Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 01.07.2021, Районен съд - Белоградчик

Съд
Районен съд - Белоградчик
Дело
Гражданско дело 102/2021
Вид
Решение № 60
Подписан
01.07.2021
В сила
19.02.2022
Състав
Антон Еленков Антов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Белоградчик , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20211310100102 по описа за 2021 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 КТ.

Ищеца В. ЛЮБ. АНТ. излага в предявената искова молба : Работел на длъжността “охранител“ при ответника „Елос“ ООД Благоевград с място на работа - „ММК“ ЕООД, завод „Миджур“ с. Горни Лом, обл. Видин

Ищеца е уволнен дисциплинарно със заповед № 022/01.02.2021г. на осн. чл. 190 ал.1 т.2, 4 и 7 КТ за нарушения по чл. 187 т.т.3, 7, 8 и 10 КТ

Заповедта за дисц. наказание е незаконосъобразна, защото :

- прекратява се несъществуващ тр. договор към датата на издаване на Заповедта – тр. договор на ищеца е № 9/25.01.2018г., а не № 9/25.01.2021г.

- не е извършил нарушение по т. 1 от Заповедта :

-- по график на 07.12.2020г. охраната е от един служител и друг служител е уведомил още на 04.12.2020г. ОДЦ-Разлог за това и не са предприети действия за осигуряване на втори охранител

-- не се му възложени функции на отговорник за охраната на обекта, поради което няма задължения да уведомява ОДЦ при липса на втори охранител

- не е извършил нарушение по т. 2 от Заповедта :

-- неговата раб. заплата не представлява фирмена тайна

-- графиците за дежурство се изпращат ежемесечно по електронната поща от деловодството на „ММК“ ЕООД до управителя и счетоводството на работодателя на ищеца 1

-- тр. договор на ищеца също не е фирмена тайна

- в Заповедта не е конкретизирано по коя от трите хипотези на чл. 187 т.3 КТ е извършил нарушение

- не е налице нарушение – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя - не е налице нарушение – други тежки нарушения на тр. дисциплина - такива не са посочени респ. Заповедта е немотивирана по последните три пункта - нарушение на чл. 195 КТ Представя писм. доказателства, претендира разноски.Посочени са и са разпитани св. Ц. Л.

Ж. и Н. Д. И.

Назначеното вещо лице по допуснатата ССЕ е представило заключение за размера на брутното тр. възнаграждение на ищеца във вр. с претендираното обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 КТ. Заключението не оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Проц. представител на ответника е оспорил предявените искове. Брани се с правни доводи – Заповедта е законосъобразна, защото :

- при издаването и са спазени всички материално и процесуалноправни разпоредби - не са налице нарушения на чл. 193 ал.1 КТ, чл. 195 ал.1 КТ, чл. 195 ал.3 КТ и чл. 190 ал.1 т.3 КТ ;

- ищеца е извършил, посочените в заповед № 022/01.02.2021г. нарушения на тр. дисциплина Представя писмени доказателства, претендира разноски. Посочен е и е разпитан св. Г. К. Д.

Съдът преценявайки изложеното в иск. молба и събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното :

От фактическа страна:

Страните не спорят, че ищеца е работел на длъжността “охранител“ при ответника „Елос“ ООД Благоевград с място на работа - „ММК“ ЕООД, завод „Миджур“ с. Горни Лом, обл. Видин

Видно от заповед № 022/01.012.2021г. на управителя на „Елос“ ООД Благоевград на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, на осн. чл. 190 ал.1 т.4 и т.7 КТ за извършени нарушения на тр. дисциплина – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, която заповед е връчена на ищеца срещу подпис на 01.02.2021г., като последица от която заповед - ТПО на ищеца се прекратява.

Обяснения от ищеца работодателя е поискал с писмо изх. № 762/01.02.2021г. като ищеца е отказал да дава обяснения, видно от собственоръчното отбелязване в/у самото искане, удостоверено и от един свидетел.

В мотивната част на Заповедта е посочено, че ищеца е извършил нарушения на тр. дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения.

Свидетеля Ц. Ж./на ищеца/ твърди в показанията си, че множество документ от и за „Елос“ ООД са получавани и изпращани от техническо устройство на „ММК“ ЕООД, на 2 което тя е работела, завод „Миджур“ с. Горни Лом, обл. Видин и по този начин управителя на последното дружество е могъл да се запознае със съдържението им.

Свидетеля Н. И./на ищеца/ твърди в показанията си, че графикът за дежурство през м.12.202г. е бил изработен от П. А., че св. И. по силата на този график е бил дневна смяна на 07.12.2020г., без наличието на втори охранител, както и че оръжието на втория охранител от нощната смяна е заключено лично от него в съответнта каса.

Свидетеля Г. Д. /на ответника/ твърди в показанията си, че за отговорник на охраната в с.

Горни лом – завод Миджур е бил назначен ищеца - да приема графици, да обучава служители, да ги запознава с обекта. С последния подържал контакт по няколко пъти седмично относно организацията на работа, графиците, текущи дейности.

