Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 444 от 18.07.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 139/2024
Вид
Определение № 444
Подписан
18.07.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Варна, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело № 20243000500139 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на Г. –Хрисула Х. П. и Г. С. Д., подадена чрез пълномощниците им, съответно адв. Т. С. за двете молителки и адв. И. Д. за молителката Г. С. Д., за изменение на постановеното по делото решение № 100/18.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 139/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение на двете молителки за горницата над присъдените на Г. –Хрисула Х. П. 1000 лв. до пълния претендиран размер от 7 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г.

Молителките са настоявали, че не е била налице прекомерност на адвокатското възнаграждение по договора и основание за намаляването му от съда, тъй то било уговорено за защитата на двете молителки, но е било платено единствено от Г. –Хрисула Х. П. и размерът му не е подлежал на редуциране, включително и съобразно най-новата практика на ВКС, обективирана в определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024 г., IV г.о.

Община Варна е подала писмен отговор на молбата, с който е оспорила същата и по съображения за обосноваността на решението на съда по разноските за адвокатско възнаграждение, е молила за оставянето й без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от лица с правен интерес, редовна е и допустима (протоколираното в съдебно заседание изявление за присъждане единствено на адвокатско възнаграждение, заедно с приложения договор с посочената сума, обективира списък по чл. 80 ГПК за 1 една разноска, с което е осъществена процесуалната предпоставка за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК – така Определение № 1526 от 29.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1010/2024 г., II г. о., ГК), а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение, Варненският апелативен съд е потвърдил решението на Варненския окръжния съд № 47/15.01.2024 г., постановено по гр.д. №125/2022 г., с което е било признато за установено по отношение на Г. –Хрисула Х. П., Н. Х. Д. и Г. С. Д., че Община Варна не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна, ведно с 33 кв.м. ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и представляваща ПИ №*** по КК и КР на осн. чл. 124, ал.1 ГПК и Община Варна е била осъдена да заплати на Г. –Хрисула Х. П. и Г. С. Д. сумата от 3834,68 евро възнаграждение за процесуално представителство по делото, като и 1196,53 лева сторени в съдебното производство съдебно – деловодни разноски, на осн. 78, ал.1 ГПК и апелативният съд е осъдил общината да заплати на Г. -Хрисула Х. П. сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатска защита във въззивното производство.

В съдебно заседание, адв. С. е депозирала пред съда договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г., доказващ направени разноски за адвокатско възнаграждение с искане за присъждането им. Независимо от изявлението в залата, че договорът касае адвокатския хонорар на адв. С. и този за адв. И. Д. и дължим от двете въззивеми Г. –Хрисула Х. П. и Г. С. Д., но платен само от Г. –Хрисула Х. П., от самия договор е видно, че същият е сключен само между въззиваемата Г. –Хрисула Х. П. и адв. С. и касае само защитата на последната. Затова неоснователни са оплакванията за несъобразяване от съда, че договорът е сключен за защитата на двете въззивеми и касае работата и възнаграждението на двамата адвокати. Освен това, възнаграждението по договора от 26.02.2024 г. е уговорено за изготвяне на отговор на въззивна жалба, процесуално представителство пред апелативния съд и до окончателното свършване на делото пред всички инстанции, вкл. и за производство по отмяна, а до момента адв. С. е осъществила единствено процесуално представителство на Г. –Хрисула Х. П. в едно съдебно заседание пред настоящата инстанция, в който е изразено кратко становище по същество на делото (отговорът на въззивната жалба за Г.

-Хрисула П. е бил подаден от адв. И. Д.). При това положение, предвид липсата на правна и фактическа сложност, обема на извършената по делото работа, включително и като част от глобално уговореното и платено възнаграждение и липсата на обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (така задължителния характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) 2 намира, че възнаграждението, определено в размер на 1 000 лв. за защитата на въззиваемата Г. -Хрисула П. не следва да бъде променено и молбата по чл.

248 ГПК се явява неоснователна.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Г. –Хрисула Х. П. и Г. С. Д., подадена чрез пълномощниците им, съответно адв. Т. С. за двете молителки и адв. И. Д. за молителката Г. С. Д., за изменение на постановеното по делото решение № 100/18.06.2024 г. по в.гр.д. № 139/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските чрез присъждане допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение на двете молителки за горницата над присъдените с решението на Г. –Хрисула Х. П. от 1000 лв. до пълния претендиран размер от 7 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3