Определение № 893 от 27.11.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. Перник, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500692 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 22607 от 16.09.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“, чрез юрк. З. П. против Определение № 2583/18.08.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на дружеството жалбоподател за изменение на Решение № 511/28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025г. по описа на РС – Перник в частта за разноските.

По изложени в жалбата съображения се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Развиват се подробни съображения относно това, че изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за прилагане условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК са неправилни, доколкото дружеството е признало иска и не е дало повод за завеждане на делото, тъй като признава, че вземането е погасено по давност. Твърди, че по делото е установено, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнението по воденото изпълнително дело при ЧСИ С.Д., тъй като не е инициирал извършването на изпълнителни действия за продължителен период от време. В заключение дружеството жалбоподател твърде, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и същото не следва да заплаща разноските в производството по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Й. А. Г., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че дружеството, като ответник в процеса, макар да е признал иска, то същото безспорно е дало основание за завеждане на същия. Сочи относима съдебна практика, според която при наличие на изпълнителен титул и образуван изпълнителен процес, предявяването на иск от страна 1 на длъжника е необходимо, за да реализира същия защитата си. В заключение са иска потвърждаване на процесното определение като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд – Перник намира, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата се явява допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба от Й. А. Г. и М. Г. Г., в качеството им на наследници на Г.Б.Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД за установяване недължимост на сумата от 282,49 лева, за която сума в полза на ответника по делото, въз основа на издадена по ч. гр. д. № 6304/2006 г. по описа на РС – Перник ЗИПЗ е издаден изпълнителен лист от 10.10.2006 г., като погасена по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е направило признание на иска и е изложило съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК в настоящия казус.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 511/28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025 г. по описа на РС – Перник, като е приел в мотивите си, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и е присъдил разноски в тежест на ответното дружество. Районният съд, като е съобразил установената съдебна практика на ВКС, е приел, че липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, а именно – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска.

На 30.06.2025 г. по делото е постъпила въззивна жалба с характер на молба по реда на чл.248 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника й, с която се иска изменение на Решение № 511/28.05.2025 г. в частта му за разноските, като сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест.

С постъпило в срок становище от ищцовата страна, последната е изразила такова за неоснователност на подадената молба, като сочи и относима съдебна практика.

С обжалваното определение № 2583/18.08.2025 г., районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, приемайки, че в настоящият случай ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, тъй като при наличие на издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство, предявяването на иск по реда на чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, е единствената възможност за защита на длъжника.

Настоящият състав счита за правилно становището на първоинстанционният съд, като същото е съобразено и с актуалната практика на ВКС. В определение № 2367/15.05.2024г. по ч.гр.д.№ 759/ 2024г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е 2 признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл.78,ал.2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано. В определение № 1220/05.12.2023г. по ч.т.д.№ 1809/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, също в производство по чл.274,ал.3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство.

Съображенията са аналогични и на тези, обективирани в определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС. Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позававането на давността не може да се направи извън исковия процес.

В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. Същото разрешение е дадено и в определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.№ 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

По така изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Относно направеното искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, то същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото такива не се дължат, предвид характера на производството.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2583/18.08.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. Перник, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500692 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 22607 от 16.09.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“, чрез юрк. З. П. против Определение № 2583/18.08.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на дружеството жалбоподател за изменение на Решение № 511/28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025г. по описа на РС – Перник в частта за разноските.

По изложени в жалбата съображения се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Развиват се подробни съображения относно това, че изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставки за прилагане условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК са неправилни, доколкото дружеството е признало иска и не е дало повод за завеждане на делото, тъй като признава, че вземането е погасено по давност. Твърди, че по делото е установено, че кредиторът се е дезинтересирал от изпълнението по воденото изпълнително дело при ЧСИ С.Д., тъй като не е инициирал извършването на изпълнителни действия за продължителен период от време. В заключение дружеството жалбоподател твърде, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК и същото не следва да заплаща разноските в производството по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Й. А. Г., с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че дружеството, като ответник в процеса, макар да е признал иска, то същото безспорно е дало основание за завеждане на същия. Сочи относима съдебна практика, според която при наличие на изпълнителен титул и образуван изпълнителен процес, предявяването на иск от страна 1 на длъжника е необходимо, за да реализира същия защитата си. В заключение са иска потвърждаване на процесното определение като правилно и законосъобразно.

Окръжен съд – Перник намира, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата се явява допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба от Й. А. Г. и М. Г. Г., в качеството им на наследници на Г.Б.Г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД за установяване недължимост на сумата от 282,49 лева, за която сума в полза на ответника по делото, въз основа на издадена по ч. гр. д. № 6304/2006 г. по описа на РС – Перник ЗИПЗ е издаден изпълнителен лист от 10.10.2006 г., като погасена по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е направило признание на иска и е изложило съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК в настоящия казус.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 511/28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 737/2025 г. по описа на РС – Перник, като е приел в мотивите си, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и е присъдил разноски в тежест на ответното дружество. Районният съд, като е съобразил установената съдебна практика на ВКС, е приел, че липсва първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК, а именно – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска.

На 30.06.2025 г. по делото е постъпила въззивна жалба с характер на молба по реда на чл.248 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез пълномощника й, с която се иска изменение на Решение № 511/28.05.2025 г. в частта му за разноските, като сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест.