Определение № 18172 от 14.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18172 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110108392 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 39864/09.02.2026г. „..“ ЕООД, чрез управителя .. е сезирало съда с искане за изменение на постановеното по делото решение от 02.02.2026г. в частта за разноските. В молбата е заявено искане съдът да измени решението в частта за разноските като присъди на ответника адвокатски хонорар по делото в размер на 1500,00 лева, като счита, че с оглед изхода на спора са налице всички предпоставки за присъждане на сумата, доколкото с отговора на исковата молба е заявено искане за присъждане на разноски, приложен е и списък по чл. 80 от ГПК. Към молбата е приложено банково бордеро от 14.04.2025г. за заплащане на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение по посочена банкова сметка, както и препис – извлечение, от което е посочено, че е видно, че сумата е получена.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът Д. Д.

Д. не е взел становище по молбата.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 12.02.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от него в съда на дата 09.02.2026г., поради което съдът намира, че 1 молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима за разглеждане по същество.

По същество молбата съдът намира за неоснователна. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, както е в настоящият случай, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая към представения по делото списък на сторените от ответника разноски по чл. 80 ГПК, представен още с отговора на исковата молба, а и впоследствие, към датата на устните състезания, същият не е приложил извлечение от банковата сметка на процесуалния представител на ответника – адвокат К., от което да е видно, че уговореният хонорар е заплатен. Тези предпоставки следва да съществуват към датата на слагане край на съдебното дирене и даване ход на устните състезани, а не след постановяване на решението и едва с молбата по чл. 248 от ГПК в конкретиката на настоящия случай. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото в конкретния случай е поискано допълване на решението в частта му за разноските, и това решение е предходено от проведено открито съдебно заседания, а не е постановено директно в закрито заседание, то страната може да представя доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение до момента на слагане край на съдебното дирене и в хода на устните състезания. Съдебната практика е категорична, че само ако съдебният акт, с който производството с е прекратява или решава по същество е постановен в закрито съдебно заседание, то страната не е имала възможност да заяви и представи доказателства за реално сторените от нея разноски преди постановяване на акта, поради което само в тези хипотези се допуска представянето им да стане с молбата по чл. 248 от ГПК. Настоящата хипотеза обаче не е такава, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 39864/09.02.2026г., подадена от „..“ ЕООД, чрез управителя .. за изменение на постановеното по делото решение от 02.02.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Препис от определението дза се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3