Решение № 30 от 11.05.2026, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Габрово, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Пламен Попов

Габриела Илиева при участието на секретаря Веселина Венкова в присъствието на прокурора Н.Т.Ж. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264200600010 по описа за 2026 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат Д.М. от САК, в качеството му на договорен защитник на подсъдимия А.И.Б. от гр.

Севлиево и протест на Районна прокуратура Габрово, ТО Севлиево против Присъда № 31/24.11.2025 г. по НОХД № 37/2025 г. на РС Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.И.Б., роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Севлиево, ул.

„***" №**, с ЕГН *** за ВИНОВЕН в това, че на неустановена конкретна дата в периода от 26.07.2017 г. до 08.11,2018 г., в гр. Севлиево, на ул. „Т." №**, самоволно, не по установения от закона ред осъществил, и до 08.11.2018 г. осъществявал едно оспорвано от другиго - от Х.П.Х. /в качеството му на собственик и управител на „С. 5" ЕООД гр. Севлиево/ чуждо действително право - правото на собственост и свързаните с него право на владение и достъп до недвижим имот - промишлена сграда на един етаж /хале/ с кадастрален идентификатор № ***, а именно - сменил катинара на входната врата към халето и поставил катинар на вратата на оградата, през 1 която се осъществявал достъпът до сградата и разположил в същата свои движими вещи, /подробно описани в протокол за въвод във владение от 08.11.2018 г. по Изпълнително дело № 2018732040319/20218 г. по описа на ЧСИ В.Ц. - с район на действие ОС гр. Габрово, рег. № 732 в Камарата на ЧСИ/, като случаят не е маловажен, поради което на основание чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК във вр. с чл.

42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК му е НАЛОЖИЛ наказание „ПРОБАЦИЯ" със следните пробационни мерки:

1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като следва да се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, и наказание „ГЛОБА" в размер на 100 лв. /сто лева/.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.И.Б., роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Севлиево, ул. „**" №**, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена конкретна дата в периода от средата на месец април на 2022 г. до 03.05.2022 г., в гр. Севлиево, на *** самоволно заел, и до 14.07.2022 г. заемал, недвижим имот - промишлена сграда на един етаж /хале/ с кадастрален идентификатор № ***, от чието владение бил отстранен по надлежния ред - с извършен на 08.11.2018 г. въвод във владение на Х.П.П., като управител и собственик на „С. 5" ЕООД гр. Севлиево /в качеството на взискател по изпълнителното дело/ от ЧСИ В.Ц.

- с район на действие ОС гр. Габрово, рег.№ 732 в Камарата на ЧСИ, по Изпълнително дело № 2018732040319/20218 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Севлиево по Гр. дело № 338/2017 г., а именно - поставил катинар на вратата на оградата, през която се осъществявал достъпът до сградата и катинар на входната врата на халето, като разположил в последното свои движими вещи - дървен материал, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 323, ал. 2 от НК .

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подс. А.И.Б., с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 30,50 лв. /тридесет лева и 2 петдесет стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.

Въззивната жалба и протеста са подадени от процесуално легитимирани лица, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната им допустимост.

С въззивната жалба се твърди, че присъдата на СРС е незаконосъобразна, неправилна и необоснована в нейната осъдителна част.

Правилно и законосъобразно съдът оправдал подс. Б. за престъплението по чл.

323, ал. 2 от НК, но обратно – осъдил го по повдигнатото обвинение по чл.

323, ал. 1 от НК. Подсъдимият бил обвинен за това, че е осъществил едно оспорвано от другиго чуждо действително право - правото на собственост на дружеството „С. 5" ЕООД върху процесния недвижим имот. На първо място следвало да се подчертае, че дружеството в инкриминирания период, 26.07.2017 г. до 08.11.2018 г., не разполагало с право върху недвижимия имот.

Това било видно от съдържанието на Решение № 224/06.11.2017 г. по В.Гр. дело № 247/2017 г. по описа на Окръжен съд - Габрово, от което ставало ясно, че „С. 5" ЕООД не е собственик на имота, а обикновен владелец. Владението не представлявало право, а фактическо състояние, което се състои от два елемента - фактическа власт (държане) и намерение за своене на вещта. Този факт се доказвал и от съдържанието на Решение № 36/21.01.2019 г. по Гр. дело № 299/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево, от което било видно, че едва по силата на това решение „С. - 5" ЕООД ставал собственик на недвижимия имот, както било посочено и във внесения обвинителен акт.

Липсвал обективен признак от състава на престъплението. За да е нА.це съставомерно деяние по този престъпен състав било необходимо между страните да е налице спор относно съществуването или несъществуването на едно действително или предполагаемо право. Такъв спор в случая не бил налице между подсъдимия и управителя на дружеството. Такъв спор съществувал между последния и лицата А.С.С. и С.А.С., които били собственици на земята, върху която е построена сградата. Подсъдимият станал част от въпросното правоотношение на по-късен етап - 01.12.2020 г. Липсвал втори признак от състава на престъплението. В обвинителния акт били посочени три изпълнителни деяния. Първото, изразяващо се в смяна на катинар на вратата на оградата, не можело обективно да бъде самоуправно, тъй като земята не е и никога не е била собственост на дружеството, а и то не заявявало претенции върху нея. Собствениците на земята, които са и собственици на оградата и вратата, имали законно право да сменят ключалката на същата, да я разрушават, повреждат, преместват и т.н., т.е. те имимали право да се разпореждат с нея, както намерят за добре, тъй като тя била тяхна еднолична собственост - обстоятелство, което не било спорно по делото. Второто деяние - разположил вещи в чужд имот също било несъставомерно. Имотът очевидно не бил чужд към този период, а по силата на чл. 92 от ЗС постройката се считала за собственост на собственика на 3 земята, в която е построена. Едва на по-късен етап, когато дружеството се позовало на придобивна давност, същото станало собственик на постройката.

