Решение № 703 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300500606 по описа за 2025 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.Ц. Ч., АК-Пловдив, в качеството си на особен представител на М. И. Н. против Решение № 133/11.01.2025г. по гр.д.№ 6510/2024г. , 14 гр.с. с което е уважен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК в полза на „ВиК“ ЕООД против жалбоподателката за присъждане на суми за неплатена цена на услуги на дружеството в размер на 1007,95 лева – главница за периода 21.07.2020г. – 22.11.2023г., ведно със законната лихва от 11.01.2024г. и лихва за забава в размер на 125,51 лв, предмет на издадена ЗИ по чл.410 ГПК в заповедно производство по ч.гр.д. № 454/ 2024г. на ПРС. С жалбата се оспорва приетата дължимост на претендираните суми въз основа на факта за издадени фактури и осчетоводени в счетоводството на дружеството, както , че след като отчетът е направен при условията на негодно измервателно устройство, исковете се явяват неоснователни. Също така се прави довод, че карнетите не носят подписа на потребителя, в тях липсват отбелязвания за показания за период от 13.02.2020г. – 18.06.2021г., както и 18.06.2021г. – 30.11.2023г. за реална консумация на отчетеното количество вода. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Постъпил ОВЖ от въззиваемата страна „ВиК“ ЕООД, чрез юриск.Х. К.Х., оспорва се основателността на жалбата, иска се потвърждаване на обжалваното решение, по съображения, изложени в отговора. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение в размер на 200 лева.

1

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК с материално правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ВиК“ ЕООД против М. И. Н. от гр. Пловдив за заплащане цената на предоставени от ищцовото дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за периода 21.07.2020г. до 22.11.2023г. в размер на 1007,95 лв и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 30.09.2020г. до 30.11.2023г. в размер на 123,51 лв, ведно със законната лихва. Въз основа на обстоятелството за притежавано от ответницата качество на потребител по смисъла на чл.198 ЗВ, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, Закона за регулиране водоснабдителните и канализационни услуги / ЗРВКУ/ и Наредба №4/ 14.09.2004г., ответницата като собственик/ползвател на водоснабдения имот, се претендира от ищеца установяване на вземанията за процесния период, за които видно от приложенията към исковото гражданско дело са били предмет на проведено заповедно производство по ч.гр.д.454/ 24г. по описа на ПРС – VI гр. с. В допълнение е посочено, че отчетът в имота на потребителя е извършван съгласно чл.25, ал.8, чл.23, ал.5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ – 09/ 11.08.2014г. – при условията на негодно измервателно устройство и поради задължение на всеки потребител да монтира в имота си годно ИУ. Поради това при условията на липсващо ИУ са били начислявани количества вода по тарифа, по 5 куб м за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м за топлофицирано жилище на всеки обитател, като е предвидено завишаването с по 1 куб м на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнението на потребителя за монтаж на ИУ. Потребителката била наясно с тези задължения и начина на отчитане като на ***** сключила споразумение за разсрочване на натрупаните задължения, но поради неспазено плащане се натрупали и последващи задължения, за което проведено заповедно производство по чл.410 ГПК.

Представени са писмени доказателства по делото, в т.ч. справка за неплатени задължения / обобщена/ и за водомерите на абонат, препис – извлечение от карнет за измерени и начислени количества потребена вода за процесния 2 период, видно от който за целия период от 19.11.2018г до 22.01.2024г са начислявани на абоната по 10 куб м количество потребена вода; констативни протоколи от посещение на процесния обект, чийто ползвател се явява ответницата ведно с други лица, заверено копие от преписка от ОП „Жилфонд“ за наемни правоотношения на ответницата относно процесния имот – общинска собственост, вкл. с писмо вх.№ 108 344/ 23.10.2024г. на ОП“Жилфонд“-Пловдив, удостоверяващо обстоятелството, че в имота има монтиран стар неработещ водомер, без данни да е извършена смяна на водомера. Видно от посочената преписка на Район „Източен“, Община Пловдив със заповед № ЖН-49/ 7.04.2016г.на Кмета на Район Източен ведно със сключен Договор за наем на общинско жилище от 12.04.2016г. ответницата е била настанена в процесното общинско жилище с членове на семейството си / дъщеря, син/ и други лица от домакинството/ брат, снаха, племеник/.

