Решение № 22 от 15.03.2019, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22 гр.Дряново, 15.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Дряновски районен съд, в открито заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ЕмИ.

Дишева при секретаря Ягода Лесичарска, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 23 по описа за 2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени е иск с правно основание чл.108 ЗС.

В исковата молба на

Д.М.М. и Т.Е.,***, чрез пълномощник адв С.Ц.,***, адв. к.

213, против Г.М.Б. и Р.С.Б.,***, се излага, че с

Нотариален акт за покупо-продажба на недвижим имот № 168, т. I, peг.

№ 897, дело № 96/2015 г. на А.А., нотариус с район на действие PC Дряново, вписан под № 442 в peг. на НК, на 21.07.2015 г., ищците придобили от ответниците собствеността върху сграда за обществено хранене, с идентификатор ***, със застроена площ 122 кв.м, върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес: гр. Дряново, ул. ***, при граници и съседи: ПИ № ***; ПИ ***; ***; ПИ *** и ПИ ***. Сградата се състояла от търговски обект - *** със застроена площ

122 кв. м. върху полувкопани под него избени/складови помещения към ***а, със застроена площ 100 кв. м. Била изпълнена от ответниците първоначално по издадено разрешение за строеж № 752/03.10.1990 г., въз основа на одобрен от ОбНС-Дряново на 19.09.1990 г. архитектурен проект за „пристройка-лятна кухня към приземие", по виза за проектиране от 23.08.1990 г. „върху съществуващите полувкопани складови помещения" в парцел VIII-826, кв. 73 по плана на града. С дострояване по Разрешение за строеж № 257/29.03.1995 г., като *** сградата се е състояла от надземна част - *** и полувкопана част - принадлежащите му складови помещения, изградени изцяло под него. По строително-техническа характеристика и функционално сградата представлявала обособен единен търговски обект *** с изградена вътрешна връзка между търговската и складовата част/мазите на ***а. На ответника било издадено Разрешение за ползване на строеж № 365/26.08.1997 г. на РИТСК гр. Габрово - като *** „***". При воденето на преговорите продавачите не поставили условие, а при извършването на сделката за имота не заявили за изключване складовата част на сградата от предмета на сделката. От нотариалния акт ставало ясно, че волята на страните била предмет на сделката да бъде сградата като цяло -„Сграда за обществено хранене", затова продавачите не направили никакво изявление за изключване на каквито и да било части от нея. Твърди се, че сградата била продадена изцяло, с цялата ѝ надземна и полувкопана застроена площ, с цялото си съдържание като сграда за обществено хранене - ***, включваща търговска, кухненска и избена/складова част, без всяка от които не би могла да изпълнява функцията си на сграда за обществено хранене.

След около три месеца от извършване на сделката и предаването владението на сградата в описаното строитено-техническо и функционално състояние, ищците установили, че продавачът е зазидал съществуващите вътрешни два междинни входа и по този начин създал разделителна стена в складова част на ***а, разделяща я на две различни по големина части. Едната част, до размер на 80 кв. м., заключена между създадената от ответниците вътрешна заградителна стена, частите на двете странични стени и стената на избеното помещение на сградата към улица ***, се владеела от ответниците. Другата част от 20 кв.м., заключена между създадената от ответниците вътрешна заградителна стена, другите части на двете странични стени и стената на избеното помещение на сградата към и до пристроената от ответниците стая за живеене към дворната част на УПИ VIII-826, кв. 73, била оставена да се владее от ищците. По този начин отвениците самоуправно обособили и неоснователно завзели по-голямата от двете описани площи от складовата част на ***а, която била собственост на ищците. При проведени разговори ответниците отказали да премахнат самоуправно извършените зазиждания на подходите и да предадат владението на ищците на завзетата избена площ под ***а. По този начин поддържайки създаденото от тях фактическо положение, различно от възникналите за ищците права на собственост, ответниците неоснователно оспорвали собствеността им върху завзетата без правно основание, принадлежаща към ***а избена площ, заключаваща се между създадената от тях вътрешна заградителна стена, останалата част на двете странични стени и стената на сградата към улица ул. ***.

Поради обслужващия характер на складовата част към ***а, завзетата от ответниците част от нея нямала режим на самостоятелно съществуване. От скицата на поземлен имот с идентификатор *** на СГКК - гр. Габрово, било видно, че цялата складова част на сградата не представлявала обект по дефиницията на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ. Складовата част на сградата не представлявала самостоятелен обект, тъй като нямала най-съществените признаци на обект по смисъла на закона - самостоятелно функционално предназначение, нямала и идентификатор по ЗКИР.

Направено е искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху неоснователно завзетата от тях площ от складовата част на ***а в сграда за обществено хранене, с идентификатор ***, на улица ул.

***, собственост на ищците, разположена изцяло под ***а, между създадената от ответниците вътрешна заградителна стена, двете странични стени и стената на сградата към улица ***, върху поземлен имот с идентификатор

*** по кадастралната карта на гр. Дряново, административен адрес гр.

Дряново, ул. ***. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Г.М.Б. и Р.С.Б., чрез пълномощник адв. П.С., са депозирали отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен. Твърди се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, т. I, peг.

№ 897, дело № 96/2015 г. на нотариус А.А., ответниците са прехвърлили на ищците единствено собствеността върху едноетажна сграда за обществено хранене с идентификатор *** със застроена площ 122 кв. м., находяща се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гp. Дряново с адм. адрес гр.

