Решение № 276 от 22.10.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Провадия, 22.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100524 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу С. Р. С., подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Р. С. , в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № FL667122/14.12.2012 г., сключен с „Юробанк България“ ЕООД, дължи на ищеца главница в размер на 5564.67 лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до изплащане на вземането. Претендират се и съдебно-деловодните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че страните сключват на 14.12.2012 г. договор за кредит, по силата на който ответникът усвоява сумата от 11440 лева с краен падеж на кредитното задължение – 14.12.2022 г. В тази връзка се посочва, че към момента ответникът дължи сумата от 5564.67 лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва. По същество се моли за уважаване на предявения иск.

В писмения отговор се оспорва предявения иск. Счита се, че същият е недопустим, евентуално неоснователен. Заявява се, че договорът за кредит се 1 сключва в нарушение на разпоредбите на ЗПК, тъй като не е посочено от какво се състои ГПР от 14.93 % и началната му датата на изчисляване; не е посочен лихвен процент по кредита, условията за прилагането му, първоначален лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент за увеличение, условията за промяна на лихвения процент. В тази връзка се твърди, че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от ЗПК. Навежда се и възражение за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност, евентуално 5-годипна давност за неизплатения остатък, който тече от падежа на всяка погасителна вноска.

По същество се моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на 26.08.2019 г. се сключва договор за потребителски кредит № 5546961 между ответника и „Вива кредит“ ООД в размер на 500.00 лева, която следва да се върне ведно с лихва и такса за експресно разглеждане на документи в общ размер на 869.00 лева на 22 двуседмични погасителни вноски за срок от 44 седмици, всяка в размер на 39.50 лева, включващи главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи. Посочва се, че ответникът заплаща обща сума в размер на 60.00 лева, като остават дължимо 480.75 лева главница, 86.25 лева договорна лихва в размер на 10.09.2019 г. до 30.06.2020 г. Претендират се тези суми, както и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 183.26 лева и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 165.00 лева. По същество се моли за уважаване на исковете.

Ответникът депозира писмен отговор в срок чрез своя процесуален представител. Навежда възражение за нищожност на претендираните вземания за такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при непредставяне на обезпечение, поради противоречието им с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Оспорва се и възнаградителната лихва с аргумента, че надвишава трикратния размер на законната лихва. На следващо място се посочва, че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. и чл. 11 от ЗПК, на основание чл. 22 от ЗПК. По същество се иска отхвърляне на исковете. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира 2 писмено становище, с което заявява, че поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът се представлява в о.с.з. от пълномощник, който счита предявения иск за неоснователен. Моли за отхвърлянето му.

По фактите и правото:

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК се връчва редовно на длъжника, която в законоустановения срок по чл. 414, ал. 1 от ГПК депозира възражение. Спазва се срокът за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Вземанията, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, са идентични с тези, обективирани в заповедта за изпълнение.

По делото се установява, че страните сключват договор за кредит от 14.12.2012 г., по силата на който ищецът, в качеството на кредитор, превежда на ответника – кредитополучател сумата от 11440.00 лева за пълно погасяване на задълженията по предходен договор за кредит от 26.10.2011 г.

Ответникът се задължава да върне главницата, ведно с дължимите лихви в срок до 14.12.2022 г. По делото няма спор, а и от приложения вальор и приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че сумата от 11440.00 лева се усвоява от ответника на 12.12.2012 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът трябва да му предостави своевременно съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения (от други кредитни институции) и за вземане на информирано решение за сключването на договор за потребителски кредит. Същевременно чл. 5, ал. 2 ЗПК изрично въвежда изискване към кредиторите да предоставят посочената в ал. 1 информация под формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 на закона. По този начин нормативно се дава гаранция за потребителите, че своевременно ще бъдат запознати с всички условия на договора, за да са в състояние да вземат информирано решение относно сключването му.

