Решение № 18703 от 06.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18703 гр. *****, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА П. при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА П. Гражданско дело № 20231110159924 по описа за 2023 година

Производството е по ре****** глава XXIX от Гражданския процесуален кодекс – делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила решение № 7403 от 25.04.2025г. по гр.д. № 59924/2023 г. на СРС, 56 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между Ц. Л.

П., ЕГН ********** срещу Т. Ж. П., ЕГН ********** по отношение на съсобствения между тях недвижим имот: апартамент № 29, находящ се в гр.

*****, район „*********“, ж.к. „*********“, бл. № 120, вх. Б, ет. 2, със стар административен адрес гр. *****, ул. „******“, сградата на ЖСК „Т.“ – блок № 120, вх. Б, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня и клозет, с обща площ 81,35 кв.м., при съседи: изток – ул. „******“ и апартамент № 30 – собственост на Д. С. Д., запад – двор на сградата, север – апартамент № 60 – собственост на В. И. В. и К. И. В., юг – стълбище и апартамент № 30 – собственост на Д. С. Д., заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 42 с площ от 9,73 кв.м., при съседи: изток – ул. „******“, запад – коридор на таваните, север – таван № 41, собственост на А. Т. К., юг – таван № 43, собственост на С. В. С. и Л. В. С., заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 47 с обща площ от 7,15 кв.м., при съседи: изток – мазе № 46, собственост на В. Т Ч. и Х. Т. Ч., запад – коридор на мазетата, север – мазе № 44, собственост на И. С. Н., юг – коридор на мазетата, и заедно с припадащите се 1,266/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – държавна земя, съставляващо съгласно доказателствен акт за собственост парцел I от квартал 301 по плана на гр. *****, местността „*********, ********* Iч., *********“, при съседи съгласно доказателствен акт за собстевност: изток – ул. „******“, запад – двор на сградата, север – жилищна сгра****** блок № 119 местността ********* и юг – двор на сградата, представляващ съгласно схема № 15-5.98****-14.09.2023 г., издадена от СГКК – ***** САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***

1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-*****/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. *****, район „*********“, ж.к.

*********, бл. № 120, вх. Б, ет. 3, ап. № 29, с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 81,35 кв.м., с прилежащи части: таван № 42 с площ 9,73 кв.м., зимнично помещение № 47 с площ 7,15 кв.м. и 1,266/100 ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта ***, над обекта ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда– многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при следните права: за Ц. Л. П. – ½ ид.ч. за Т. Ж. П. – ½ ид.ч.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата е приета възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на Т. П. по отношение на процесния апартамент.

В първото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата са приети по ре****** чл. 346 ГПК претенции по сметки с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответницата Т. П. да заплати на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот в размер от 5886,50 евро (след допуснато изменение по чл. 214 ГПК) за периода от 1.11.2023 г. до 23.12.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2026 г. до окончателното погасяване на вземането, както и по чл. 59, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 563,00 лв.

(287,86 евро), представляваща заплатена от ищеца сума на „Т. *****“ ЕАД във връзка с гр.д. № 43456/2025 г. на СРС, 77 състав, за потребена топлинна енергия, услуга дялово разпределение за периода 1.05.2022 г. до 31.10.2023 г. и законни лихви за периода 15.09.2023 г. до 7.08.2025 г., с която ищецът твърди, че ответницата неоснователно се е обогатила, тъй като тя ползвала процесния имот в този период и тя дължала сумите за ползваната от нея топлинна енергия и услуга дялово разпределение.

Ответницата е подала писмен отговор, с който оспорва претенциите по сметки.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин ****** се раздробяват отделните имоти, доколкото това е възможно.

Делът в натура, който получава всеки съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.

В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената 2 маса и разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/ възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий– чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по ре****** чл.

353 ГПК.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото съдебно заседание от 6.07.2026 г. се установява, че процесният имот е реално неподеляем, съгласно техническите правила и норми. Пазарната стойност на имота вещото лице е определило на 188 596 евро (368 862 лв.), като е използвало два метода при определянето й: сравнителен подход с тежест 80% и приходен подход с тежест 20%. Вещото лице сочи, че е приложило вторият метод като корективен, с по-малка тежест. Вещото лице е взело предвид пазарни аналози в същия район, но е приложило и втори, корективен метод, като сочи, че при изготвяне на оценка е препоръчително да се използват поне два подхода. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и обосновано, като не споделя съображенията на ищеца, че оценката на имота е занижена – по делото се установи, че имотът е в лошо състояние – за ремонт (в тази връзка съдът съобразява както заключението на вещото лице във втора фаза на делбата, така и заключението от първа фаза на делбата, изготвено след оглед на имота), като именно това обстоятелство е отразено при използването на втория корективен метод от вещото лице.

От ответницата П. своевременно е заявена възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на процесния имот.

Основателността на възлагателната претенция се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/ имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, направил възлагателната претенция, ****** притежава друго жилище в изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.

344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя, който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за съделителя, който оспорва възлагателната претенция.

В случая искането за възлагане на процесния неподеляем имот е било своевременно заявено.

Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението по цитираната експертиза, че апартаментът представлява жилищен имот.

Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал.

2 ГПК възможност предполага установяване на наследствения характер на имота. В случая имотът е придобит по силата на наследствено 3 правоприемство от наследниците на Любчо Асенов П. – ищецът и ответницата по делото.

Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК право на възлагане има само съделител, който е станал съсобственик при откриване на наследството и е живял в имота към момента на откриване на наследството, от което черпи правата си.

Понятието „да е живял“ в имота, е изяснено н т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на същото, в закона няма дефиниция на посоченото изискване, но практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.

Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съ****** може да почива на предположение.

В случая по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният имот се ползва изключително от ответницата Т. П., която живее в него, от смъртта на наследодателя ******стоящия момент. Това обстоятелство се установява и от показанията на свидетелите, разпитани в първа фаза на делбата.

На следващо място, не се установява ответницата П., направила възлагателната претенция, да има друго жилище. Според разрешението, изведено в константната съдебна практика, отрицателната предпоставка се тълкува в смисъл съделителят, направил възлагателна претенция, ****** притежава в своя индивидуална собственост имот, който има характера на жилищен такъв. Ирелевантно за основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК са извършените разпореждания и същите не се разглеждат като злоупотреба с права /в този разясненията по т. 7 в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС./.

За притежание на друго жилище в изключителна собственост от ответницата П. не са ангажирани доказателства по делото, като между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело ответницата П. няма друго жилище.

Въз основа на горното съдът прие за установена и тази предпоставка за уважаване на възлагателната претенция, поради което същата се явява основателна.

За уравнение на дяловете, при условията на 349, ал. 2 и 5 ГПК в полза на съделителя П. следва да се присъди парично уравнение, съобразено с дела му от 1/2 идеална част на база паричната стойност на делбения имот, а именно сумата от 94 298 евро, като за определяне размера на уравнението, съдът съобрази заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Сумата за уравнение на дела, ведно със законната лихва, следва да бъде платена в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението.

Вещноправният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва 4 отново по реда и условията на чл. 349, ал. 6 ГПК.

По претенциите по сметки, предявени по ре****** чл. 346 ГПК:

По претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин ****** пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. При ползването на съсобствена вещ само от единия от съсобствениците, законът дава възможност за защита на другите съсобственици чрез иска по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.