Решение № 13744 от 09.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13744 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110167407 по описа за 2021 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 356,61 лева – вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Ш*“, модел „С*“ с рег. № * АА, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са настъпили при ПТП от 01.04.2017г. в гр. София, на бул.„Кн. Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ поради попадане на автомобила на несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (26.11.2021г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние за ремонт на автомобил, обект на сключен с него договор за имуществена застраховка, причинени при ПТП вследствие на попадане на автомобила в необозначена и несигнализирана неравност на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Възразява, че не е доказано валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие поради липса на доказателство за влизане в сила на договора съгласно уговореното – след оглед и заснемане на автомобила.

Освен това не бил платен пълният размер на уговорената застрахователна премия, което било предпоставка за автоматично прекратяване на договора съгласно чл.368, ал.2 КЗ. Не се установявало наличие на покрит по застраховката риск поради непредставяне на Общи условия към застрахователния договор. Не се доказвало настъпване на твърдяното ПТП при 1 твърдения механизъм, както и наличието на причинно – следствена връзка между процесното събитие и настъпилите щети върху автомобила. Направено е възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Не било налице и противоправно бездействие от страна на ответника.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е поискал привличане на трето лице – помагач – „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК *74, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул.

„Евлия Челеби“ № 58 и срещу него е предявен обратен иск по чл.82 ЗЗД. Ответникът се позовава на сключен между него и „Пътища и съоръжения“ ЕАД договор от 27.04.2015г., въз основа на който последното дружество поело задължение за постигане на изискуемите от възложителя (ответник) стандарти за изпълнението и качеството на състоянието на пътя.

Наличието на неравност на пътното платно сочело на неизпълнение на поетите с договора задължения от страна на третото лице – помагач.

Привличането на третото лице - помагач – „Пътища и съоръжения“ ЕАД и приемането за съвместно разглеждане на предявения срещу него обратен е иск е допуснато с определение на съда от 13.09.2022г.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск - „Пътища и съоръжения“ ЕАД, оспорва предявения иск. Възразява, че улиците и булевардите, предвидени за абонаментно поддържане в сключения между страните договор, са били приведени в договореното ниво на поддръжка и са поддържани постоянно в това състояние. Твърди, че непосредствено преди и след процесното ПТП са извършени месечни инспекции на бул. „Кн. Мария Луиза“ и е установено, че пътното платно отговаря на изискванията на експлоатация и не са налице дупки и/или неравности, като от страна на ответника многократно била приета абонаментната поддръжка на булеварда. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, защото представената застрахователна полица не носила подпис на застрахования. Нямало и доказателства за влизане в сила на застрахователния договор, защото не били представени доказателства за изпълнение на изискването за представяне на автомобила за оглед и заснемане. Евентуално, застрахователният договор бил прекратен след изтичане на 15 дни от падежа на втората вноска по застрахователната премия съгласно чл.368, ал.3 КЗ, защото не били представени доказателства за плащане на втората вноска.

Оспорва и твърденията за настъпване на ПТП при твърдения в исковата молба механизъм и наличието на причинно – следствена връзка между твърдяното събитие и щетите върху автомобила. Оспорва претенцията като завишена по размер и възразява, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за вреди, които са причинени вследствие на преминаване на процесния автомобил през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, размер на причинените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, както и действителния размер на вредите към датата на настъпване на събитието.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на 01.04.2017г. водачът на л.а. „Ш* С*“ с рег. № * АА се е движил в гр. София по бул.

„Княгиня Мария Луиза“ с посока на движение към центъра на града. В района на кръстовището с ул. „Поп Богомил“ автомобилът е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което е станало причина за увреждане на автомобила.

За да направи горните изводи, съдът взема предвид приетия като доказателство 2 протокол за ПТП № 1677609/01.04.2017г., съставен след посещение на орган на МВР (чл.2, ал.1, т.2 от Наредба № Iз – 41 от 12.01.2009г.), в който е посочено, че причина за произшествието е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.

