Решение № 135 от 24.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330202453 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 152/08.02.2021 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което на основание чл. 257, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена фактическа обстановка, като подробно в жалбата описва твърденията си за случилото се и за своето поведение при отправеното разпореждане от полицейските служители да представи документа си за самоличност. Оспорва и датата на издаване на обжалваното наказателно постановление, като твърди, че не е възможно то да е съставено на посочената в него дата, тъй като тя да предхожда с два месеца момента на извършване на деянието и на съставянето на акта, с който то е установено.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призван, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата и административнонаказателната преписка, взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, 1 фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа, че полицейските служители, отработили конкретния сигнал, проявяват висок професионализъм и отлични резултати при изпълнение на служебните си задължения. Твърди, че строгото спазване на етичните правила се контролира стриктно от ръководния състав. Позовава се на Конституцията на Република България, определяща всички граждани за равни пред закона, независимо от службата, която изпълняват, като взема становище тази разпоредба да е приложима и спрямо офицери от запаса в каквото качество се легитимира жалбоподателят. Поддържа още навременното и точно изпълнение на разпорежданията на полицейските органи да има съществено значение за изпълнение на службата при охрана на обществения ред и реагиране на сигнали, като основно задължение да е установяването на самоличността на лицата, свързани с възникналото събитие. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. Б. М., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 08.04.2022 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 14.04.2022 г., поради което срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 08.04.2021 г. свидетелите П. Т. М. и А. В. Т. – ***, били назначени като ***.

Около 11:45 часа свидетелите М. и Т. посетили адрес ***, изпратени от ОДЧ по сигнал за буйстващо лице във фризьорски салон. Сигналът бил подаден от свид. М. Н. М.. На място полицейските служители разговаряли със свид. М., която им съобщила за възрастен господин, нападнал с бастуна си нея и клиент на работното й място. Свидетелката М. обяснила, че причината за неразбирателството бил хартиен календар, предоставен й по-рано от същия човек и неговото желание да си го получи обратно, но тъй като тя не го била съхранила, не могла да му го върне. Свидетелката посочила на полицейските служители и местоживеенето на господина, срещу когото подала сигнала.

В опит да разговарят с въпросния човек за изясняване на фактическата обстановка свидетелите М. и Т., след позвъняване на звънеца на жилището му, установили жалбоподателя В. Б. М. като *** на възрастния човек, срещу 2 чието поведение подала сигнала си свид. М.. Жалбоподателят слязъл пред жилищната сграда. Там свид. М., който бил облечен с униформено облекло на служител на МВР и след като се легитимирал, разпоредил на М. да представи документа си за самоличност. Последният отказал, като отговорил на свид.

М., че тъй като бил ***, то *** нямал право да му иска документ за самоличност. Свидетелят М. разяснил на жалбоподателя, че не следва да възпрепятства полицейската проверка, че документът му за самоличност не е негова лична собственост, а на държавата и че носи отговорност за непредставянето му за проверка. Жалбоподателят М. се съгласил да представи личната си карта, като бил съпроводен от свидетелите М. и Т. до етажната площадка пред жилището си на третия етаж. Там жалбоподателят показал личната си карта на полицейските служители, държейки я в ръка, но отказал да я представи пред свид. М.. Тъй като последният така и не успял да установи самоличността на жалбоподателя, то М. бил отведен от полицейските служители в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив за довършването на тази процедура.

В сградата Районното управление свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 714707 от 08.04.2021 г. срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свид. Т..

Жалбоподателят отказал да подпише акта, както и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на един свидетел – С.Й.Ю..

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. Т. М., А. В. Т. и М. Н.

