Акт от 06.12.2022, Административен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 834

06.12.2022 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Росица Чиркалева

Павлина Господинова при секретаря Ивелина Въжарска...….....…...…....................… в присъствието на прокурор Цвета

Пазаитова............……................……………………………...като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева адм. д. №845 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.23, ал.5 в частта „…в срок до 31 октомври на предходната година“; чл.24 ал.7, 7.1; чл.36, ТСУ-31 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72, ал.1 от ЗУТ; чл.36, ТСУ-32 Издаване на разрешение за разкопаване по чл.72, ал.2 от ЗУТ; чл.38, ал.1, ГРАО Н-9/2080 Съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове съставени в чужбина и чл.38, ал.1,

ГРАО Н-35/2132 Промяна в актовете за гражданско състояние от Наредба №9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани.

В протеста се сочи, че Наредба №9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани е приета с Решение №251/25.03.2021г.

При извършена проверка по реда на надзора за законност се установявала незаконосъобразност на чл.23 ал.5 в частта „в срок до 31 октомври на предходната година“. Сочи се, че разпоредбата на чл.71 т.1 от ЗМДТ, в редакция ДВ бр. 101 от 2013г. предвиждала, че декларация по образец следва да бъде подадена от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ в настоящата редакция, с която било предвидено декларацията по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, да се подава от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота, към момента не била влязла в сила. Съгласно изм.

ДВ, бр.14 от 2021г., същата ще влезе в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд на Република България през 2021г. Твърди се, че според съобщение, публикувано на интернет страницата на Национален статистически институт „…окончателни данни от преброяването ще има в края на 2022г.“.

В чл.24 ал.7,

7.1 от Наредбата било предвидено, че издаденото разрешение се прекратява при неплащане на таксата за ползване повече от един месец. В разпоредбата на чл.80 от ЗМДТ изчерпателно били изброени основанията за отнемане на разрешението за ползване на терен общинска собственост – когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. В противоречие с посочената норма в чл.24 ал.7, 7.1 от Наредбата било предвидено допълнително основание за отнемане на разрешението за ползване – „при неплащане на таксата за ползване повече от един месец“. Разрешението за ползване на терен – общинска собственост, се издавало във връзка със заплащането на определена такса на общината, която като публично общинско вземане била уредена в чл.79 ал.1 от ЗМДТ.

Съгласно чл.72 и чл.79 ал.2 от ЗМДТ таксата се заплащала от лицето, за времето на реално ползване на заявеното пространство, а не за целия срок на разрешението, т. е. предвидена била възможност за сезонно или друго ограничено във времето ползване, съответно на което ще се определи размерът на дължимата такса. Издаденото разрешение само по себе си имало действие до изтичане на срока, за който е издадено, освен ако не бъде отнето на някое от основанията, изчерпателно посочени в чл.80 от ЗМДТ, където като основание не било посочено неплащане на таксата за ползване повече от един месец. Извън посоченото, недопустимо било с подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата, да се въвеждат други основания за отнемане на разрешение за ползване, освен изрично посочените в закона.

В чл.36 ТСУ-31 и ТСУ-32 били определени размери на такса за издаване на разрешение за разкопаване по чл.72 ал.1 от ЗУТ и по чл.72 ал.2 от ЗУТ. Според чл.72 ал.1 пр.1 ЗУТ работите, свързани с разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешноквартални пространства, се извършва въз основа на разрешение за строеж. Твърди се, че тълкуването на цитираното правило, предвид императивния му характер, сочело, че за реализирането на описаните дейности се изисквало само такъв индивидуален административен акт, не и разрешение за разкопаване. При това положение, щом издаването на подобен акт било недопустимо, то и съществуването на срок за издаване, както и дължими такси, било безпредметно.