В случая, по делото липсват доказателства, че ищецът-кредитор изпълнява задължението си, предвидено в чл. 5, ал. 1 от ЗПК, за запознаване 3 на потребителя-ответник с необходимата преддоговорна информация , обективиранта във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 към ЗПК. Поради това съдът приема, че кредитодателят е в неизпълнение на задълженията си по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, респ. нарушава правата му, като го лишава от възможността да прецени, преди сключване на договора, основните параметри на правоотношението относно размера на главницата, възнаградителната лихва, такси, застраховки, срок на кредита, обща сума за връщане и прочие, Нещо повече, по този начин ответникът не се информира за размера на годишния процент на разходите (ГПР), като основен критерий, ориентиращ всеки потребител в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът узнава за размера на ГПР, респ. за размера на оскъпяването на кредита, едва със сключване на сделката. Липсата на уведомяването на потребителя с необходимата преддоговорна информация преди възникване на кредитното правоотношение, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПК, води автоматично до нарушаване от ищеца на императивните норми на чл. 5, ал. 4, 5 и 6 от ЗПК.

На следващо място, видно от чл. 3, ал. 4 от договора за кредит, годишният процент на разходите (ГПР) е 14.93 %, но нито в тази разпоредбата, нито в друга такава от договора, се посочват ясно и точно компонентите (вземанията), от които се състои. Текстът на чл. 3, ал. 5 от договора е общ и не изпълва необходимите изисквания на чл. 11, т. 10 от ЗПК. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ГПР включва в себе си договорна лихва, застраховка живот, такса обслужване на кредит и такса за пакетна програма.

Тези вземания, освен договорната лихва, не се обявяват в договора, нито е ясен техният конкретен размер за срока на изпълнение. Още повече, че такса обслужване е недопустимо да се начислява, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ГПК, тъй като е свързана именно с управлението на кредита. Не е ясно и съдържанието на т.нар. такса за пакетна програма, формираща процентния размер на ГПР. Няма данни и дали застраховката „Живот“ е задължително условия или не за сключването на договора.

Не на последно място, в сключения между страните Анекс 1 от 07.04.2014 г. и погасителния план към него е налице противоречие относно 4 размера на главницата, която се дължи от потребителя. В чл. 3 от анекса се посочва, че главницата се повишава на 11885.96 лева, като същевременно в погасителния план към анекса главницата се посочва, че е в размер на 12200.24 лева, а в таблицата по погасителния план – 12261.79 лева. Тоест налице е противоречие в самия погасителен план относно крайния размер на дължимата главница, което относно нарушава правата на потребителя.

Предвид гореустановените юридически факти, изразяващи в неинформиране на ответника относно необходимата преддоговорна информация и липсата на ясни критерии, визирани в договора, формиращи размера на ГПР, ценени наред с факта, че конкретният размер на самата дължима главница е неясен в приложения към Анекс 1 погасителен план, мотивират съда да приеме от правна страна, че договорът за кредит и анекс към него са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК.

При недействителност на договора за кредит ответникът дължи чистата стойност на договора за кредит на основание чл. 23 от ЗПК.

В случая, от приетата по делото СЧЕ е видно, че общият размер на усвоената от ответника сума е 12200.24 лева. Потребителят през годините извършва плащания в общ размер на 13527.31 лева, поради което следва изводът, че ответникът погасява в пълен размер чистата стойност на кредита и не дължи заплащане на претендираната главница в размер на 5564.67 лева.

Предявеният иск следва да се отхвърли, поради изпълнение на задължението, като възражението за погасителна давност, наведено от ответника не следва да се разглежда.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, които се равняват на 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На ищеца не се следват разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Юробанк България“ АД ЕИК: 000694749 със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу С. Р. С., ЕГН: ********** с 5 адрес: с. *******, ул. „Втора“ № 2, вх. А, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът С. Р. С. , в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит

№

FL667122/14.12.2012 г., изменен с Анекс №1/07.04.2014 г., сключен с „Юробанк България“ АД, дължи на ищеца главница в размер на 5564.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 67 ст.) лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми се издава Заповед № 23/11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, допълнена с Определение № 130/01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА Юробанк България“ АД ЕИК: 000694749 да заплати на С. Р.

С., ЕГН: ********** с адрес: с. *******, ул. „Втора“ № 2, вх. А сумата от 400.00 (четиристотин) лева, сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 6