Решение № 1746 от 29.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. Варна, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502011 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 260734/04.03.2021г., допълнено с решение № 261734/25.05. 2021г. постановени по гр.д.

№ 21040/2019г. по описа на ВРС., както следва:

1.Въззивна жалба вх. №279289/19.03.2021г. подадена от ЦВ. Г. Л. срещу решението, в частите, с които е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху неизпълненото парично задължение за периода от датата на увреждането – 22.09.2005г. до 23.12.2016г. поради изтичане на 3 годишна погасителна давност по чл.111, ал.1,б.“в“ ЗЗД и за разликата над присъдените разноски в размер на 100лв. до претендираните 1450лв. Въззивникът счита, че съдът неправилно и в противоречие с Постановление № 2/21.12.1981г. на пленума на ВС, е приложил правилата относно погасителната давност по чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Излага, че тригодишния срок се отнася единствено за лихвите върху вземания за непозволено увреждане, а когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай, срокът на новата давност е винаги петгодишен, включително и за присъдените лихви. Давността за вземания от непозволено увреждане, състоящо се в неполучено в пълен размер трудово възнаграждение поради загуба или ограничение на трудоспособността, започва да тече от деня на увреждането, съответно от откриване на причинителя. В настоящия случай е налице влязло в сила решение по гр.д. № 12161/2015г., като с подаването на исковата п молба, по която е образувано делото е прекъсната давността по чл.116, б.“б“ ЗЗД. Първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила и конкретно разпоредбата на чл.154 ГПК е уважил възраженията на ответника и подпомагащите страни относно частично погасяване по давност на предявената претенция. По отношение на разноските, въззивникът посочва, че присъдения размер на съдебни разноски е определен под минималния размер по чл.36 ЗА и в нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Моли решението да се отмени в обжалваните части, като се постанови ново, с което предявените искове да се уважат в предявените размери и се присъдят и съдебни разноски в претендирания размер.

Моли за присъждане на разноските във въззивното производство.

В предвидения срок ответникът - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК 148045472, гр.Варна е депозирал отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните части. В условие на 1 евентуалност, при отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на претенцията на въззивника, моли да бъде разгледан, предявеният от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ срещу „Летище Пловдив“ ЕАД обратен иск, като се осъди „Летище Пловдив“ ЕАД да заплати на ищеца по обратния иск сумите, които той дължи на ЦВ. Г. Л., ведно със следващите се съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, третото лице помагач - Министъра на транспорта, информационните технологии, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изложените във въззивната жалба доводи като неоснователна и излага други доводи и аргументи в подкрепа на правилност и законосъобразност на постановеното решение.

2. Въззивни жалби от „Летище Пловдив“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Л.М., срещу постановените по делото решения № 260734/04.03.2021г., и № 261734/25.05.2021г. в частите, с които „Летище Пловдив“ ЕАД е осъдено да заплати на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, на основание чл.123а КТ сумата от 10 135,85лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил ЦВ. Г. Л. и получаваната пенсия за инвалидност за периода 02.02.2017г. – 01.01.2020г., претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, съдебни разноски в размер на 346,85лв., на основание чл.78, л.1 ГПК, 1000лв., представляващи разноски за заплатеното по делото адвокатско възнаграждение и 505,43лв., представляващи държавна такса. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което предявеният срещу въззивника обратен иск се отхвърли като неоснователен. В условие на евентуалност при потвърждаване на решението, размера на присъдените в полза на „ФТСЕМ“АД суми, да се съобразят с факта, че същото дружество е солидарен длъжник с „Летище Пловдив“ЕАД, поради което и следва да получи половината от всички платено.

С писмен отговор насрещната страна на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е оспорила жалбите, подадени от „Летище Пловдив“ ЕАД като неоснователни.

С писмен отговор, Министъра на транспорта, информационните технологии е оспорил жалбите като неоснователни.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 от ГПК, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове /след допуснато изменение с протоколно определение от 10.02.2021г. на предявените искове по реда на чл.214, ал.1 от ГПК /, с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗД, от ЦВ. Г. Л. срещу "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутното трудово възнаграждение, което би получил ищеца и получаваната от него пенсия за инвалидност от трудово злополука, настъпила на 22.09.2005г. в общ размер на 10135,85лв. за периода 02.02.2017г. -01.01.2020г.., ведно с обезщетение за забава от датата на злополуката-22.09.2005г. до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът и «Летище Варна» ЕАД са били в трудови правоотношения, като ищецът е заемал длъжността «шофьор на специален ел.кар над 2,5тона» със срок на договора до 15.10.2005г. При изпълнение на служебните си задължения, на 22.09.2005г., е претърпял трудова злополука, и вследствие на нея е получил множество травми – полифрагментозна разместена фрактура на черепа в лява париетотемпорална област; фрактура на базата на черепа; мозъчна контузия – тежка степен; фрактура на ребра. Сочи се, че с разпореждане №381/31.10.2005г. на РУСО – Варна е прието, че настъпилият инцидент съставлява трудова злополука. С решение № 804/28.04.2013г., постановено по гр.д. № 4959/2012г. На ВРС «Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт»АД е бил осъден да заплатина ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получавал и получаваната пенсиа за периода 11.03.2011г.-01.03.2014г., претърпени в резултат на трудовота злополука, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното изплащане на задължението. Посочва, че с Експертно решение 2

№102/16.01.2017г. на ТЕЛК му е определена 100% трайна нетрудоспособност, с чужда помощ за период от 3 години до 01.01.2020г., като счита, че ответникът му дължи заплащане на обезщетение за посочения период.

