Решение № 8806 от 01.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8806 гр. С., 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20211110158330 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът Д. М. Г. твърди да е била в трудово правоотношение с ответника /фирма/, въз основа на трудов договор № 2521/15.07.2020 г. и допълнително споразумение № 659 от 31.03.2020 г. към трудовия договор от 15.07.2020 г., по силата на които е изпълнявалa длъжността „...” в отдел „....“, като след изтичане на 6-месечния изпитателен срок длъжността била променана на „...“ в отдел „Ч....“. Твърди, че със Заповед № 1701/16.08.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 16.08.2021 г. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно извършено на няколко основания. На първо място сочи, че заповедта е издадена и подписана от некомпетентно лице, в противоречие на чл. 90, ал. 3 КТ уреждаща, че длъжностите определени като конкурсни се заемат само въз основа на конкурс, което в настоящия случай не било извършено и лицето, посочено в уволнителната заповед и подписало същата, в качеството си на Директор, не е разполагало нито с необходимата представителна власт, нито със съответната компетентност, нито с властнически правомощия съобразно изричните императивни законови изисквания. На следващо място, ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради непреодоляна от работодателя закрила по чл. 333 от КТ, тъй като след депозиране в деловодството на ответника на декларация с рег. № 19475/16.08.2021 г., в която било обективирано, че страда от съответни заболявания, налагащимнение на ТЕЛК и разрешение на компетентната Инспекция по труда в гр. С., работодателят – ответник в настоящото производство, директно й връчил уволнителната заповед, като отказал да изпълните законовите изисквания, уреждащи 1 закрилата при уволнение. Излага, че ответникът е разполагал с цялата медицинска документация във връзка със здравословното й състояние по време на действието на трудовия договор, още повече, че документите били съставени от медицинските звена на МИ – ... и се съхранявали в неговия архив, както и всички спешни, консултативни, диагностични и периодични прегледи, процедури, терапевтични лекарствени предписания изхождали единствено и само от съответните специализирани медицински звена. С оглед на това заявява, че ответникът е знаел, че ищцата страда от две придружаващи заболявания, попадащи в обхвата на Наредба № 5 на МНЗ и подлежащи на закрила по чл. 333 КТ.

Твърди, че на основание чл. 329 от КТ ответникът не е извършил необходимия подбор, какъвто предвижда закона при уволнение поради съкращаване на щата, а именно когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и се съкращават не всички бройки, или се съкращава една от няколко еднородни длъжности, работодателят е длъжен да направи подбор при съкращаването между всички лица, заемащи сходни или еднородни длъжности, прилагайки съответните критерии. Излага, че й е служебно известно, че освен нейната длъжност, след извършено преструктуриране, от отдел „....“, чийто ... е била ищцата, са се отделили три самостоятелни отдела – „...“, отдел „Н....“ и отдел „....“, за които били назначени лица, изпълняващи същите функции като нейните, на длъжност с идентично наименование „...“ и със същия код по НКПД ... Въпреки това обаче, ответникът не извършил подбор измежду всички четири идентични длъжности, а съкратил ищцата и разпределил функциите, които е изпълнявала между ... „...“ и ... „..... Поради изложеното допуска, че съкращаването може да е извършено фиктивно, като трудовата функция, изпълнявана от ищцата, всъщност да е запазила съществуването си и да е била разпределена на новоназначените лица ръководещи новообразуваните самостоятелни отдели. На отделно основание счита, че процесната заповед е незаконосъобразна поради неспазване на установените правила, визирани в Заповед № 8121з-831/28.06.221 г., издадена от ..., уреждащи, че при промяна на щата следва да бъде изпратена до министерството докладна записка, в която да бъдат обосновани предимствата и недостатъците към момента на отправяне на искането, касаещи организацията на работа и начините, по които промяната на щата ще се отрази за постигане на по-добра ефективност и по-високи резултати. В настоящия случай ищцата твърди, че такава докладна записка не била представена в министерството, а представената й от служител на ответника Заповед № 8121Н9222/29.07.2021 г., с която било утвърдено съкращаването на длъжността й била немотивирана и лаконична. Сочи, че работодателят не е съобразил искането си с установените от ръководството на ... нови изисквания, а е действал субективно, некоректно, необосновано, неефективно и неполезно за дейността на организацията и в противоречие с установените за държавната институция изрични вътрешни правила. С оглед на изложеното ищцата моли съда да признае процесното уволнение за незаконно и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 23 709,06 лв. на осн. чл. 225, ал. 1 КТ за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 16.08.2021 г. до 16.02.2022, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на 2 исковата молба в съда – 12.10.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът /фирма/ е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Оспорва твърденията на ищцата, че процесната заповед е подписана от некомпетентно лице като заявява, че видно от чл. 90, ал. 3, изр. второ трудовият договор от 12.07.2021 г., сключен с ...., действа за работа, която се заема с конкурс и за времето докато бъде заета въз основа на конкурс, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. Оспорва, че ищцата е посочила твърдяната от нея исхемична болет, от която твърди, че страда, в депозираната в деловодството на ответника декларация, както и сочи,ч е не била представила никакви документи за доказване на заболяването. Оспорва, че ищцата страда от твърдяните от нея заболявания, тъй като от представените от нея медицински документи никъде не било посочена диагноза диабет и/или исхемична болест. Оспорва, че не е изпълнил задължението си да извърши подбор по чл. 329 КТ, като излага, че такъв следва да бъде извършен само между служители, заемащи съответната съкращавана длъжност по щата или сходна на нея, какъвто настоящият случай не е с оглед на относителната самостоятелност, с която разполагат новите структурни звена. Оспорва, че не са били спазени правилата по Заповед № 8121з-831/28.06.2021 г. на ... като сочи, че докладната записка не била върната за отстраняване на нередовности, в резултат на което е издадена и тази заповед, с която е предприето процесното съкращаване и е закрит отдел „....“. Счита, че е спазл изцяло процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение като е издал и надлежно е връчил процесната заповед за уволнение. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото релевантни доказателства и след обсъждане доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно съединение искове за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ – чл. 344, ал. 1, т.