Макар този протокол да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на произшествието – чл.179, ал.1 ГПК, то отбелязваните в него други обстоятелства от значение за установяване механизма на събитието се ползват с такава обвързваща доказателствена сила, като в случая това са наличието на неравност на пътното платно на посоченото в протокола място – на кръстовището между бул. „Кн. Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ в гр. София, и констатираните видими увреждания по автомобила – десни гуми с джанти. В този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК. Посоченият по - горе механизъм на ПТП се потвърждава и от приетото заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което съдът кредитира съгласно чл.202 ГПК, и според което процесните увреждания по автомобила могат да се получат при преминаването му през неравност на пътното платно. Различен извод относно механизма на събитието не следва от представените от третото лице - помагач и приети като доказателства по делото констативни протоколи от 28.03.2017г., 27.04.2017г., 28.04.2017г., в които между страни по договор за пътно обслужване – ответника Столична община като възложител и „Пътища и съоръжения“ ЕАД като изпълнител, е удостоверено, че на бул.

„Княгиня Мария Луиза“ не са налице дупки и пропадания. Посочените констативни протоколи са частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността на отразените в тях обстоятелства се преценява от съда наред с останалите доказателства по делото. В случая удостовереното в протокола от 28.03.2017г., съставен непосредствено преди процесното събитие на 01.04.2017г., за липса на неравности на пътното платно на бул. „Княгиня Мария Луиза“, по което е възникнало произшествието, се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Недоказано (при доказателствена тежест на ответника) е възражението за съпричиняване на произшествието от водача, обосновано с управление на автомобила с неосъобразена скорост. При изслушване на заключението по съдебно – автотехническата експертиза вещото лице посочва, че автомобилът се е движил със скорост около 40 км/час, съдейки от това, че уврежданията по автомобила са само вътрху елементи от джанта и гума и не са с голям интензитет и дължина по окачването. От характера на уврежданията вещото лице е направило извод, че водачът е управлявал автомобила със съобразена скорост.

Като доказателство по делото е приета сключена при ищеца застрахователна полица № **33/15.11.2016г. с обект л.а. „Ш* С*“ с рег. № * АА с период на застрахователно покритие 16.11.2016г. – 15.11.2017г. Предвидено е разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 бр. вноски. Всички вноски от застрахователната премия са платени, видно от представените от ищеца сметки, неоспорени от ответника и третото лице – помагач, и приети като доказателства по делото. Застрахователната полицата не е подписана от страните по застрахователния договор. От това следва, че не е спазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на застрахователния договор – чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ поради неспазване на изискуемата по закон писмена форма предвид плащането на застрахователната премия, което се доказа по делото. Така с поведението си, приемайки плащане на застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при предявяване на процесната щета. В случая неспазването на предписаната от закона форма за 3 действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ (приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1, т.6 ТЗ) не води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението.

Неоснователно е и възражението, че застрахователният договор не е влязъл в сила поради непредставяне на доказателства за предоставяне на автомобила за оглед и заснемане съгласно предвиденото в застрахователния договор. Единственото предвидено в закона условие за влизане в сила на застрахователния договор е плащането на застрахователната премия или първата вноска по същата – арг. нормата на чл.351, ал.3 КЗ. Други изисквания, обуславящи действието на застрахователния договор, не са предвидени в закона.

Предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане е свързано с установяването на състоянието на автомобила към датата на сключване на договора и има за цел да отграничи момента на настъпване на щети в рамките на периода на застрахователното покритие по сключения застрахователен договор. При това спазването на изискването за оглед и заснемане няма отношение към валидното възникване и действие на застрахователния договор, а е от значение за изплащане на застрахователното обезщетение. В случая процесното ПТП е настъпило около 5 месеца след сключване на застрахователния договор и процесните щети са върху гума и джанта. По делото няма доказателства преди сключване на процесния договор тези щети да са били налице, независимо дали при сключване на договора автомобилът е бил предоставен за оглед и заснемане.