М.. И тримата свидетели са възприели непосредствено, като очевидци интересуващите делото обстоятелства. Свидетелите М. и Т. са направили това при изпълнение на служебните си задължения като полицейски органи, докато свидетелката М. е подател на сигнала, с който е потърсено съдействие от органите на МВР. Показанията и на тримата свидетели съдът намира за подробни, последователни и взаимно кореспондиращи си, поради което се ползват с доверие. От тях се установява фактите на издаденото устно разпореждане от свид. М. за представяне на документ за самоличност, че негов адресат е бил жалбоподателят М., че при издаване на разпореждането свид. М. е бил облечен с униформено облекло на служител на МВР, а преди това се е легитимирал. Установява се от свидетелските показания и поведението на жалбоподателя, който е показал на полицейските служители личната си карта, държейки я в ръката си, но е отказал да я предостави за установяване на самоличността му. Възражението за съществено 3 противоречие в показанията на свидетелите М. и Т. е неоснователно. И двамата възпроизвеждат в показанията си следната последователност на събитията – първо са разговаряли с жалбоподателя пред сградата, в която живее, след което са го придружили до жилището му, като са изчакали на етажната площадка. Действително свид. Т. изяснява, че жалбоподателят е излязъл след позвъняване на звънец, а свид. М. в разказа си посочва, че М. е забелязан пред сградата, но това обстоятелство няма характер на съществено противоречие и е обяснимо с нормалния процес на забравяне, като не може да се изисква от свидетелите да помнят всяка най-малка подробност повече от година след деянието. Същевременно показанията са достатъчно подробни и кореспондират в своята хронология, включително, че първоначално е беседвано с жалбоподателя пред жилищната сграда, после полицейските служители са го придружили до жилището му, а накрая са го отвели в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив. По този начин показанията на свидетелите служат и за взаимната си проверка, при което съдът приема, че достоверността им е доказана. Както се посочи, те намират подкрепа и в показанията на свид. М..

От своя страна жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка.

От Заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи (лист 26 от делото) се установява, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на административнонаказващия орган е Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При правилно установена фактическа обстановка административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа датата на издаването си и номерата на постановлението. По делото от страна на наказващия орган е представено в съда Наказателно постановление № 152, издадено от Началник на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, в което е вписана дата на издаване 08.05.2021 г. Видно е обаче, че в този екземпляр на постановлението има извършена поправка, която е с неизвестен и необозначил се автор, при изписването на цифрата, посочваща конкретния месец от годината, през който е издадено НП. Всъщност цялото съдържание, включително и датата на издаване, са напечатани в бланката на постановлението, след което мануално е попълнено различно съдържание в коментираната част относно месеца на издаване на НП. Тази поправка е изпълнена чрез пишещо средство, при което върху напечатания текст е отложена мастилена (химикална) паста.

Същевременно по делото като писмено доказателство е приет връченият на жалбоподателя екземпляр от същото наказателно постановление. В него не 4 се наблюдава такава поправка, но и датата на издаването му е различна спрямо датата, вписана в постановлението, което е представено в съда от Първо РУ при ОДМВР – Пловдив. Във връчения на жалбоподателя екземпляр датата на издаване е 08.02.2021 г. и както се посочи, върху нея липсват допълнително извършени поправки, което сочи, че именно това е оригиналното съдържание на наказателното постановление. При тези факти се налагат следните изводи:

- съществува разлика между наказателното постановление, което административнонаказващият орган е представил в съда, и това, което е връчено на жалбоподателя;

- тази разлика се изразява във вписана в двата екземпляра различна дата на издаване на наказателното постановление, като в представения от АНО оригинал има извършена поправка с неизвестен автор;

- поправката е осъществена след връчването на препис на жалбоподателя и той не е уведомен за внесената по-късно и неустановено от кого промяна в първоначалното съдържание на постановлението.

Процесуалният закон не предвижда правомощие и възможност за отстраняване на нередовности в съдържанието на наказателното постановление, идентична с хипотезата по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, която е приложима спрямо неточности в съдържанието на АУАН. Съдебната практика е последователна в становището си, че в такива случаи не намират приложение способите за отстраняване на очевидна фактическа грешка в административния акт и в съдебното решение по чл. 62, ал. 2 и чл. 175 от АПК. Кодексът предвижда обжалваемост на решението за поправка, гарантирайки правата на страните, каквито способи в ЗАНН не са установени.