С поредица от

Констативни протоколи от

17.10.2024г.,31.05.2024г.,13.02.2023г., 09.03.2022г, 09.08.2021г, 26.08.2020г, 22.02.2019г, 19.04.2018г, 21.12.2016г , процесното жилище е било посещавано от общински служител, констатирано е ползването на имота от ответницата, вкл. като при част от посещенията последната е предупреждавана/ поканена/ за заплащане на дължими суми за консумативи във връзка с ползването на процесното общинско жилище. По назначената ССЕ е депозирано заключение на в.л. Т. Р., с което е установено изчислението на размера на главната и акцесорната претенция на ищеца, съответно в размер на главницата от 1007,95 лв и лихва 123,51 лева.

Така в съответствие със събрания доказателствен материал районният съд е намери предявените искове за доказани по основание и размер, вкл. с оглед наличието на предпоставките за отчитане на количеството потребена вода при условието на негодно измервателно устройство като за двама обитатели по тарифа по 5 куб м на човек или общо 10 куб м на месец , в приложение на чл.26, ал.2 вр. с чл.25, ал.8 и ал.10 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Така именно съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Пловдивския ВиК оператор, в сила от ***, на което основание ищцовото дружество е определяло количеството на потребената от ответницата ВиК услуга за питейна вода, посоченото основание се прилага при липса на индивидуални водомери / в случая липса на 3 годно измервателно устройство/, като месечното количество питейна вода се определя при нетоплофицирано жилище по 5 куб.м. за всеки обитател. При така установеното от фактическа страна следва да се приеме наличие на хипотезата на разпоредбата на чл.26, ал.2 от цитираните Общи условия на оператора на ВиК услуги, според която при повреждане на индивидуален водомер на потребителя / респ. липса на годно измервателно устройство/, се начислява количеството изразходена вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година. Следователно предявените искове се явяват доказани по основание и в заявения размер, поради което подлежат на уважаване.

Пред въззивната инстанция от особения представител на ответницата се формулират възраженията за обстоятелството, свързано удостоверяване начина на изчисление на количеството начислявана потребена вода с подписа на потребителя не се явява пряко релевантно към наличието на условия за отчитане и начисляване по реда на чл. чл.26, ал.2 от Общите условия на оператора на ВиК услуги, доколкото безспорен е фактът за съществуващо през процесния и предходен период на негодно измервателно устройство в процесния имот, при което начисляването е извършено само като за двама обитатели. Действително съгласно чл.32, ал.4 от Наредбата №4/ 14.09.2004г. отчитането на индивидуалните водомери трябва да става в присъствието на потребителя или негов представител, доколкото обаче е условие за реално отчитане на потребена вода е наличието на годен измервателен уред, отчитащ различни данни по технически надлежен начин относно показанията на водомера за потребено количество вода за всеки съответно отчетен период. С оглед на това при наличието на негодно измервателно устройство следователно не са били налице условията на отчитане на реалната консумация на потребената вода, поради което е пристъпено към служебно начисляване и то само като за двама потребители при условията на разпоредбите на чл.25, ал.8 ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г./

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на въззиваемото дружество поисканите с ОВЖ разноски за юриск. възнаграждение в размер на 200 лева.

По гореизложените съображения предявените искове се приемат за доказани 4 по основание и размер, а постановеното решение като правилно ще се потвърди.

На основание чл.271, ал.1 пр.I ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение с рег.№ 133/ 11.01.2025г. постановено по гр.д.№ 6510/ 2024г. по описа на Пловдивски районен съд – ХIV гр.с. , с което е признато за установено по отношение на М. И. Н. ЕГН: ********** от гр. Пловдив, че “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. “***, има вземане спрямо нея в размер на 1 007,95 лева, представляващи главница за периода 21.07.2020 г. до 22.11.2023 г., ведно със законната лихва от 11.01.2024 г, до окончателното изплащане; 123,51 лева мораторна лихва за забава върху претендираната главница за периода 30.09.2020 г. до 30.11.2023г.

Осъжда М. И. Н., ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *** сумата 200 лева / двеста лева/ - юриск. възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5