Дряново, ул. ***, като описаните в исковата молба складови/избени помещения със застроена от 100 кв. м. не били предмет на сделката. Сградата за обществено хранене била изградена на кота + 0.60 м. - над съществуващите складови/избени помещения, полувкопани в терена, съгласно издадени строителни книжа, поради което тези помещения не били прилежаща част към нея. Избените помещения били изградени заедно с жилищната сграда през 1985 г. от всички съсобственици и били прилежаща/обслужваща част към жилищната сграда с идентификатор ***.

/в режим на етажна собственост/, в която ответниците притежавали първи жилищен стаж. Едновременно с построяването на жилищната сграда в имота през 1985 г., ответниците заедно с другите съсобственици на дворното място и жилищната сграда, решили да изградят избени/складови помещения, които били продължение на приземния етаж на жилищната сграда. Бил направен изкоп на кота минус 1.70 м. под нивото на терена и съсобствениците със свои средства и труд изградили с тухли избени помещения, които покрили с бетонна плоча и преградили с тухли, при което се образували три отделни помещения, за всеки от етажните собственици, които се уговорили устно относно ползването им. Входът за избените помещения бил откъм вътрешната страна на дворното място. Построените през 1985 г. избени/складови помещения принадлежали общо на всички съсобственици в дворното място и били обща част към жилищната сграда по предназначението си, поради което ответниците не са прехвърляли на ищците собствеността върху тези помещения, тъй като те не били тяхна изключителна собственост, а притежавали съответните идеални части от правото на собственост върху тях. През 1986 г. етажните собственици заживели в жилищната сграда, а в процесните избени помещения били складирани дърва за отопление. От 1986 г. ответниците, както и останалите съсобственици, ползвали спокойно, явно и без противопоставяне на трети лица изградените от тях избени/складови помещения, като складирали в тях дърва и въглища, а в помещението, което се ползвало от ответниците бил поставен и котел за парно. Твърди се, че ответниците са собственици и на основание давностно владение.

На следващо място се твърди, че първоначално за сградата с идентификатор *** било издадено Разрешение за строеж № 752 от 03.10.1990 г. на ОбНС за пристройка - лятна кухня. С Виза за проектиране, одобрена от главния архитект на Община Дряново на 23.08.1990 г., било допуснато изграждането на „Пристройка към жилищна сграда за упражняване па търговска дейност в парцел VIII - 826 от кв. 73 /парцел V-696 от кв. 60 по предходен плана на гр. Дряново/. Размерите на пристройката били 5.50/8.00 м., като същатата следвало да се изпълни върху съществуващите полувкопани скадови помещения. С нотариално заверени декларции по реда на чл. 56 от ЗТСУ /отм./ от останилите съсобственици в дворното място и от собствениците на съседния парцел IX-828 от кв. 73 /номер от предходен план IV-696 от кв. 60/ на ответника Г.Б. било дадено съгласие със свои сили и средства по одобрен архитектурен план и разрешение да построи битова сграда със сервизни помещения до 50 кв. м. непосредствено до жилищната сграда, като изпълнението на пристройката започва от кота +

0.60 м. и стъпва върху вече съществуващите избени/складови помещения в дворното място, поради което тези помещения не били прилежаща/обслужваща част към пристройката. По-късно изградената през 1990 г. пристройка за търговска дейност била разширена. С декларации с нотариална заверка на подписите № 430 от 12.05.1994 г.; № 431 от 12.05.1994 г. и № 574 от 13.07.1994 г., ответникът получил съгласието на останалите съсобственици в имота, както и на собствениците на съседния имот със свои сили и средства по одобрен архитектурен план и разрешение да разшири площта на съществуващото заведение за обществено хранене като общата масивно застроена площ станала 100 кв. м. С виза за проектиране, одобрена от главния архитект на Община Дряново на 12.05.1994 г. било допуснато изпълнението на „Пристройка с размери 7.20/2.50 м. за кухненски офис към съществуващо заведение. Издадено е Разрешение за строеж № 250 от 21.02.1995 г. на ОбНС гр. Дряново за „Пристройка-офис". Одобрени са проекти за „Пристройка -кухненски офис към съществуващо кафе-аперитив".

По-късно въз основа на нотариално заверени декларации било издадено Разрешение за строеж № 257 от 29.03.1995 г. на ОбНС гр. Дряново и съществуващото заведение за обществено хранене отново било разширено.

Ответникът получил съгласието на другите съсобственици в имота да направят пристройка към жилищната сграда за търговска дейност, като стане изключителен собственик на същата, а той от своя страна дал съгласието си съсобственика М. И.

Н. да надстрои търговско или друго помещение над съществуващото заведение за обществено хранене. В издадените разрешения за строеж, в приложените към тях нотариално заверени декларации, както и в одобрените проекти не били посочени като прилежащи части към сградата складови/избени помещения. В резултат на издадените през годините разрешения за строеж и одобрени проекти процесният ***/Сграда за обществено хранене придобил фактическото си положение, каквото било към момента на сделката на 21.07.2015 г., а именно: Сграда с идентификатор *** със застроена площ от 122 кв.м., на един етаж, която сграда ответниците продали на ищците, като при воденето на преговорите между страните не е имало съмнение относно предмета на сделката, а именно, че това е едноетажна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 122 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене.

Оспорва се изложеното в исковата молба за неоснователно изграждане на стена, както и за самоуправни действия на ответниците. Твърди се, че на добра воля ответникът, по настояване на ищеца, се съгласил същият да ползва безвъзмездно част oт помещение, разположено на приземния етаж под ***а, което било изключителна собственост на ответника. Договорили се ищецът да достави тухли и да заплати на майстор, за да се прегради частта от помещението, която ще ползва, за да постави котел за парно. Останалата част от помещението се ползвала от ответниците.