Акт от 27.07.2023, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 392 гр. Плевен, 27 юли 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 257 по описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147, ал.2 във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по протест на Иван Шарков-прокурор в

Окръжна прокуратура- Плевен, подаден на правно основание чл.16, ал.1, т.1 вр. чл.186, ал.2, вр. чл.185 от АПК, с който е направено искане за обявяване нищожността на Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********/21.10.2020 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ с валидност 21.10.2030 г., издадено на името на Р.Е.М. с ЕГН ********** от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен.

С Определение № 800/21.04.2023 год. съдът е остави така депозирания протест без движение и е дал указания за уточняване предмета на протеста и надлежен ответник.

В изпълнение на горните указания е постъпило Уточнение с вх. рег. № 2461/26.04.2023 г., в което е посочено, че се оспорва волеизявлението на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, относно признаване на правото да бъде издадено СУМПС№ *********/21.10.2020 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ на Р.Е.М., както и че надлежен ответник в производството следва да е началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Плевен

В протеста се сочи, че на 05.07.2010 год. Р.Е.М. *** е подал в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -Плевен Заявление рег. № 14610 за издаване на свидетелство за управление на МПС по чл.157 от ЗДвП, съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Във връзка с горното М. представил Диплома за завършено основно образование серия А-93, № 0040638, рег. № 2334/20.06.1993 год., издадена от ОУ „Цветан Спасов“ – гр.Плевен.

В резултат на подаденото заявление е издадено СУМПС на името на заявителя с № *********/11.05.2017 год. за категории „В“ и „М“, което било с валидност до 15.07.2020 год. и не е оспорено по административен ред. На 09.05.2017 год. М. подал Заявление рег.

№ 2863/09.05.2017 год. за издаване на дубликат на посоченото СУМПС, в резултат на което е издадено СУМПС № *********/11.05.2017 год. за категориите „В“ и „М“, с валидност до 15.07.2022 год., връчено на заявителя на 16.05.2017 год. Това свидетелство също не е оспорено по административен ред.

На 21.10.2020 год. Р.Е.М. подал в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Плевен Заявление рег. № 7116 за издаване на свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срок за валидност. Производството е приключило с издаване на СУМПС № *********/21.10.2020 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ с валидност 21.10.2030 г., връчено на заявителя на 30.10.2020 год.

В РП – Плевен е била образувана преписка по докладна записка от РУ на МВР – гр. Гулянци, в която се съобщава за използване на неистински документ – диплома за завършено средно образование. В резултат на горното РП – Плевен уведомила Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Плевен, че за престъплението по чл.316, вр. чл. 308, ал.2 от НК, извършено на 16.07.2010 год., е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което е бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

При така описаното от фактическа страна прокурорът изразява становище, че е налице ново обстоятелство и/или писмено доказателство по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, което е от съществено значение при издаване на индивидуалния адм. акт, което не е могло да бъде известно на АО, издал акта.

Тъй като обаче са изтекли предвидените в чл.102, ал.2, вр. чл.100 от АПК срокове за възобновяване на административното производство и отмяна на АА, прокурорът прави искане да бъде обявен за нищожен процесният адм. акт, тъй като е издаден в нарушение на закона.

В съдебно заседание протестът се поддържа от подалия го прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен, който излага подробни доводи за неговата основателност.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на

МВР-Плевен не се явява и не се представлява в съдебно заседание, респективно не ангажира становище по протеста.

Заинтересованата страна Р.Е.М. се явява лично и заявява, че не оспорва подадения протест.

Излага съображения, че е извършил престъплението преди 13-14 години, представяйки фалшива диплома, но преди това е бил шофьор и е изкарал шофьорски курсове през 2004 – 2005 год., когато според него не е имало изискване за завършена степен на образование.

Впоследствие изтекъл срокът на издаденото му СУМП, същото било отнето заради извършени нарушения и отнети точки, вследствие на което жалбоподателят е трябвало да се яви на проверовъчен изпит, но настъпили промени в законодателството, било въведено изискване за наличие на диплома, което наложило да представи неистинска такава. Изразява недоумение как може да шофира в продължение на 13 – 14 години и изведнъж да остане без книжка. Твърди, че дипломата е фалшива, но книжката му е била редовна, тъй като е изкарал шофьорски курс.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, с оглед което съдът счита, че доколкото в СУМПС е материализирано волеизявление на АО за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС, то направеното искане за обявяване на нищожността му е допустимо.

Съгласно чл.145, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл.147, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16, ал.1, т.1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл.127, т.5 от Конституцията на РБ и чл.16, ал.1, т.1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на волеизявлението за издаване на СУМПС, обективирано в издаденото въз основа на това волеизявление СУМПС.

С разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

Разгледан по същество, протестът е основателен. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

По делото е прието като писмено доказателство Заявление рег. № 14610 за издаване на свидетелство за управление на МПС по чл.157 от ЗДвП, съгласно чл.13, ал.1 от Наредба № 1-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /л.42 гръб/ и копие от представената заедно с него Диплома за завършено основно образование серия А-93, № 0040638, рег. № 2334/20.06.1993 год., издадена от ОУ „Цветан Спасов“ – гр.Плевен / л.

43/. Представено е и Заявление рег. № 2863/09.05.2017 год. за издаване на дубликат на посоченото СУМПС /л.44/, както и Заявление рег. № 7116 за издаване на свидетелство за управление на МПС поради изтичане на срок за валидност /л.44 гръб/, във връзка с което е издадено процесното СУМПС № *********/21.10.2020 г. за категории „В“, „В1“ и „АМ“ с валидност 21.10.2030 г.

От неоспореното като писмено доказателство по делото

Постановление за отказ да се образува наказателно производство, издадено от РП – Плевен по пр. пр. № 4320/2021 год. е видно, че при извършена проверка, резултатите от които са обективирани в Докладна записка рег. № 2700 – 7102/23.07.2021 год. на РУ МВР – Гулянци е установено, че при първото по ред подаване на заявление за издаване на СУМПС М. е представил неистинска диплома за завършено основно образование, което обстоятелство не се отрича или оспорва от заинтересованата страна в настоящето съдебно производство. С посоченото постановление прокурорът е приел наличие на извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК, но с оглед обстоятелството, че от представянето на неистинският документ е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване съобразно чл.80, ал.1, т.3 вр. чл.79, ал.1, т.2 от НК, е постановил отказ да образува наказателно производство.

Постановлението на прокурора, макар и неползващо се със сила на пресъдено нещо, доколкото не представлява съдебен акт, представлява приет по делото официален документ, който не е оспорен в хода на съдебното производство по установения ред и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Преди да се изложат правни изводи по основателността на подадения протест, съдът следва да изясни характера на претенцията за нищожност на волеизявлението на АО за издаване на оспореното СУМПС.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност, но в процесния случай не е налице тази законова хипотеза.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесното СУМПС и на волеизявлението за неговото издаване, съдът съобрази следното:

За да притежава право да управлява МПС, водачът следва да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория.