Решение № 874 от 16.06.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Русе, 16.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. В. при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа доК.дваното от Десислава Н. В. Гражданско дело № 20234520100054 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС.

Ищците Е. С. С. и И. К. И. твърдят, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в ********* в поземлен имот с идентификатор ***. на 1/2 идеална част от дворно място цялото от 306 м2, както и на втория етаж, обособен в жилище от построената в това дворно място сграда, състоящо се от две стаи, кухня с ниша, баня, килер, антре, ведно с две избени помещения към улицата и таванско помещение към улицата, клетка от дворищния клозет към къщата и 1/2 идеална част от общите части на сградата, описани в нотариален акт № 192, том III, рег. № 3725, дело № 148 от 2001 г. Ищецът пък е собственик на недвижим имот, находящ се в ********* в поземлен имот с идентификатор ***. на 1/2 идеална част от същото дворно място, цялото с от 306 м2, както и на първия етаж на двуетажна жилищна сграда застроена на източната стрА. на дворното място, състоящ се от три стаи, ниша, баня-тоалет и коридор с общ вход за двата етажа, таван, заемащ южната половина от целия таван с маза състояща се от две клетки, разположена в южната стрА. на сградата под двете стаи и 1/2 идеална част от външния тоалет и 1/2 идеална част от общите части на сградата, съгласно нотариален акт № 112, том II от 12.04.1985 г.

1

С нотариален акт № 113, том II, рег. № 2078, дело № 219 от 2022 г., издаден от нотариус № 630 С.К. с район на действие РРС, ответницата Р. В. Д. била призната за собственик по давност на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и адрес: *********, която сграда била на един етаж със застроена площ от 26 м2 и предназначение – друг вид сграда за обитаване. Тя била призната за собственик и на 111/369 идеални части от дворното място, като те заявяват, че тя е била призната и за собственик на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м., находяща се в същото дворно място. Ищците оспорват издадения на ответницата акт за собственост. Заявяват, че тя или нейните наследодатели не били владели процесния недвижим имот и не били демонстрирали пред ищците намерение да своят тези две сгради.

Искат да бъде признато за установено , че те са собственици на процесните имоти, както и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху 111/369 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, сгради с идентификатори *** и ***, посочени в Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност с № 113, том ІІ, рег. № 2078, дело № 219 от 2022 г. от 29.09.2022 г. на нотариус № 630 С.К. с район на действие РРС, както и да се отмени Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 113, том ІІ, рег. № 2078, дело № 219 от 29.09.2022 г. на нотариус № 630 С.К. с район на действие РРС.

В отговора на исковата молба първата ответница Р. В. Д. оспорва предявеният иск, ката счита, че тя е собственик на 111/369 идеални части от процесното дворното място, както и на процесните две сгради, които е придобила по давност. Не оспорва твърдението, че ищците са собственици на сгради с идентификатори ***., а тя е придобила 111/369 идеални части по наследство от родителите си и в последствие от нея лично по давност. Заявява, че на 13.12.1957 г. Л.К. купила половината от дворното място по ул. ********, заедно с целия горен етаж от построената в него къща и шапрона до нея на 09.08.1961 г. Бащата на ответницата В.Г., сключил с Л.К. като продавач договор за продажба, като закупил от нея горния етаж на жилищна постройка, заедно със шапрон. След този период баща на ответницата заплащал дължимите данък сгради и такси, битови отпадъци, а в последствие и самата ответница. В.Г. не успял да се сдобие с нотариален акт за закупения от него имот, но бащата на ответницата демонстрирал 2 собственическо владение на процесните имоти. Заявява, че повече от 60 години наследодателите и ответницата са ползвали необезпокоявани двете процесни сгради в цалост с всички нейни части, което без притеснение и претенции на трети лица, като заявява, че ответниците и нейните наследодатели са владели целия процесен имот спокойно и необезпокоявани от никого, без оспорвания като свой, поради което иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Вторият ответник И. К. Д. не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Видно от нотариален акт 86, том IX, дело 2395/13.12.1957 г. С.Д.Б., притежаващ дворното място и двете построени в него процесни сгради, продава на Л.Х.К. една част от сграда № 2, представляваща целия горния етаж, заедно с половината шапрон /сграда № 3/ и половината от теР./36 л. от д./.

