Решение № 1155 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1155 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100504356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 23053 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 42286/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 161-и състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. С. С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2816,27 лева, главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к****, аб. № 130702, за период м.01.2021 г.м.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 241 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за период 15.09.2021 г.19.01.2024 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 26.02.2024 г. по гр.д. № 7099/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против Б. С. С. искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 49,71 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.12.2020 г.-30.04.2023 г., и сумата от 10,55 лева, мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за период 15.02.2021 г.-19.01.2024 г., както и исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, главница за топлинна енергия над 2816,27 лв. до пълния предявен размер от 3063,58 лв. и за периода м.05.2020 г.-м.12.2020 г., и мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия над 241 лв. до пълния предявен размер от 257,80 лв.

Със същото решение Б. С. С. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 151,55 лв., разноски, сторени в производството, и сумата от 106,35 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. № 7099/2024 г., СРС, 161ви с-в. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К. П. Г., от САК възнаграждение за безплатното представителство на ответника в 1 размер на 30,80 лв. за исковото дело и 15,40 лв. за заповедното дело гр.д. № 7099/2024 г., СРС, 161-ви с-в.

Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените установителни искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Единственото оплакване на ответника е свързано с твърдението му за липса на облигационно правоотношение между страните, доколкото не се твърди, а и не се установява писмен договор, като въззивникът акцентира и че е трайно установен в САЩ, а имотът се ползва от трети лица, което е било съобщено на ищцовото дружество. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, като не е постъпило и становище от третото лице –помагач.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което жалбата е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от представения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че ответникът Б. С. Б. и З.С. С.а, която не е страна по делото, са придобили процесният недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба. С оглед липсата на оплаквания по отношение на формирания от първоинстанционния извод, че имотът е 2 придобит в режим на съпружеска имуществена общност от Б. Б. и З. С.а, то съобразно действащата нормативно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката Б. Б. се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период и именно той се явява задължен да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни отношения с ищцовото дружество. На основание чл. 32 СК отговорността му следва да бъде ангажирана изцяло, доколкото по делото не е спорно, че имотът е придобит от ответника по време на брака му със З. С.а, т.е. при условията на съпружеска имуществена общност, а това означава, че се касае за разход за задоволяване на нуждите на семейството, който двамата съпрузи следва да понесат солидарно. За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът реално е обитавал имота през процесния период или е живял в чужбина, както се твърди с отговора на исковата молба, тъй като облигационното правоотношение между страните възниква вследствие на правото на собственост на ответника върху апартамента в сградата в режим на етажна собственост.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23053 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 42286/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 161-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК Б. С. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3