2 от НПК – л. 32 от ДП – том 1), С.К.Д. (л. 31-32 от съд. д. , вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. л. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 33 от ДП – том 1), В.А.Р. (л. 4445 от съд. д.) и П.Н.О. (л. 45-46 от съд. д.) и писмените доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на Я.Д.Х. (л. 14, 41 от съд. д.), заверени преписи от заповед за незабавна защита от 16.12.2015 г., призовка до Я.Х. и решение № 8771/15.06.2016 г. по гр. д. № 73307/2015 г., СРС, 84-ти състав (л. 39-42 от ДП – том 1), заверени препис от заповед за незабавна защита от 22.12.2016 г., документ, от който е видно уведомяването на Я.Х., решение № 125916/22.05.2017 г. по гр. д. № 72177/2016 г., СРС, 89-ти състав и решение № 1113/21.02.2018 г. по описа на СГС (л. 43-50 от ДП – том 1), копия на заповед за незабавна защита от 13.06.2017 г., решение № 8771/15.06.2016 г. (л. 51-56 от ДП – том 1), копие на заповед за незабавна защита от 16.12.2015 г. (л. 57-58 от ДП – том 1), копия на искова молба, жалби и сигнали срещу Я.Х. и свързани с тях документи и фотоснимки (л. 4-73, 75-152 от ДП – том 2), копие на заповед за незабавна защита от 25.05.2015 г. по гр. д. № 28194/2015 г. от СРС, ГО, 83-ти състав (л. 74 от ДП – том 2), решение от 28.04.2016 г. (л. 153-154 от ДП – том 2), протокол за предаване на дете от 22.09.2018 г. (л. 156-157, 166-167 от ДП – том 2), СМУ на Я.Х. (л. 172 от ДП – том 2), решение № III-83-244/13.11.2015 г. (л.

52-55 от ДП – том 3), решение № 272177/20.11.2017 г. (л. 60-62 от ДП – том 3).

Въз основа на събраните доказателства обосновано районният съд е приел, че подс. Я.Д.Х., родена на 7.07.1986 г. в гр. Бургас, българка, български гражданин, с висше образование, в отпуск по майчинство, неомъжена, неосъждана, и св. И. Л. имали 2 интимна връзка и живеели във фактическо съпружеско съжителство, като на 11.05.2009 г. се родил синът им – Е. И.в Л.. С течение на времето отношенията между подс. Х. и св. Л. се влошили и двамата се разделили, след което между тях започнал спор за упражняването на родителските права над детето, който допълнително задълбочил конфликтите им.

На 25.05.2015 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 28194/2015 г. от СРС, ГО, 83-ти състав, с която св. И. Л. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подс. Я.Х. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН му било забранено да доближава Х. на разстояние не по-малко от двеста метра, както и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 2, пр. 4 от ЗЗДН да приближава жилището, което подс. Х. обитава, и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по-малко от двеста метра. С решение № III-83-244/13.11.2015 г. по същото дело било постановено издаването на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу св. И. Л..

С решение № 5590/28.04.2016 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, родителските права над Е. Л. били предоставени за упражняване на бащата И. Л. с право на майката Я.Х. да го взема с преспиване и задължение да го връща всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 до 18:00 часа, както и за по 15 дни през летата извън годишния отпуск на бащата.

На 16.12.2015 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 73307/2015 г. от СРС, ГО, 84-ти състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. И. Л., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗЗДН била задължена да не доближава Л. на разстояние не по-малко от сто метра и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр.2 от ЗЗДН – да не доближава жилището на Л. на разстояние по-малко от сто метра. С решение № 8771/15.06.2016 г. по същото дело СРС, ГО, 84-ти състав постановил издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН срещу подс. Х.. Така постановеното решение на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН било изпратено на страните и връчено лично на подс. Х. на 27.06.2016 г. Решението влязло в законна сила на 7.07.2016 г.