Със заповед № 076/25.01.2018г. на управителя на „Елос“ ООД Благоевград на ищеца е разпоредено да отговаря за „ ... съхранението и отчетността на огнестрелните оръжия и боеприпаси, необходими за охраната на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД с.

Горни Лом.“ Не се установи на 07.12.2020г. да е присъствал при приемане и предаване на огнестрелното оръжие от охранителите от отстъпващата и застъпващата смяна на обекта.

Видно от представения по делото график за м.12.2020г на 07.12.2020г. ищеца не е следвало да се яви на работа.

В р-л „Фирмена тайна“ от Правилника за вътрешен трудов ред/ПВТР/ на ответника е посочено, че фирмена тайна са всякакви сведения и информация, свързани с дейността на ответника и на работниците се забранява разпространяването им на трети лица, освен по разпореждане на управителя. Ищеца е подписал декларация от 25.01.2018г. че е запознат с ПВТР при ответника.

Ищеца сам признава в иск. молба, че е предоставил сведения на трето лице - относно неговата раб. заплата, колко работни часове има през календарната година, приложил е копие от неговия тр. договор и от графиците за дежурства.

На 01.03.2021г. ищеца е постъпил на работа по ТПО при друг работодател.

От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че брутното тр. възнаграждение на ищеца за един месец възлиза на 815.40лв.

От правна страна :

Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху работодателя.

Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателя – „Елос“ ООД следва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. Такава е константната практика на ВКС на РБ /р. № 432/20.04.1999г по гр. д. № 1358/99г , р. № 292/28-03.1995 г по гр. д. № 1968/95 г. и много др./

Работника е достатъчно само да твърди незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото в иск. молба.

Съгласно трайно установената съдебна практика при искове за оспорване на дисциплинарни наказания работодателят е длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил своята дисциплинарна власт – след като е изслушал работника или поне е поискал неговите обяснения, преценил е всички доказателства, правилно е установил, че именно 3 този работник е извършил конкретно нарушение – действията на последния представляват виновно неизпълнение на задължения по тр. му договор, както и че са спазени съответните правила относно процедурата за налагане на дисц. наказание и относно изискващата се по закон форма и реквизити.

Т.е. че Заповедта е издадена в съответствие с чл. 195 ал.1 КТ, след спазване изискванията по чл. 193 ал.1 КТ, че наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ и че работникът е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисц. наказание.

Нормите на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи служебно за прилагането им поради характера им/ така Решения №№ 1506/10.12.99г. на ВКС по гр.д. № 408/99г., ІІІ г.о.; 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358/99г., ІІІ г.о. и др./ Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал.1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението/така Решение № 301/06.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г.о/

Съдът приема, че е спазена установената законова процедура по чл. 193 ал.1 КТ.

Налице е съответствие м/у вменените на ищеца нарушения в изпратеното до ищеца писмо и посочените в Заповедта за дисц. наказание. Наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ.

За неоснователен, съдът приема довода изложен в иск. молба отнсно цитирани други текстове от КТ в Заповедта/относно извършени нарушения от ищеца/ Правно значима при преценката на законосъобразността на уволнението е обосновката на работодателя за прекратяване на правоотношението в текстовата част на заповедта, като при противоречие между тази обосновка и нейното цифрово изражение в заповедта, от значение за правната квалификация на уволнението е съдържателната част от заповедта./така Решение № 28/26.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2917/2013 г., IV г.о./

Съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като без значение е посочената в заповедта законова квалификация на дисциплинарното нарушение./ така Решение № 395/01.06.2010г. на ВКС по гр.д. № 1629/2009 г., III г.о.;

Решение № 205/04.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., IV г.о./ Неоснователен е и довода относно незаконност на Заповедта, поради прекратяване на несъществуващ тр. договор към датата на издаване на Заповедта/тр. договор на ищеца е № 9/25.01.2018г., а не от 25.01.2021г./ Въпреки допуснатата неточност в Заповедта, съдът намира, че това по никакъв начин не нарушава правата на ищеца за защита с/у Заповедта.

Същият предявявйки иск. молба е с ясното съзнание, че неговия тр. договор е прекратен/абзац първи от иск. молба – „ с ответника ... се намирах в ТПО .../ Съдът приема, че Заповедта отговаря на изискванията на чл. 195 ал.1 КТ. Описани са посочените по-горе две нарушения извършени от ищеца, времето на извършване и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.

4

Доказа се и още едно от вменените в тежест на доказване на ответника обстоятелства – че ищеца е извършил едно от посочените в Заповедта нарушения.

Със заповед № 076/25.01.2018г. на управителя на „Елос“ ООД Благоевград на ищеца е разпоредено да отговаря за „ ... съхранението и отчетността на огнестрелните оръжия и боеприпаси, необходими за охраната на „Миджур Манеджмънт Кънстракшан“ ЕООД с.

Горни Лом.“ Не се установи на 07.12.2020г. да е присъствал при приемане и предаване на огнестрелното оръжие от охранителите от отстъпващата и застъпващата смяна на обекта.

Съдът приема, че ищеца не е следвало да присъства, тъй като не е бил на работа по график.