Решение № 4052 от 27.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4052 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110217386 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от П. Ц. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. , вх. , ет. , ап. срещу наказателно постановление № 362/22.02.2021г., издадено от началника на 03 РУ-СДВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 64 от ЗМВР.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че е налице разминаване между възприетата в обжалвания акт фактическа обстановка и действително случилото се. Заявява, че не е осъществен състав на вмененото нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се предсталява от адв. М. с пълномощно по делото. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е извършил административно нарушение. Моли за отмяна на наказателното 1 постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – 03 РУ-СДВР – редовно призована, не изпраща представител.

Представя писмени бележки, в които излага доводи за законосъобразност и правилност на обжалвания акт. Поддържа, че при съставяне на двата документа не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя.

Намира наложеното административно наказание за справедливо, доколкото същото е съобразено с предупредителната и превъзпитаваща функция на административнонаказателната превенция. Смята, че процесното нарушение не представлява маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 15.02.2021г., около 19:50 часа, в гр. София, в района на кръстовището между бул.

„Александър Стамболийски“ и бул. „Вардар“ свидетелите Т. В. Т. и Д. С. Н – служители в 03 РУ-СДВР извършили проверка на жалбоподателя П. Ц. Т.. Свидетелите Т. и Начев разпоредили на жалбоподателя да представи документ за самоличност. Жалбоподателят П.

Ц. Т. отказал да изпълни разпореждането и демонстрирал непристойно поведение, изразяващо се във викане и блъскане, поради което бил задържан за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и отведен в 03 РУ-СДВР.

На 15.02.2021г. свидетелят Т. В. Т. – старши полицай при 03 РУ-СДВР счел, че с поведението си жалбоподателят П. Ц. Т. е нарушил чл. 64 от ЗМВР, за което съставил акт за установяване на административно нарушение № 666091/15.02.2021г. в присъствие на жалбоподателя и на свидетеля Д. Т. Н - служител при 03 РУ-СДВР.

Въз основа на цитирания акт, на 22.02.2021г. Г Г – началник на 03 РУ-СДВР издал наказателно постановление № 362/22.02.2021г., с което на жалбоподателя П. Ц. Т. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.

64 от ЗМВР. На 03.12.2021г. на жалбоподателя П. Ц. Т. бил връчен препис от наказателното постановление. На 06.12.2021г. жалбоподателят П. Ц. Т. депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Т. В. Т., Д. С. Н, В З М, докладна записка, писмо с вх. № 137938/01.07.2022г.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите свидетелите Т. В. Т. и Д. С.

Н, тъй като намира същите за добросъвестно депозирани и обективни. От показанията на двамата свидетели съдът получи информация относно извършената проверка и поведението на жалбоподателя П. Ц. Т.. Свидетелите Т. и Н ясно и изчерпателно описват случилото се и категорично потвърждават, че жалбоподателят отказал да изпълни устното разпореждане – 2 да представи документ за самоличност и се държал грубо и неуважително към органите на реда. Въпреки многократните полицейски разпореждания да преустанови агресивното си поведение, жалбоподателят продължил, което наложило неговото задържане.

Съдът не постави в основата на своите фактически изводи показанията на свидетеля Валя Златкова Миронова, тъй като същата не е очевидец на случилото се и в показанията си пресъздава описаната от нейния син – жалбоподателя П. Ц. Т. фактическа обстановка досежно обстоятелствата около процесния инцидент.

Съдът се доверяви на писмените доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно извършване на процесното Д.ие и хода на извършената проверка.

При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото настоящият състав прие следното от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 03.12.2021г., докато жалбата е подадена на 06.12.2021г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.

Съдът служебно установи, че са спазени всички давностни срокове, визирани в чл.34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

При проверката съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, като същевременно двата документа не съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. На първо място, докато в акта за установяване на административно нарушение е описано като противоправно Д.ие неизпълнение на полицейско разпореждане, в наказателното постановление е допълнено, че едновременно с това след отправено му предупреждение, жалбоподателят съзнателно пречи на орган да изпълни задължението си по служба, т.е. налице е смесване на две различни хипотези на неправомерно поведение. Този извод се налага и при сравнение на санкционните норми на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и тази на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Докато 3 първата визира неизпълнение на полицейско разпореждане, втората санкционира противозаконното пречене изпълнението на функциите на полицейските органи.

Предложената формулировка възпрепятства възможността, както на нарушителя, така и на съда да узнае действителната воля на наказващия орган – дали санкционира жалбоподателя за проявеното неподчинение да изпълни издаденото му разпореждане, или за това, че е попречил да се извърши полицейска проверка, тъй като отразеното в наказателното постановление не кореспондира със санкционната норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

На следващо място, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочено какво конкретно разпореждане е било издадено на жалбоподателя. В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че нарушителят „не изпълни отдадено му устно полицейско разпореждане да застане на място и да не си бърка по джобовете, отдадено му многократно“. Конкретика по отношение обстоятелствата около извършване на процесното нарушение липсва и в наказателното постановление, където Д.ието е описано по следния начин: „лицето не е изпълнило издаденото му полицейско разпореждане да застане на място и след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“. Липсва информация какви точно действия/бездействия е осъществил жалбоподателят, отсъства изрично отразяване в какво се е изразило неизпълнението на полицейското разпореждане и/или противозаконното пречене, не е пояснен вида на разпореждането – писмено или устно. Всичко това препятства и съда да извърши преценката дали Д.ието осъществява състава на административно нарушение.

Не на последно място, в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, която съдържа седем алинеи, повечето от които не уреждат конкретно правило за поведение, адресирано към правните субекти. Задължителният характер на разпорежданията на полицейския орган е уреден в чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, съгласно който разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, която разпоредба обаче не е конкретизирана като нарушена.

Всичко изложено до тук представлява съществено нарушение на процесуалните правила и налага отмяна на наказателното постановление само на това основание.

Допуснатото нарушение не може да се счете санирано с факта на иницииране на производство по съдебен контрол на издаденото наказателно постановление, доколкото лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, следва да има възможност да упражни правото си на защита като направи възражения и посочи доказателства още в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство, което негово право в случая е било нарушено.

Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Според чл. 257, ал.

4

1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100,00 до 500,00 лева.

За пълнота съдът намира за необходимо да посочи аргументи по съществото на правния спор. В хода на настоящото производството, от приобщените показания на свидетелите Т. и Начев се доказа по безсъмнен начин, че жалбоподателят П. Ц. Т. не е изпълнил устно разпореждане, издадено от полицейски орган в изпълнение на неговите служебни задължения да представи документ за самоличност, след което започнал да вика, блъска и буйства. Свидетелите Т. и Начев отново му отправили устно разпореждане да стои на едно място и да преустанови поведението си, неизпълнението на което наложило задържане на жалбоподателя на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. С това свое поведение, жалбоподателят П. Ц. Т. е осъществил състава на нарушението на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Въпреки това, допуснатите в хода на производството съществени процесуални нарушения и невъзможността за съда да ги санира, възпрепятстват реализацията на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Предвид изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя П. Ц. Т. за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въз основа на представените доказателства и списък на разноските се установява, че жалбоподателят П.