Решение № 41 от 15.12.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Белоградчик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Н.а като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200122 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В., ул. ”Живко Пуев ” № 113, с ЕГН **********, срещу НП № 472/28.05.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което са му наложени: „глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и “глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.

В жалбата си, жалбоподателят твърди не законосъобразност на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното, като излага аргументи, че липсва вина, че не е извършил нарушение “съхраняване” на дървесен материал без надлежен превозен билет и КГМ, че АУАН и НП не отговарят на законовите изисквания, че е определено наказание в завишен размер, без съобразяване с тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и имотното състояние на извършителя. В с. з. жалбоподателят се явява и лично, и с адвокат, упълномощен от него, като 1 последният подържа жалбата и искането, направено с нея, като допълнително твърди липса на умисъл у жалбоподателя, маловажност на деянията, нарушение на процедурата по ангажиране отговорността на дееца – относно прекратяване на вида две възможни производства – наказателно и админ. наказателно, и иска или отмяна в цялост на НП, или намаляване размера на санкциите “глоба”. Претендират се и разноски от страна на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата, подържа изразеното от него в писмени бележки становище по казуса, депозирани педи с. з. и приети от съда, смята, че не се изтекли преклузивни срокове за ангажиране отговорността на дееца – с оглед сезиране и на прокурор, и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатени от жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 20.12.2023 г. по подаден сигнал от служители на полицията – РУБелоградчик, за евентуално нарушение по ЗГ – открити дърва, в имот на човек от с. Б.п., обл. В., без да има надлежни документи за притежанието на тези дърва, двама служители на ТП ДГС Белоградчик – свид. Г. Г. и Е. Дж. , били изпратени да направят проверка. Така Г. и Дж. пристигнали пред имота - в с.

Б.п., обл. В. – на ул. „Живко Пуев № 113, частен имот – на жалбоподателя А.

Н.. Последният не бил вкъщи, което наложило да го изчакат и когато се появил – той ги допуснал в двора си. Така, св. Г. Г. – горски стражар при ТП ДГС Белоградчик, съвместно с колегата си Е. Дж. – старши лесничей при същото Горско стопанство, в двора на Н., зад стопанска постройка констатирали наличието на дърва за огрев – нарязани на по 1 м. дължина.

Дървата били от вида цер, благун, акация и клен. Върху тях нямало поставена КГМ, нито друга марка, а притежателят не представил и превозен билет за тях. Св. Г. и колегата му измерили с дървен метър дървата – те били общо 5,5 пр. куб. м.

На база видяното, св. Г. Г. съставил констативен протокол и АУАН № 472, на А. Н. за нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Като свидетел в акта се подписал Е. Дж., а проверявания Н. също подписал акта и приел копие от него, посочвай изтъкнатото в него, че дървата са „за лично 2 ползване“. Дървата не били задържани от служителите на ДГС, а оставени на място, поради липса на физическа възможност да ги транспортират тогава другаде, но не „възложили“ и отговорно пазене някому.

Била извършена по този случай и проверка по ЗМВР от служителите на РУ-Белоградчик, с оглед евентуално престъпление по чл.235 от НК, по която след като били изпратени материалите и на РП-В., прокурор от последната се произнесъл с постановление за отказ да образува досъдебно производство по посочения текст на НК, поради малозначителност на проявата и евентуална само админ. нак. отговорност.

Така, на 28.05.2024 г., въз основа на акт № 472 от 20.12.2023 г., е издадено обжалваното НП № 472 от същата дата на Директора на РДГ Берковица.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По съществото на казуса, съдът намира за установени вина и авторство на деянията, приписвани с акта и НП. Жалбоподателят е бил проверен от служители на полицията / РУ-Белоградчик / и такива на ДГС-Белоградчик, вкл. и актосъставителят, те всички са констатирали безспорно приетите от съда за истинни факти – в посоченото място – недвижим имот - двор, описано в АУАН и НП, жалбоподателят А. Н. съхранявал общо 5.50 пр. куб. м. дърва за огрев, от видовете “цер”, „акация“, „благун“ и „клен“, без превозен билет и без поставена на тях КГМ. Самият Н. на практика не оспорва тези факти, като в хода на извършената му проверка е заявил – отразено в АУАН, че „дървата са за лично ползване“. В същия смисъл свидетелства и съпругата му – свид. Л. К.

– че притежават наличните дърва, „закупени“ от случайни хора, превозвали ги с каруци. Самата тази свидетелка, заяви, че не са търсили документи от „превозващите„ ги хора, въпреки, че са видели, че дървата нямат КГМ. Според нея са се доверили на „продавачите“, които твърдели, че дървата са „законни“.

Съдът няма причина да не приеме за истинни думите на К., те дори не са в интерес на близкия й – жалбоподателя. Но в никакъв случай не извиняват поведението му, поради следното: на първо място, и самата К. заяви, че и друг път са „писани актове“ на Н. по ЗГ. Това обуславя и знанието му за 3 изискуемото от закона поведение – да купува и съхранява дървесина, което е надлежно маркирана и има доказателство, че е „законна“ – т.е. доставящият я, да притежава превозен билет, който съгл. ЗГ и удостоверява произхода й, и дава правото тя да се транспортира. Не се и оспорва, както вече отбеляза съдът, от друга страна, от самия Н., установеното от контролните органи, а за тези обстоятелства има безспорни доказателства иначе – показанията на самия проверяващ – свид. Г. Г. и писмените такива, които той е оформил – констативен протокол и АУАН.