1 КТ; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „...“ в отдел „Ч....“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 16.08.2021 г. - 16.02.2022 г. в размер на 23 709,06 лв. – чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За уважаване на предявената искова претенция за признаване на незаконосъобразността и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1701/16.08.2021 г. на Директора на „...“, ищцата следва да докаже незаконното упражняване от страна на ответника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, сключено между тях, а с оглед на наведеното в исковата молба твърдение за неспазена процедура по предварителна закрила по чл. 333 КТ, следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са били налице и някои от предвидените предпоставки.

3

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало потестативното право да прекрати правоотношението с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ: че съкращаването е реално, т.е. премахната е съответната трудова функция, заемана от уволнения (длъжност или щатна бройка), че към момента на уволнението съкращаването е било налице - извършено преди или едновременно с уволнението, че е извършено по съответния ред, което значи да е извършено от компетентен орган, и че е извършен подбор или че подборът по чл. 329 КТ не е бил задължителен, тъй като се съкращават всички идентични и сходни длъжности.

С Определение № 7935/29.03.2022 г. на СРС, 87 състав, са приети за безспорнии ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „...” в Отдел „....“, прекратено едностранно от ответника с процесната заповед поради съкращаване на щата.

Ищецът подробно е обосновал наличието на основания, водещи до незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед, сред които са издаването й от некомпетентно лице, без необходимата представителна власт и компетентност, при неизпълнение на законовите изисквания, залегнали в чл. 333 КТ, свързани със закрилата на служителя при уволнение, извършване на уволнението на основание чл. 328, ал. 2 от КТ без реално съкращаване на щата и без подбор, както и липса на мотивирана докладна записка, изпратена до ..., в резултат на която да се извърши съкращаването.

При анализ на приобщения по делото доказателствен материал, съдът достигна до извод за неоснователност на предявената искова претенция за незаконосъобразност на уволнителната заповед и на сочените от ищцата основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал.3 от КТ - длъжностите, определени като конкурсни /каквато е и длъжността "директор на ... – гр. С."/ се заемат само въз основа на конкурс. Тези длъжности не могат да бъдат заемани по трудов договор през времето, докато са определени като конкурсни, освен по срочен трудов договор по чл. 68, ал.1, т.4 от КТ - до заемането на длъжността въз основа на конкурс /чл. 90, ал.3, изр.2 от КТ/, какъвто е и настоящият случай.

От представения като писмено доказателство по делото Трудов договор № ... г. се установява, че същият е сключен между ... ., в качеството му на работодател, и ..., в качеството му на служител, на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от КТ вр. чл. 65, ал. 1 от ЗЛЗ и чл.

22 от Правилника за устройството и дейността на ..., което означава, че трудовите функции ще бъдат изпълнявани от служителя до провеждане на конкурс. Когато длъжността е обявена за конкурсна от закон, времетраенето на трудовото правоотношение, възникнало по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ е до сбъдване на предвиденото в закона условие - успешно провеждане на нов конкурс и определяне на дата за встъпване в длъжност на лицето, спечелило конкурса. Това обстоятелство се подкрепя и от т. 3 от трудовият договор, гласяща, че същият се сключва за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс, но за срок не по-дълъг от шест месеца. Изложеното обосновава извод за валидно издадена заповед за изпълнение от компетентно лице, в 4 изпълнение на възложените му от изпълнителната власт на държавата задължения, и законоустановената писмена форма.