Решение № 6444 от 17.07.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 6444

Бургас, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20267040701412 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е. Е. Е. от [населено място], [улица], с [ЕГН], чрез адв.И. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0769-000325/12.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Г. Н. Д., с която на Е. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца.

В жалбата са изложено доводи за незаконосъобразна на оспорената заповед, като постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. По същество се иска отмяна на акта, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.И. Б., който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –Г. Н. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права. Жалбата е подадена в установения в закона срок, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 12.06.2026 г. около 11:20 часа в [населено място], управлявайки лек автомобил „Дачия Логан, с рег.№[рег. номер], собственост на Ф. А. Е. , жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на полицията. След извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 09.06.2026 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Прието е, че управлявайки МПС, което не е регистрирано по надлежния ред Е. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП. Предвид това на 12.06.2026 г. е съставен и връчен АУАН серия GA №5025669. При съставяне на АУАН като доказателства са иззети СУМПС, 2 бр. рег. табели на автомобила и СРМПС. АУАН е подписан от Е. без възражения, който на същата дата е дал писмени сведения, в които заявява, че не е знаел, че няма застраховка и е с прекратена регистрация.

Във връзка с така установено на 12.06.2026 г. е издадена процесната заповед, с която спрямо Е. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на държавата, но не повече от шест месеца. Заповедта е връчена на 12.06.2026 г.

От ответника, като доказателство за компетентност е приложена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която последния е оправомощил полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172, ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед заповед № 8121з-1632/02.12/2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР Бургас, с която последния е оправомощил инспекторите в Сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл.171, т.1, буква „з“) гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA №5025669, като е посочена и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Съдът не споделя възражението, че жалбоподателят, който е водач на автомобила, не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация, тъй като не е надлежно уведомен собственика на автомобила. Редакцията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., във вр. с правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН не въвежда задължение за сектор "Пътна полиция" да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, а задължението за уведомяване на собственика по чл. 18б, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. противоречи на действието на закона, поради което следва да остане неприложено по общото правило на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че заповедта е постановена в противоречие на целите на чл. 22 от ЗАНН, тъй като веднага след проверката е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. "з"), гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В случая, правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ като процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Отнесено към настоящия случай, видно е, че застраховката "Гражданска отговорност" е сключена веднага, след проверката, т. е. нарушението е отстранено незабавно и в този смисъл, целта на закона е постигната, като органът е следвало да съобрази вече представената полица. По арг. от чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Изложените данни могат да обосноват извод, че прилагането на процесната мярка се явява в отклонение от принципа на съразмерност и целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Следва да се посочи, че при преценката за законосъобразност на принудителните административни мерки съдът следва да съобрази не само формалното наличие на предпоставките за тяхното прилагане, но и дали при конкретните факти административната принуда действително реализира преследваната от закона цел. В този смисъл са Определение № 533/19.01.2026 г. по адм. дело № 12298/2025 г., Определение № 1738/16.02.2026 г. по адм. дело № 1267/2026 г. и Определение № 1661/13.02.2026 г. по адм. дело № 979/2026 г. на ВАС, в които се приема, че когато към момента на издаване на акта или непосредствено след това са настъпили обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, продължаването на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

В разглеждания случай целта на закона – да се гарантира наличие на задължително застрахователно покритие за участието на автомобила в пътното движение – е била постигната практически веднага. При това положение мярката не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от това.

С оглед на изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и заявеното в срок искане, в полза на оспорващия следва да се присъдят сторените по делото разноски в рамер на 305,11 евро, от които 5,11 евро - държавна такса и 300 евро - адвокатски хонорар.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0769-000325/12.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –Г. Н. Д..

ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Е. Е. Е. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата от 305,11 евро, разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