Съдът не се съгласява с тезата, изразена от страна на жалбоподателя – че няма умисъл към нарушение от една страна, предвид и показанията на свид.

К.– че когато са „купили“ дървата, са приели на доверие едва ли не – че са „законни“. Но дори и така да беше, то админ. нарушения, съгл. ЗАНН се наказват и при форма на вината „непредпазливост“, освен ако изрично не е указано в специалния закон /в случая ЗГ/, че на санкция подлежи само умишлено провинение. Видно и от справката на РДГ-Берковица за „нарушителя“ А. Н., той е санкциониран многократно за деяния по ЗГ, в частност за идентични или подобни прояви – „Съхранение“, „транспорт“, „сеч“ на дърва, без да са обозначени за това – маркирани, и без превозен билет. Респ. съдът приема, че нарушителят-жалбоподател е запознат със законодателството в тази област – правилата на сдобиване с, притежание на, дърва – за огрев.

Съдът не открива процесуални нарушения при ангажиране отговорността на дееца, с оглед сезирането и на прокуратурата за поведението му. Проверката / като преписка, по реда на ЗМВР/ от РУ-Белоградчик е извършена по тяхна инициатива – след изготвена докладна записка на служител на това управление по повод проверка на място – в селото, и по тази именно проверка по ЗМВР, се е произнесъл прокурор от РП-В. през м.01.2024 г., с отказ да образува досъдебно производство, поради малозначителност на деянието – като престъпление по чл.235 ал.2 от НК. Самият прокурор е разпоредил да се уведоми за неговото решение и РДГ-Берковица, с оглед преценка за реализиране на админ. нак. отговорност. И именно и след това – на 28.05.2024 г. се е произнесъл Директорът на РДГ-Берковица, издавайки НП.

Т.е. това е станало в изискуемия шестмесечен срок / от съставяне на АУАН/ по чл.34 ал.3 от ЗАНН / без самото админ. нак. производство да е било спирано 4 или прекратявано /.

Предвид всичко гореизложено, съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил съставите на административните нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.

С оглед факта на две отделни нарушения, извършени от Н., както и количеството дърва, съдът не намира, че е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като макар и осъществени чрез едно само деяние / чл.18 от ЗАНН/, то провиненията са отделни, за тях следва да се търпи отделно наказание, и това като цяло завишава обществената опасност на дееца.

В санкционната норма на чл.266 ал.1 от ЗГ / приложима и за двете деяния по чл.213 ал.1 от ЗГ/ е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 500,00 до 5 000,00 лв. Съдът намира, че размерът на наложените на Н. глоби – по 1000,00 лв. за всяко едно нарушение, не е завишен и в този ред на мисли – оплакването му в тази насока също е не правилно. При определяне размера на санкцията за едно нарушение, АНО и съдът впоследствие, следва да съобразят размера на глобата с условията по разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. По делото се събраха данни за имотното състояние на жалбоподателя – той работи, в семеен бизнес – търговска дейност с хранителни стоки. Въпреки, че нарушенията в случая на Н. не са „повторни“ по смисъла на ЗГ / или поне не са квалифицирани от актосъставителя и АНО като такива, макари наличието на същата проява през .м.03.23 г./ , то от справката на нарушител по ЗГ на АНО е видно, отново, че спрямо него и множество други пъти е търсена административно наказателна отговорност за подобни и съвсем същи – „съхранение“ - прояви, което следва до се отчете при определяне размера на санкциите. Последните му прояви по ЗГ /преди тези по делото/ са от м.04.2022 г. и м.03.2023 г., а последната съвсем идентична / от справката няма данни кога е влязло в законна сила НП за това деяние, но така или иначе няма придадена рецидивна квалификация с разглежданите по делото АУАН и НП/. Така, съдът, като прецени в съвкупност горното и отчитайки и количеството на предмета на деянието, съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прие че не е налице от една страна маловажен случай, поради което не може да оневини извършителя и да го освободи от отговорност изцяло, а от друга страна - наложените на Н. наказания “глоба” следва да бъдат оставени в определения от АНО размер – 5 като по-близки до минималния, отколкото до максимума по закон все пак, а именно по 1000,00 лв. за всяко нарушение – и по чл.213 ал.1 т.1 ЗГ и по чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ. Предходни минимални санкции, налагани на Н., очевидно не са му оказали нужното превъзпитателно и респектиращо от закона въздействие.

По сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По направеното искане от страна на жалбоподателя по делото за присъждане на разноски – същото следва да остане без уважение, предвид решението на съда по същество на казуса.

На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на същата – юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати също претендирани разноски от посочения представител, като възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ, съдът присъжда в тежест на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за юрисконсулт /или друг служител с юридическо образование/, в размер на 80,00 лв.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 472/28.05.2024 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на А. Л. Н. от с. Б.п., обл. В., ул. ”Живко Пуев ” № 113, с ЕГН **********, са наложени санкции : „глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и „глоба” в размер на 1000,00 лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ за извършено нарушение на чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.