Съгласно в Съдебен протокол от 11.03.1958г. по ГД 357/1958 г. на РРС след съдебна делба Л.К. получава в дял цялото дворно място и втория етаж, а С.Б. остава собственик само на долния етаж от сграда № 2 /120 л. от д./.

Според нотариален акт № 95, том I, дело 202/09.02.1960 г./81л. по д. / С.Д.Б. прехвърля на П.П.Б. само долния етаж от къщата и половината от шопрона без дворното място.

С НА за покупко-продажба на недвижим имот №68, д.№ 1646/1960 г.

Л.К. продава на Б.И.Ц. ½ ид. ч. от дворното място без съществуващите стари постройки./л.83 от д./.

На 09.08.1961 г. Л.Х.К. сключва с В.А.Г. договор в писмена форма, в който му продава горния етаж от стара жилищни сграда, заедно с шапрон без дворно място./л.37 от д./, като правото да държи постройките които купувал щяло да се погаси с разрушаването на същите.

С Нотариален акт акт № 122, том 4, дело 1336/1962г. П.П.Б. продава на Е.И.С. собствения си долен етаж от старата жилищна постройка, заедно с ½ ид. ч. от шапрона, без дворното място.

С нотариален акт №192, том 111, per.№3725, дело 148 от 2001 г. Б.И.Ц. и Дона Стоянова Цветкова продават на ищцата 1/2 идеална част от дворно място цялото от 306 м2, както и на втория етаж, обособен в жилище от 3 построената в това дворно място сграда, състоящо се от две стаи, кухня с ниша, баня, килер, антре, ведно с две избени помещения към улицата и таванско помещение към улицата, клетка от дворищния клозет към къщата и 1/2 идеална част от общите части на сградата, находяща се в ********* в поземлен имот с идентификатор ***.

Според нотариален акт № 112, том II от 12.04.1985 г. издаден въз основа на съдебно решение и спогодба ищецът бил признат за собственик на 1/2 идеална част от същото дворно място, цялото с от 306 м2, както и на първия етаж на двуетажна жилищна сграда застроена на източната стрА. на дворното място, състоящ се от три стаи, ниша, баня-тоалет и коридор с общ вход за двата етажа, таван, заемащ южната половина от целия таван с маза състояща се от две клетки, разположена в южната стрА. на сградата под двете стаи и 1/2 идеална част от външния тоалет и 1/2 идеална част от общите части на сградата.

С нотариален акт № 113, том II, рег. № 2078, дело № 219 от 2022 г., издаден от нотариус № 630 С.К. с район на действие РРС, ответницата Р. В. Д. била призната за собственик по давност на сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и адрес: *********, която сграда била на един етаж със застроена площ от 26 м2 и предназначение – друг вид сграда за обитаване, на сграда с идентификатор *** със застроена площ от 21 кв.м., находяща се в същото дворно място и на 111/369 идеални части от дворното място.

В.А.Г. починал на 10.12.1997 г. и оставил за свои наследници по закон Х.С.Г., негова преживяла съпруга, починала на 21.01.2014 г. и ответницата тяхна дъщеря.