На следващо място, в чл.38, ал.1 ГРАО Н-9/2080 били определени размери на такси за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат актове, съставени в чужбина. Сочи се, че актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключен граждански брак и акт за смърт (чл.34 ЗГР) се издавали безплатно (чл.40 ал.1 ЗГР). Регистрирането на събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина за лица, български граждани и съставянето на съответните актове по гражданско състояние били регламентирани в раздел VII Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина, чл.69-72 ЗГР и чл.4 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Изложени са подробни съображения, въз основа на които е направен извод, че при регистрирани събития по гражданско състояние, настъпили в чужбина по отношение на български граждани и съставени актове в чужбина, длъжностните лица по гражданско състояние в съответните общини съставят акт за гражданско състояние по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗГР, който съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗГР се издава безплатно. Аргумент в тази насока бил и чл.110 ал.2 т.1, 2 и 3 от ЗМДТ.

В чл.38 ал.1

ГРАО Н-35/2132 от Наредбата била предвидена дължима такса за промяна в актовете за гражданско състояние. Раздел VIII (чл.73-чл.78) ЗГР и раздел V (чл.31-чл.45) от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството регламентирали извършването на отбелязвания, допълнения и поправки в актове за гражданско състояние. Промяната на данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове за гражданско състояние се извършвала по съдебен или административен ред. В посочените по-горе разпоредби не било регламентирано събирането на такси. В разпоредбата на чл.110 ал.2 ЗМДТ изрично били визирани услугите, които не подлежат на таксуване. Сред тях били отбелязвания, допълнения и поправки в актовете за гражданско състояние (чл.110 ал.2 т.4 ЗМДТ) и отразяване на промяна на име в регистрите по гражданско състояние на населението (чл.110 ал.2 т.7 ЗМДТ).

Претендира се отмяна на протестираните разпоредби.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Моли за отмяна на посочените в протеста разпоредби. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Общински съвет Минерални бани, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка регистрационен индекс 1758/22.03.2021г.

(вх. №94/22.03.2021г. в Общински съвет – Минерални бани), Кмет на Община Минерални бани е предложил на Общински съвет – Минерални бани приемане на нова Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани. В докладната записка е посочено, че с оглед необходимостта от привеждане на материята в съответствие с действащото законодателство се налага приемането на нов подзаконов нормативен акт, с който да бъдат уредени обществените отношения, свързани с размера на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани. В докладната записка се съдържат проект и мотиви към новата наредба; изложени са причини, които налагат приемането на нова Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани; обсъдени са цели, които се поставят; съображения относно финансови и други средства, необходими за прилагането на Наредбата; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Посочено е също, че на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.26, ал.3 и ал.4 и чл.28 ал.2 от ЗНА, в изпълнение на чл.77 във връзка с чл.76 ал.3 от АПК, проектът на Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услугите на територията на Община Минерални бани е предоставен на вниманието на обществеността в Община Минерални бани в регламентирания 30-дневен срок, считано от 27.01.2021г., датата на обявяването на интернет страницата на Община Минерални бани, за обсъждане, становища, предложения, мнения, възражения, препоръки и др., по проект на наредбата. Видно от справката по чл.26 ал.5 от ЗНА, нямало постъпили писмени становища, предложения, мнения, възражения и препоръки. Посочено е също, че изложените в докладната записка мотиви налагат приемане на нова Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани.

Видно от представения по делото Протокол №18 от заседание на ОбС – Минерални бани, проведено на 25.03.2021 г., като първа точка от дневния ред на същото е разгледана Докладна записка относно приемане на Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани.

С Решение № 251/25.03.2021г., взето на заседание на Общински съвет Минерални бани, проведено на 25.03.2021г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.8, чл.26 ал.3 и ал.4 и чл.28 ал.2 от ЗНА, чл.77 и чл.76 ал.3 от АПК, Общински съвет – Минерални бани е решил: Приема Наредба №9 за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани.

В гласуването при приемане на Решение №251/25.03.2021г. са участвали 12 общински съветници (от общо 13), от които 12 общински съветници са гласували „за”, няма гласували

„против” и „въздържали се”.

По делото е представена в актуалната ѝ действаща редакция Наредба №9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Минерални бани (Наредбата). В §4 от ПЗР на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл.9 от Закона за местните данъци и такси и влиза в сила от приемането ѝ от ОбС – Минерални бани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на община Минерални бани. На основание чл.186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само конкретни разпоредби от Наредбата, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

По отношение съответствието на конкретните оспорени разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:

В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.