Определение № 885 от 26.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. София, 25.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Георги Ушев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601066 по описа за 2023 година

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Д. Н. Н. срещу Определение № 552/30.08.2023 г., постановено по НЧД № 613/2023 г. по описа на ОС – Враца., с което е оставено без уважение искането за допускане на условно предсрочно освобождаване от търпяното от него наказание „лишаване от свобода“, а именно 2 месеца и 23 дни от определеното му общо наказание по НД №587/2023 г. по описа на САС в размер на 1 година и 6 месеца, за престъпления по чл.196, ал.1, т.2 от НК.

В жалбата се прави искане да бъде отменено определението на ОС – Враца и да бъде уважена молбата на лишения от свобода Н.. Възразява се срещу направените констатации за злоупотреба с наркотични вещества, твърдейки че не страда от никакви зависимости. Лишеният от свобода акцентира върху обстоятелството, че се е включвал в корекционни програми и обучителни курсове, както и че не са му били налагани наказания в затвора.

Отбелязва, че е семеен и че е станал родител през октомври 2022г.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата а е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови определението си, ОС – Враца е установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по 1 приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд. Първата инстанция е извършила обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките по чл.70 от НК. Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият Н. е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от НК, която в случая е приложима за него, тъй като престъпленията, за които е осъден са извършени при условията на опасен рецидив. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

Съгласно изискването на закона, окръжният съд се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.155 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности, а именно – 76 т., които остават непроменени, поради липсата на достатъчна мотивация от страна на осъдения Н. за личностна промяна. Налице са и множество проблемни зони, на които първостепенният съд е акцентирал в акта си, изразяващи се в това, че отрича отговорността за собственото си криминално поведение, не разбира мотивите за наложеното му наказание и приема, че е осъден несправедливо. Отчетени са още злоупотребата му с наркотични вещества, емоционалните проблеми, които се изразяват в лабилност и непостоянство в поведението, и уменията му за мислене. Не се констатират и промени в стойностите на риска от вреди за обществото, на риска за служителите в мястото за лишаване от свобода, на риска за останалите в общността, на риска от суицид и самоувреждане и риска от бягство с настоящия доклад в сравнение с изготвения първоначално такъв.

Настоящата инстанция се съгласява със становището на първоинстанционния съд, че следва да бъдат отчетени положително обстоятелствата, че осъденият Н. е проявил инициатива за участието си в специализирана групова програма „Толерантност в затвора, толерантност в живота“ за времето от 03.04.2023 г. до 13.04.2023 г., както и включването му в учебния процес през учебната 2022/2023 г., през която завършва 9 клас и образователната програма „Начална компютърна грамотност“, която е проведена от 19.07.2023 г. до 10.08.2023 г. Лишеният от свобода също така е взел участие и в общото затворническо мероприятие – Спартакиада на 23.06.2023г.

От друга страна, правилно ОС – Враца е възприел констатациите в изготвения доклад, че лишеният от свобода се е включил в груповата програма с цел да бъде намален периода на изтърпяване на наказанието му, а не за постигане на положителни личностни промени, тъй като тя не е била 2 заложена в плана му за изпълнение на присъдата.

С атакуваното определение първоинстанционният съд обосновано се е съобразил със становището на затворническата администрация, че у осъдения не са формирани трайни нагласи за положителна личностна промяна и за водене на законосъобразен начин на живот, поради продължаващото наличие на дефицитни зони. Въззивната инстанция споделя изводите, че е необходимо осъденият да премине през всички етапи на пенитенциарната система – прекатегоризиране на типа затворническо общежитие и промяна на режима по чл.57 от ЗИНЗС и да бъде включен в корекционна програма с цел насърчаване на законосъобразно поведение, повишаване на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения и преодоляване на зависимости. В тази връзка се отчета и обстоятелството, че въпреки предоставената възможност на осъдения Н. през 2017 г. за условно предсрочно освобождаване по предходно осъждане, престоят в пенитенциарното заведение не е постигнал целите на личната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1, т.1 и т.2 от НК.

С оглед на гореизложеното, АС – София приема за правилен извода на първата инстанция, че лишеният от свобода Н. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, въпреки данните за периоди на положителни промени. Същият, въпреки изразеното намерение, все още не е демонстрирал поведение, въз основа на което да може да се приеме, че е постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на положителна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. В тази връзка въззивната инстанция приема, че е необходимо продължаването изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения Д. Н. за постигане на целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

Изтъкнатите от жалбоподателя аргументи, касаещи семейното му положение, настоящата инстанция намира за неотносими към преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл.70, ал.1 от НК.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира за законосъобразно атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от определение от 30.08.2023 г. по ЧНД № 613/2023 г. по описа на ОС-Враца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4