Решение № 486 от 04.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500389 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, чрез процесуален представител юрисконсулт Красимира Иванова срещу решение № 2967/23.12.2022 год. по гр.д.№ 6035/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати на П. Е. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. * сумата от 751,92 лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 87,23 часа извънреден труд, за периода 27.07.2019 год. – 09.07.2020 год., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „м.и./с.п.“, сумата от 185,59 лева обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до 1

22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 23.09.2022 г., до окончателното изплащане. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати на П. Е. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. *, ет. * сумата от 500 лева за направените по делото разноски. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Деян Моллов, да заплати по сметка на БРС сумата от 250 лева за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 100 лева за държавна такса и 150 лева за вещо лице.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Сочи се, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като отношенията му с ответника се уреждат по специалните правила на този закон и на наредбите издадени за неговото приложение, поради което ЗДСл и КТ не намират приложение. Твърди се, че в ЗМВР не е предвидено ограничение на нощния труд до 7 часа, както това е направено в КТ, като специалната уредба сочи съвпадане на часовете дневен труд с тези на нощен – т.е. по 8 часа. Сочи се, че разликите в правната уредба са обусловени от спецификата на функционалните задължения на служителите, между които и ищеца, а различните функции на служителите по ЗМВР, ЗДСл и тези по КТ обуславят редица други различия както в задълженията, така също в правата и предвидените стимули. Твърди се, че работното време на служителите, между които и ищеца, се разпределя по такъв начин, че да не надвишава установената нормална продължителност на работното време за отчетния период, изчислена съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР по 40 часа седмично, поради което той не е положил извънреден труд, за който да бъде компенсиран. Твърди се, че за държавните служители по ЗМВР не се прилагат правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, тъй като двата нормативни акта имат предвид различна база относно нормалната продължителност на работното време и са несъвместими. Твърди се, че ищецът не е положил извънреден нощен труд, поради което претенцията му за допълнително заплащане на такъв труд е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена от съда. Твърди се, че в случая не е налице празнота в правото, която да бъде запълнена по 2 аналогия, а при наличието на специфични правила следва да бъдат приложени те, а не общата уредба. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на съдебните разноски, направено е евентуално възражение за прекомерност на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако надхвърля минимума предвиден в Наредба №1 за МРАВ.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. Е. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж. к. „Л.“, бл. **, вх. 1, ет. *, чрез процесуален представител адв. Георги Стоянов АК-Бургас, в който е посочено, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно обосновано и съобразено с материалния закон. Твърди се, че изводите на районния съд за празнота в специалната нормативна уредба относно начина на изчисляване на извънредния труд при сумарно отчитане на работното време в случая е обоснован, поради което правилно е счетено, че субсидиарно приложение намира Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи се, че този извод не е в противоречие с решението на СЕС от 24.02.2023 год. по дело С-262-20 и дори е в съответствие с него, в частите в които е посочено, че за категориите служители между които и ищеца, следва да бъдат предвидени други мерки за защита, включително- обезщетения за компенсиране на особената тежест на нощния труд. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по искови претенции с правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Пред въззивния съд с писмено становище въззивникът е направил искане при разрешаване на спора да бъде взето предвид Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 год. по ТД №1/2020 год. по описа на ОСГК на ВКС, а въззиваемият с писмено становище възразява, като твърди, че процесния период е преди изменението на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР в редакцията Обн. в ДВ бр.60, от 07.07.2020 год., в сила от 10.07.2020 год. и за 3 него соченото тълкувателно решение е неприложимо.

С решението Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове за главница и мораторна лихва, предявени от ищеца П. Е.

Е., ЕГН **********, срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след надлежно изменение на исковете, сумата от 751,92 лева-главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен до 87,23 часа извънреден труд, за периода 27.07.2019 г. – 09.07.2020 г., по възникнало между страните служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „м.и./с.п.“, сумата от 185,59 лева-обезщетение за забава, считано от 01.11.2019 г. до 22.09.2022 г., ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба - 23.09.2022 г., до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че в процесния период ищецът е положил нощен труд, който съгласно приложимата по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата, следва да бъде преизчислен в дневен, с коефициент 1,143, което сочи за извънреден труд от над 80 часа, който по твърдение на ищеца ответникът е следвало да му заплати, но не е заплатил. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски, ангажирани са доказателства.

Ответникът е оспорил исковите претенции. Сочи се, че за процесния перид ищецът е изпълнявал задълженията си по служебното правоотношение при смесен режим на работа, съгласно утвърдени месечни графици, като при формиране на резултат с надвишаване на нормата работни часове му е заплащан извънреден труд на осн. чл.178, ал.1,т.3 от ЗМВР. Твърди, че в случая са приложими специалните норми по ЗМВР и наредбите издадени за неговото прилагане, поради което не следва да се прилага по аналогия общата уредба по КТ и общите подзаконови нормативни актове. Оспорва твърдението на ищеца, че за процесния период е задължен за допълнителни плащания по служебното правоотношение. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото, ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и 4 правна страна:

Решението е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му и е валидно. Като постановено по допустими искови претенции, решението е допустимо.

Относно правилността на обжалваното решение, настоящият съд взе предвид следното:

По делото са представени протоколи за отчитане на положения нощен труд от ищеца, както и платежни документи. Допуснато е и е прието заключение на вещо лице на съдебно-икономическа експертиза по въпроси поставени от ищеца.

За процесния период 27.07.2019 год. – 09.07.2020 год. ищецът е заемал длъжността служител м.и./с.п.“ Главна дирекция „Гранична полиция“, и е дължавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За процесния период ищецът е полагат труд по график на 12 часови смени, включително е полагал нощен труд за периода от 22 ч. до 6 часа – т.е. по 8 часа. От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по приетата от районния съд съдебно-икономическа експертиза се установява, че за процесния период ищецът е положил труд на 76 нощни смени, като за него са отчетени 610 часа нощен труд. При преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 , съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, вещото лице е посочило, че разликата между отчетения от ответника труд /заплатен труд за 610 часа в размер на 364 лв./ и преизчисления /незаплатен труд/ е 87,23 часа, на стойност 751,92 лв. Вещото лице е изчислило и претендираната мораторна лихва в размер на 185,59 лв.

За да уважи изцяло предявените искове районният съд е посочил, че за процесния период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, издаденa от министъра на вътрешните работи, и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. В съответствие с преобладаващата към момента на произнасянето на първоинстанционното решение съдебна практика, районният съд е приел, 5 че в специалните наредби липсва изрична норма за начина на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, поради което празнотата следва да се преодолее като субсидиарно се приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при определения по тази наредба коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен - 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/ и 7 часа за първия.

След постановяване на първоинстанционното решение, с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 год. по ТД №1/2020 год. по описа на ОСГК на ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване по въпроса „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове ?“, като е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.