Решение № 1315 от 20.11.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2580/2023
- Вид
- Решение № 1315
- Подписан
- 20.11.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 99, ал. 1 и 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 99, ал. 1 и 2 · Закон за авторското право и сродните му права
РЕШЕНИЕ
№ 1315 гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бистра Н.
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно гражданско дело № 20231000502580 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 във вр. с 624, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 3.07.2023 г. на ищеца М. Б. против решението от 12.06.2023 г. по гр. дело № 8/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-9 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу ответника „А. Тур Къмпани“ ООД искове по чл. 95 ЗАПСП за заплащане на сумата 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби под формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, и на сумата 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СГС е приел, че претендираното обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора не е пряка и непосредствена последица от процесното нарушение на авторското право на ищеца. Твърди се, че извънсъдебната помощ била адекватна и необходима, защото чрез нея бил направен опит да се уреди спора доброволно, с което да се предотвратят понататъшни щети под формата на разноски за двете страни. Поддържа се и, че са доказани претендираните неимуществени вреди, които се подразбирали от самото естество на нарушението.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемият „А. Тур Къмпани“ ООД – ответник по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Б., гражданин на Германия, с искова молба от 2.01.2020 г., уточнена с молба от 20.01.2020 г., с която срещу „А. Тур Къмпани“ ООД e бил предявен иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на общата сума 1 600,07 лв., представляваща обезщетение за вреди от нарушение на авторските права на ищеца върху фотографията „Пристанището на Ница“, разгласена през м. 08.2017 г., извършено от ответника в периода 13.01.2018 г. – 7.03.2018 г., който използвал фотографията на Интернет страницата си с цел реклама на туроператорска дейност без разрешение и съгласие на автора, заедно със законната лихва от предявяване на исковете до изплащането, от които: 585,56 лв. – пропуснати ползи под формата на неполучено авторско възнаграждение, 400 лв. – претърпени загуби под формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, 114,51 лв. – лихви за забавеното плащане на обезщетението за пропуснати ползи за периода 13.01.2018 г. – 17.12.2019 г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи част от общо обезщетение от 1000 лв.
Ищецът твърди, че е професионален фотограф и автор на фотографията „Пристанището на Ница“, която била разгласена през м. 08.2017 г. на Интернет страницата с адрес https://www.locationscount.net, като в публикациите ищецът бил посочен като автор. Твърди, че без разрешение на ищеца ответникът е използвал фотографията, за да рекламира туристически услуги на своя Интернет сайт /https://alexandertour.com/, като снимката била използвана в периода 13.01.2018 – 7.03.2018 г., с което били нарушени авторските права на ищеца. Твърди, че в причинна връзка с това нарушение са настъпили вреди – пропуснати ползи в размер на възнаграждението, което фотографът би получил при правомерното използване на фотографията, чиито средни цени са установени в ежегодния сборник на Съюза на професионалните търговци на фотографии – Фотографни хонорари, издаван в Германия, или пропуснатото възнаграждение от 300 евро, което се равнявало на 585,56 лв. Освен това ищецът направил разноски в размер на 420 лв. за наемане на адвокат, чиито услуги били необходими, за да се квалифицира нарушението съгласно българското право, да се изготвят покани и да се преговаря извънсъдебно с ответника.
Ищецът претърпял и неимуществени вреди – психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, тъй като се почувствал унизен и подценен от факта, че има хора, които не оценяват труда му, а извършват кражба на резултатите от същия.
По делото са представени от ищеца следните документи, част от които са на английски език, но с превод на български език съобразно чл. 185 ГПК: 1) копие от страници в Интернет сайта с адрес https://www.locationscount.net и от сайта https://www.manuelbecker.net, съдържащи представяне на ищеца М. Б. като фотограф и портфолио от снимки; 2) копие от страница в Интернет сайта с адрес https://www.locationscount.net, съдържащо публикувана фотография, с текст на английски език, според който заснетото е пейзаж от пристанището на гр. Ница, Франция, а фотограф е М. Б.; 3) удостоверение за регистрация № 03392/28.01.2005 г., издадено от министъра на икономиката в полза на ответника „А. Тур Къмпани“ ООД за туристическа дейност – туроператор и туристически агент; 4) копие от страници от Интернет сайта https://alexandertour.com, в които е посочено, че сайтът е собственост на ответника „А. Тур Къмпани“ ООД, представяне на дружеството, както и списък от предлагани от него туристически дестинации; 5) копие от страници от същия сайт на ответника, съдържащи предложение за организирано туристическо пътуване с наименование „Екскурзия Лазурен бряг: Италия – Монако - Франция“ с цена от 589 лв., онагледено с редица 2 фотографии, измежду които и процесната /л. 25 – 26 от делото на СГС/, като е посочено, че страницата е отворена на 7.03.2018 г.; 6) копия от страници от сайта https://help.archive.org, съдържащи информация за Интернет архиватора „Wayback Machine“ /л. 33 – 42 от делото на СГС/; 7) копия от заключения на технически експертизи по гр.д. № 1026/2017 г. и гр.д. № 1432/2017 г. на СГС; 8) копие от електронно писмо от 22.08.2018 г. на Ф. Б., като адвокат – пълномощник на ищеца, адресирано до ответното дружество; 9) копия от електронна кореспонденция между адв. Д. Г. и ответното дружество в периода 16.08.2019 г. – 2.09.2019 г.; 10) копия от страници от Интернет сайта http://bvpa.org, собственост на BVPA – Федералния съюз на професионалните търговци на фотографии; 11) извадка от първа страница и указателя на съдържанието на “Bildhonorare”; 12) извадки от MFM таблици – общи условия и онлайн употреба с превод на български език; 13) договор № 24/1.08.2019 г. за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокатско дружество „Г. и Г.“, с предмет – оказване на правна помощ във връзка със засечено нарушение на авторски права на ищеца чрез посочен URL адрес /този на ответника/, с цел откриване на нарушителя, обезпечаване на доказателства, преговори, представителство и подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във връзка с увреждане на авторски права на ищеца, срещу уговорено възнаграждение в размер на 400 лв.