На 22.12.2016 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 72177/2016 г. от СРС, ГО, 89-ти състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. И. Л.. С решение № 125916/22.05.2017 г., постановено по същото дело, била оставена без уважение молбата на св. И. Л., подадена както в лично качество, така и като родител и законен представител на Е. Л., за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу подс. Я.Х.. С решение от 21.02.2018 г. на СГС, I въззивен брачен състав, постановено по гр. д. № 9293/2017 г., било оставено в сила първоинстанционното решение от 22.05.2017 г.

На 13.06.2017 г. била издадена заповед за незабавна защита по гр. д. № 38349/2017 г. от СРС, ГО, 92-ри състав, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН подс. Я.Х. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Е. Л.. С решение № 272177/20.11.2017 г., постановено по същото дело, била оставена без разглеждане молбата на св. И. Л. срещу подс. Я.Х., а молбата с правно основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Л. в качеството му на родител и законен представител на Е. Л., била оставена без уважение, като съдът отказал да издаде заповед за съдебна защита.

На 22.09.2018 г. около 11:00 часа подс. Я.Х. заедно с приятеля си – св. П.О., 3 посетили адреса, на който живеел св. И. Л. в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „****“ № 4. Целта на посещението била подсъдимата да вземе детето си Е. Л., тъй като на същата дата и час бащата следвало да й го предаде съобразно определения от съда режим на лични отношения. Подс. Х. и св. Ордалиев били придружени от св. В.Р. и Х.П. – помощник-съдебен изпълнител, съответно сътрудник, от кантората на ЧСИ М.П..

По това време в дома си св. Л. бил заедно със св. Й.Н., с която живеел на съпружески начала, и с малолетния си син Е. Л.. В дома на св. Л. се намирал и неговият адвокат – св. В.В., както и охранителите от „Боду СОД“, които Л. наел да пазят имота му – свидетелите Б.И. и С.Д..

Св. В.Р. влязла в къщата, за да говори с детето, а подс. Я.Х. и св. П.О. останали извън оградата на имота, тъй като не били допуснати от охраната на св. Л. да влязат в двора. Св. Р. заварила детето Е. Л. да седи на дивана и да плаче и след като го попитала знае ли защо е дошла тя, то отговорило, че трябва да се види с майка си, но не иска да тръгне с нея. Св. Р. преценила, че трябва да поиска съдействие от социалните служби и съставила протокол за предаване на дете, който бил подписан от взискателя Я.Х., длъжника И. Л. и П.О. в качеството му на свидетел. Св. Р. обяснила на подс. Х., че не може да се види с детето си и да го вземе, както и че предаването му се отлага за друга дата. Подсъдимата се разстроила и се ядосала от случилото се и от невъзможността да види детето си.

По това време от къщата излязла св. Й.Н., минала през двора, излязла на улицата и отишла до подс. Х., която в този момент вървяла в посока към намиращата се в близост бариера. Между двете жени започнала размяна на остри реплики и възникнал словесен конфликт, при който подс. Х. блъснала св. Н., която паднала на земята, и я наплюла в лицето. Случилото се между двете жени било наблюдавано от св. Б.И., който се притекъл на помощ на св. Н. и й помогнал да стане от земята. Последната се разплакала, като словесният конфликт между нея и подс. Х. продължил. В това време св. Л. се приближил и започнал да обижда подс. Х., която също му отвръщала с обидни реплики. Св. Л. нарекъл подсъдимата „свиня“ и „курва“, а тя го нарекла „***“ и „лилипут“ и го наплюла. След това подс. Х. извадила мобилния си телефон, за да снима случващото се, а св. Л. се опитал да издърпа телефона от ръката й, като при схватката помежду им телефонът паднал на земята и се счупил. При физическото си съприкосновение със св. Л. подс. Х. го плюела и обиждала. През това време свидетелите И. и Д. помолили св. Ордалиев да помогне за прекратяване на скандала.