Решение № 623 от 23.02.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение по НЧД 182/2023г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав

Производството е по реда на чл.158, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.155 и следващите от Закона за здравето /ЗЗдр/, като делото е образувано по искане на прокурор при СРП, сезирал СРС с искане да постанови решение, с което Е.К.М да бъде настанена и задължително лекувана за психично заболяване сред посочените в чл.146 от ЗЗ.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа искането за провеждане на задължително лечение спрямо М., като се солидаризира с експертното заключение, относно необходимостта, формата и продължителността на лечението

Служебно назначеният защитник на лицето, предложено за принудително лечение – адвокат М., изразява становище, в което се солидаризира с представителя на СРП относно наличието на предпоставките за задължително лечение на Е. М., като изтъква, че същото е в интерес на подзащитната му.

Лицето, предложено за принудително действие Е. М., не проявява критичност към заболяването, не може да вземе становище по въпроса за лечението си.

По делото, с цел установяване с максимална точност на актуалното състояние на лицето е назначена и изготвена съдебно психиатрична експертиза, която да отговори на конкретно поставени въпроси относно психичното състояние на М.. Събрани са гласни доказателства, чрез непосредствен разпит както на освидетелстваната, така и на лицата, които полагат непосредствени грижи за М., а именно- нейната дъщеря Д.Г и неин съсед- М.М..

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На първо място от заключението на приетата съдебно психиатрична експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно, се установява, че при Е.К.М се констатира психоза, която е резултат на психично заболяване- „Резидуална шизофрения”, както и преди всичко на съдова деменция, като състоянията са визирани в разпоредбите на чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗ. При същата, по данни на близките преди значителен период от време(над 40 години) е диагностицирана параноидна шизофрения, която обаче не е наложила хоспитализации или медикаментозно лечение, до настоящия момент. Наред с това експертизата установява и прогресирала съдова деменция, довела до трансформация на паметта и интелекта в резултат на органичното разстройство. Предвид комбинираните данни както за органично, така и за ендогенно психотично разстройство, вещото лице изтъква, че не може с категоричност да се определи, кое от двете заболявания е причина за констатираните при освидетелстваната психотични изживявания, в частност слухови и зрителни халюцинации, но отдава предпочитание на съдовата деменция, като водеща и по-вероятна причина за 1 налудните и параноидни изживявания.

Видно от заключението на експертизата, към настоящия момент психичното състояние на освидетелстваната мотивира нейното поведение, като за преодоляването му са необходими постоянни медицински грижи, които предвид недоброто соматично състояние на лицето, а именно пълна загуба на зрение и силно намаление на слуха, не е подходящо да се предоставят в психодиспансер.

Освидетелстваната е напълно некритична към състоянието си, като при непосредствения си разпит не сочи за друго заболяване извън загубата на зрението. Тоталната некритичност към психичното състояние се демонстрира на фона на ясно изразени халюцинаторни изживявания, за които същата съобщава при разпита си в съдебно заседание, в частност разговори с починалия й син, неслучили се посещения при медицински специалист, зрителни халюцинации, както и на фона на дезориентация за време и място. В допълнение при непосредствения разпит на лицето в съдебно заседание, се констатира влошено здравословно състояние- пълна загуба на зрение, което се подкрепя и от приложено експертно решение, силно намален слух, ограничена подвижност(лицето е представено в съда в инвалидна количка).

На следващо място по делото са разпитани свидетелите Г. и М., които имат преки впечатления от състоянието и ежедневието на освидетелстваната, като видно от съобщеното от тях М. е напълно неспособна да се грижи за себе си, а наред с това с отделни действия, предизвикани от параноидни и психотични изживявания, се самонаранява, с което категорично поставя в опасност собственото си здраве и живот.

Вещото лице в изготвената експертиза, препоръчва лечение в стационарна форма, като категорично сочи, че поради загубата на двата основни сетивни канала, както и поради наличието на психотични симптоми, същата е напълно зависима от чужди грижи, като се нуждае от настаняване в съответно заведение, различно от центровете за психично здраве, доколкото в същите не е възможно предоставяне на физическо обгрижване от една страна, а от друга престоя с други пациенти с типични психични заболявания би представлявал заплаха за състоянието на освидетелстваната.

При така събраните доказателства съдът счете от правна страна, че са налице предпоставките на чл.158, ал.3 във вр. с чл.155, ал.1 от Закона за здравето - освидетелстваната страда от психично заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето. Водеща както при определяне на актуалното състояние, така и при преценка необходимостта от лечение, формата и заведението, в което да се проведе е диагнозата съдова деменция.

Състоянието на лицето и нейното болестно мотивирано поведение представлява опасност за самата освидетелствана, поради което същата следва да бъде настанен за задължително лечение за срок от 3 /три/ месеца в стационарна форма в специализирана институция за лица страдащи от деменция, каквато се явява Дом за пълнолетни лица с деменция- гр. София, кв. Княжево, бул. „Цар Борис III“ № 200-202, на издръжка от държавния бюджет, съгласно данните от ДСП- София.

2

При определяне на формата на лечение, следва да се има предвид абсолютната некритичност към състоянието заболяване, липсата на обгрижване в семейна среда, както и невъзможността на лицето само да полага грижи за себе си, което мотивира съда да приеме, че най-адекватна на състоянието на лицето се явява стационарната форма на лечение.

Настаняването следва да се проведе в заведение, съответно на водещата диагноза и предназначено за осигуряване на грижи именно с дементна симптоматика.

На следващо място, съгласно експертното заключение, лицето, чието задължително лечение се иска- Е. М., не може да дава информирано съгласие за лечението си, като такова следва да се дава от нейната дъщеря- свидетеля Д.Г.

Най-сетне, предвид характера на производството, направените в хода на същото разноски, под формата на възнаграждения на вещо лице, следва да останат за сметка на държавата.

По изложените съображения и на основание чл.162 от Закона за здравето, СЪДЪТ постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛ. ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА в присъствието на прокурора З. Хр. К. З. П. Н. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛ. ИВ. НЯГОЛОВА Частно наказателно дело № 20231110200182 по описа за 2023 година въз основа на закона и доказателствата по делото

РЕШИ:

НАСТАНЯВА Е. К. МАРКОВА - родена на ******* година в гр.

*******, българка, български гражданин, със средно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана, с адрес: гр. София, ж.к. „******“, бл. 000, вх. Г, ет. 7, ап. 0000, ЕГН ********** на задължително лечение в стационарна форма, в Д.- гр. София, кв. Княжево, бул. „Цар Борис III“ № 200-202, за срок от три месец.

При липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие за лечението, на основание чл.162 , ал.3 от ЗЗ, определя съгласие за лечението да се дава от Д. Г.- дъщеря.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 7 ДНЕВЕН

СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 1