Към отговора на исковата молба са представени договор № 5000145312/22.05.2018 г. за организирано пътуване, сключен между ищеца като туристически агент на „Бохемия“ ЕООД, както и фактура № 19800/12.09.2018 г., издадена от ищеца с получател „Бохемия“ ЕООД за комисионни по резервации.
Представено е от ответника и копие от декларация за преустановяване на нарушение /л. 126 от делото на СГС/.
Към молба от 5.01.2021 г. ищецът е представил и други доказателства в електронен и хартиен вариант относно кореспонденцията между адвоката му и ответника.
В първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебна експертиза, извършена от вещото лице Е. Н.. Според същата ищецът е автор на процесната фотография, а останалите задачи са относими към уважения иск за пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение, който не е предмет на въззивното производство. По същия въпрос е приета и съдебно-оценителна експертиза, извършена от вещото лице С. Д..
В производството пред СГС е разпитана и свидетелката М. К. – бивша служителка на ответното дружество, но показанията й не са относими към спорните въпроси в настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
І. По предмета на делото
Предмет на настоящото дело е искова претенция по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от извършени от ответника твърдени нарушения на авторско право на ищеца спрямо фотографско произведение. Ищецът претендира за заплащане на общата сума 1 600,07 лв., като допълнително е конкретизирал какви пера включва: 585,56 лв. – пропуснати ползи под формата на неполучено авторско възнаграждение, 400 лв. – претърпени загуби по формата на разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебна помощ, 114,51 лв. – лихви за 3 забавеното плащане на обезщетението за пропуснати ползи за периода 13.01.2018 г. – 17.12.2019 г., както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи част от общо претендирано обезщетение от 1 000 лв.
Независимо от тази конкретизация обаче не се касае до отделни искове, а до един такъв.
Изяснено е в практиката по чл. 290 ГПК на ВКС[1], макар и незадължителна, че предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. От тази и следващите алинеи следва, че законът третира правото на обезщетение за едно нарушение като единно, без значение от вида на вредите и включените в него пера. Отделните неблагоприятни последици от нарушението /отделните видове вреди – имуществени или неимуществени и допълнителното им подразделяне по пера/ са част от обстоятелствата по чл. 95, ал. 3, които се вземат предвид при определяне на размера на единното обезщетение, но не обуславят възникването на отделни материални права на обезщетение, които да бъдат предмет на отделни искове. Правото на обезщетение е едно и неговият размер следва освен с обстоятелствата по чл. 95, ал. 3, да е съобразен с изискването за специална и генерална превенция по чл. 95, ал. 4 – да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в разпоредбата на чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП, която предвижда, че при липса на достатъчно данни за размера на иска ищецът може да иска като обезщетение парична сума от 500 до 100 000 лв. или равностойността на предмета на нарушението при съобразяване и на получените вследствие на нарушението приходи. Следователно, за надлежното сезиране на съда е достатъчно в исковата молба да са наведени твърдения за произлезли вреди от нарушението и да е посочен размера на претендираното обезщетение като глобална сума. Какво е действителното изражение на вредите и от какво се състоят те е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, в зависимост от които съдът формира становището си за справедЛ. размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право.
Ето защо в случая се касае до един иск за заплащане на обезщетение в размер на 1 600,07 лв.
Този иск е уважен частично с първоинстанционното решение – за сумата 700,07 лв., като е конкретизирано, че тя включва 585,56 лв. за пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение и 114,51 лв. за законната лихва върху тази сума за периода 13.01.2018 г. – 17.12.2019 г. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Разпечатката съдържа 31 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7ba230f-1a9d-4661-b3e1-fd1b0c467ba8