Според разпитания по делото свидетел Е.Н.К., племенник на ищеца, в двора на новата къща имало шапрон отзад, сК.д за въглища, външна тоалетна, която била от едно време, процесната старата къща, и техните гаражи, които били отпред на фронталната част на къщата. В старата къща на първия етаж никога никой не бил живял от 1975 г. На втория етаж живеели чичо В. и баба Х.. По думите на баба му, по документи старата къща била нейна т. е. втория етаж и тя му казвала, че докато била жива нямало да се предприема нищо за събаряне или някакви други действия. Лично не бил виждал, някой да полагал грижи за старата къща. На долния етаж всеки можел да влезе, нямал 4 заключваща се врата, била започнала да се събаря едната стена, оградата към двора липсвала и всеки можел да влезе. Имота бил в плачевно състояние. В задната му част всичко било съборено. Този имот не бил годен за живеене, там нямало водопровод, кА.лизация, тоалетната била външна, нямало баня. За втори етаж през 2013-2014 г. не бил проверявал, дали бил заключен, но вратата била винаги отвоР.. Не виждал дъщерята на баба Х. – Р. Д. да заключвала, дори кабелите и жиците били скъсани и висели. Първия етаж на къщата бил нормален, там имало само едно прозорче. В него се влизало през врата, имало направен нещо като тунел от фазери и от дясно била вратата.

Никога не бил влизал на втория етаж.

Свидетелят А.П.Ц., дъщеря на ищцата изнася данни, че процесния имот се намирал в гр. Русе на ул. ********А. Новата къща била на два етажа.

Майка и, Е. С. била собственик на втори етаж от къщата с 1/2 от дворно място. В този имот те живеели на втория етаж, а на първия етаж живеел И. И..

Неговата майка се казвала баба Л.. Когато купили имота имало и продължавало да има малка къща, която била постройка на доизживяване.

Там живеела възрастна жена баба Х.. Нотариуса при сделката на покупката и продавача им обяснили, че тя нямала нищо да прави по съответния имот и живеела там докато била жива. Баба Л. и казвала че докато била жива тази жена нямало да бъде махната. От 2001 г. те живеели в къщата. Баба Х. починала преди 10 година. Не била виждала в имота никой освен нея. Тя се грижела сама за себе си и не била правила никакви ремонти, нито след нейната смърт, някой правил ремонт. До преди 2 години не била чувала, че тя имала дъщеря и претенции за този имот. За двора и пространството около къщата се грижели майка и и И.. Тази къща още докато била жива баба Х. била в лошо състояние. След като тя починала къщата се саморазрушавала и в моментабила съборетина, дограмата била счупена, покрива бил съборен в едната част, портичката, която била към улицата си стояла отвоР., не се затваряла и заключвала. Преди година, година и половина, където била тяхната порта се появил катинар. Това се случи след снабдяването с Констативен акт от ответницата. Преди това не била чувала в разговор, за тази къща да имало наследници. Знаела, че това си било тяхно място със съседа от долу. Х. живеела на втория етаж на тази къща. На първи етаж не била виждала никой да живее. Той също бил необитаем с изпочупена дограма. От 2001 г. те живеели в новата къща. Старата къща била залепена за 5 шапрон и се рушала.

Св. П.П.П. заявява, че живеел в гр. Русе, ул. ******* от 1972 г.

Познавал Р. Д.. Къщата на ул. ******** я обитавали баба Х. и дядо В.. В голямата къща зад тях били Б., Д. и Л.. Сега в тази къща живеела ищцата и дъщеря й. Те били от 10-на години в нея. Ищцата живеела с дъщеря си на втори етаж, а на първи етаж живеел И.. В малката къща освен Х. и мъжа й живели и други хора на първия етаж за К.тко. На първия бечов етаж живяла една жена около 2-3 години, но когато тя починала никой не го обитавал.

Първо починал мъжа на Х., после и тя преди около 12-13 години. След тяхната смърт, никой не живеел в тази къща. Р. поддържала тази къща.

Къщата към настоящия момент не изглеждала зле, все си била същата. Бил влизал в къщата, горе имало една стая и едно антре и стълбище. Долу било същото. Е. и И. не били живели в тази къща.

Съгласно заключенията на назначената по делото съдебна експертиза в имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри имало построени три сгради, съответно:

-сграда с идентификатор ***, която била двуетажна жилищна сграда със застроена площ 87кв м, която била разположена в източната част на имота и е на калкан със съседната сграда, изградена в другия имот. Същата била собственост на ищците.