Отделно от това, по своето естество разполагането на движи вещи не представлявало самоуправно действие, тъй като по никакъв начин не се ограничавало чуждото право, нито правело невъзможно неговото съществуване или упражняване. Трето деяние - смяна на катинара на входната врата на халето, за разлика от другите две, обективно можело да бъде съставомерно. Тук възниквал въпросът - въз основа на кое доказателство РС Севлиево приел, че именно подсъдимият А.Б. е лицето, което е сменило катинара. На практика съдът приел за доказан факт, за който липсвали доказателства по делото. Съдът не отговорил убедително на въпроса и поради каква причина поведението на подс. Б., дори и хипотетично да се приеме, че същият е осъществил изпълнителните деяния, в които е обвинен, е с висока степен на обществена опасност, която да бъде съставомерна.

Изложените от съда съображения, че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не може да бъде приложена били неправилни и не можело да бъдат споделени.

Претендира се да бъде отменена присъда от 24.11.2025 г. по НОХД № 37/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево като незаконосъобразна, неправилна и необоснована и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс. А.И.Б. да бъде оправдан изцяло.

С въззивната жалба не са представени нови доказателства.

По делото е постъпило и допълнение към жалбата от подс. А.Б., наречено възражение, в което се излага, че никой не го е виждал да влиза в сградата, цялото обвинение било изградено на устни твърдения, съдът цитирал избирателно показанията на частния съдебен изпълнител Ц. и помощник – частния съдебен изпълнител И., оспорват се техните твърдения, повтарят се част от съображенията на защитника, заявени във въззивната жалба. В съдебно заседание са представени писмени доказателства – постановление на РП Севлиево за отказ да се образува досъдебно производство и снимки, приети по делото с протоколно определение.

В протеста на Районна прокуратура Габрово, ТО Севлиево се твърди, че постановената присъда в частта й, с която подсъдимият Б. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 323, ал. 2 от НК е неправилна, което налагало нейната отмяна в тази част. Твърди се, че престъплението по чл. 323, ал. 2 от НК било доказано както от обективна, така и от субективна страна. В съдебната практика и доктрината не се спорело, че разграничителният критерий между съставите по чл. 323, ал. 1 от НК и по чл.

4

323, ал. 2 от НК бил - по алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи, а по алинея втора обратното - спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред, отново го завзема. В наказателното производство следвало да бъдат изследвани единствено елементите от състава на инкриминираното деяние, предмет на наказателния процес, без да се допуска смесването им с институти от гражданското право и процес, но предвид естеството на деянието по настоящия казус, следвало да вземе отношение и по същите, предвид доказване съставомерността на извършеното престъпление. Действително, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК, не можело да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение. Ако такъв бил извършен, това лице можело да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 от ГПК. В Решение от 28.11.2007 г. на ВКС по Гр. дело № 729/2007 г., I г.о., ГК се сочело, че по отношение на трето лице, чието владение е започнало отпреди завеждането на иска, решението по който се изпълнява, този ред е неприложим и въвод във владение срещу това трето лице не може да бъде извършен. Ако съдебният изпълнител извършел въвода в нарушение на тази забрана, третото лице можело да се брани срещу незаконния въвод, като го обжалва или ако пропусне срока за обжалване - чрез осъдителен иск, за да възстанови отнетото му владение /владелчески иск/. Съобразно Решение № 40 от 16.03.2021 г. на ВКС по Гр. дело № 2249/2020 г., IV г. о., ГК, разпоредбата на чл. 523 от ГПК задължавала съдебния изпълнител да прецени, когато завари трето лице в имот, по отношение на който извършва въвод във владение, дали това лице е придобило владението след завеждане на делото за изпълняемото право. Ако установи това обстоятелство, съдебният изпълнител бил длъжен да извърши въвода, а бездействието му противоправно щяло увреди взискателя. Ако третото лице заявява права върху имота, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител бил длъжен да отложи въвода и да даде срок за подаване на молба за спиране на изпълнението пред съда, но ако заявените права не изключват тези на взискателя, той трябвало да осъществи 5 въвода. Въводът щял да бъде незаконосъобразен само ако заявените пред съдебния изпълнител от третото лице права изключвали тези на взискателя, която преценка се извършвала от съда по деликтния иск. От приложените по делото копия на съдебни решения по отношение собствеността на процесния имот било видно, че са водени редица граждански дела със страни - покойните С., обвиняемия Б. и свидетеля Х.. Във връзка постановеното по Гр. дело № 338/2017 г. по описа на PC Севлиево Решение № 113/22.06.2017 г., на 28.06.2017 г. на „С. 5" ЕООД бил издаден изпълнителен лист и било образувано Изпълнително дело № 20177320400100/20217 г. по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. № 732 и район на действие ОС Габрово. По посоченото изпълнително дело на 26.07.2017 г. помощник при ЧСИ В. Ц. Г.Н.И. извършил въвод във владение на имота, при който катинарът на халето бил сменен, за да бъде осигурен достъп до същото от страна на свидетеля Х..