С определение №3682/06.03.2020г. като трети лица – помагачи на страната на ответника са конституирани Държавата, представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и „Летище Пловдив” ЕАД, гр. Пловдив.

Ответникът, редовно призован, с писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от КТ и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове. Излага, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен със заповед № В1592/12.10.2005г., връчена на 21.12.2005г., на основание чл.325, т.3 КТ-поради изтичане на уговорения срок, поради което и невъзможността на ищеца да реализира доходи от труд не е поради пенсионирането му, а поради срочността на извършваната от него работа и прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. липсва причинна връзка между намалената работоспособност и доходите, които не е могъл да реализира поради пенсиониране.

Счита, че при изчисляване на размера на претендираното обезщетение, не следва да се вземат предвид начисляваните суми за условия на труд, нощен труд и ДТВ, които не представляват допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и не са елемент от трудовото възнаграждение. Възразява и относно претенцията за забава, като посочва, че с решения на ТЕЛК, последователно е определяна 100% инвалидност на ищеца, последното от които е решение №102/06.01.2017г. и в случая не се касае за претенция за имуществени вреди в следствие на ексцес, поради което и началния момента на дължимата законна лихва следва да се определи по общите правила за възникване на изискуемост на вземането, т.е. от реалното настъпване на вредите – момента на преосвидетелстване на ищеца – 01.01.2017г. Посочва се също, че с предходни съдебни решения на ищеца вече е била присъдена законна лихва, считано от датата на увреждането и релевира възражение за погасяване на част от вземането по давност.

Предявява обратни искови претенции по чл.219, ал.3 ГПК срещу „Летище Пловдив“АД, в случай на уважаване на предявения иск с правно основание чл.200 КТ да заплати изцяло дължимото на Ц.Л. обезщетение

Третото лице – помагач Държавата, представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва иска. Посочва, че договорното задължение на концедента за осигуряване за обезщетение от Летище Бургас и Летище Варна, с правоприемник Летище Пловдив ЕАД, не дерогира законовите разпоредби относно солидарната отговорност на работодателите по чл.123а КТ. Държавата не е поела солидарно задължение, нито е обезпечила задължението на летищните оператори чрез договор за поръчителство, поради което не е налице и солидарност между „Летище Пловдив“ЕАД и Държавата, нито самостоятелно обвързване на държавата със задълженията на дружеството по договора.

Третото лице – помагач „Летище Пловдив” ЕАД, гр. Пловдив, с писмен отговор, оспорва иска. Излага, че през м. септември 2006г. е сключен договор, с който летище Варна е отдадено на концесия за срок от 35 години. До момента на сключване на договора летището е ползвано от дружество „Летище Варна“ЕАД/ в последствие се е вляло в „Летище Пловдив“ЕАД/, в което едноличен собственик на капитала е била Държавата При сключване на договора, министерството е действало от името на Държавата, в качеството на концедент и е защитавало държавните интереси. „Летище Варна“ЕАД/ „Летище Пловдив“ЕАД е самостоятелно ТД, което е предшестващ концесията ползвател на имуществото, представляващо публична държавна собственост и не е страна по договора за концесия и не е взело участие в определянето на правата и задълженията, предмет на договорните отношения и не е ангажирано с клаузите по този договор. Излага, че до момента на сключване на концесионния договор е изпълнявало задълженията си, като е отговаряло на всяка молба на ищеца за финансова помощ. По отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди твърди, че същият е завишен като размер. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила решение по к.гр.д.№414/2010г. на ВКС, между същиге страни, със сила на присъдено нещо са установени фактите, че от 11.05.2005г. ЦВ. Г. Л. и „Летище Варна” ЕАД, гр.

3

Варна са били в трудово правоотношение, по силата на което Ц.Л. е заемал длъжността „шоф. сп. ел. кар над 2,5тона”, на пълно работно време/по график за срок до 15.10.2005г. ; на 22.09.2005г. ищецът Ц.Л., при изпълнение на трудовите си задължения – ръчно пренасяне на кетърингови кутии е претърпял злополука – падане от височина и удар в бетонна настилка, от която е получил множество травми по главата и тялото. С разпореждане №381/31.10.2005г. на РУСО, същата е приета за трудова, на основание чл.55, ал.1 от КСО. Със заповед №В1592/12.10.2005г. трудовото правоотношение на Ц.Л. с „Летище Варна” ЕАД е прекратено на основание чл.325, т.3 от КТ, считано от 16.10.2005г.