Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 154 от 08.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 178/2024
Вид
Решение № 154
Подписан
08.11.2024
В сила
08.11.2024
Състав
Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. К., 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245100600178 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 16/16.04.2024 г., постановена по НОХД № 918/2023 г., Районен съд – К. е признал подсъдимата С. Я. Д. от гр. К. за виновна в това, че на 21.11.2022 г. в гр. К. управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а имено 2,75 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил така наложеното наказание за срок от 3 (три) години, както и наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимата С. Я. Д. от гр. К. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 20 (двадесет) месеца, като на основание чл. 59, ал.

4 от НК е приспаднато времето, през което е била лишена по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 21.11.2022 г. С посочената присъда подсъдимата е осъдена да заплати по сметка на ОДМВР – К. сумата в размер на 49 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство; да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата в размер на 336.96 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство; както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 80 1 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. В. Д. от САК, упълномощен защитник на подсъдимата С. Д., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, немотивирана, незаконосъобразна и несправедлива. Според защитника обжалваната присъда не е съобразена със събраните доказателства, като счита, че същите не са обсъдени обстойно, всестранно и задълбочено, както изисква закона и практиката. Не били съобразени и редица доказателства за факти и обстоятелства, имащи значение за делото.

Защитникът намира, че при вземане на крайното решение относно вината съдът стъпва на предположения. Това било недопустимо, не само поради императивната разпоредба на закона за доказване на обвинението по несъмнен начин, но и поради нуждата от отделяне на безспорното от спорното в производството. В хода на производството не били събрани никакви доказателства, които да обуславят по категоричен и безспорен начин авторството на деянието, поради което присъдата се изграждала незаконосъобразно само на предположения. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана.

В съдебно заседание подсъдимата С. Д. се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. В. Д. от САК, които поддържат подадената жалба. В хода на съдените прения защитникът посочва, че постановената присъда от първа инстанция е незаконосъобразна и неправилна. Същата била постановена при несъблюдаване на процесуалните правила и изискванията за обстойно обсъждане на всички доказателства. От събраните доказателства се установявали три различни стойности на съдържание на алкохол в кръвта – 2,75, 2,53 и 3,02., като съдът не бил посочил в мотивите си защо приема, че единствено верен е резултата, поддържан от обвинението. По този начин били нарушени правата на подсъдимата, в това число и правата на защитника.

Неправилно първоинстанционният съд бил посочил в мотивите си, че показанията на св. Й. Г. имали противоречие с други свидетелски показания.

Такова противоречие нямало, а напротив, същите кореспондирали с всички други доказателства по делото и същевременно установявали една фактическа обстановка, която не била оборена по никакъв начин с други доказателства.

Нейните показания (на св. Й. Г.) се подкрепяли и от изложените обяснения от страна на подсъдимата. Защитникът излага съображения, че от така установените факти и обстоятелства се установявали и нови фактически положения, а именно – че в изпадналата нервна криза подсъдима е употребила голямо количество алкохол след управление на автомобила и преди вземането на кръв, като не е имала вярата и знанието, че след 30 – 40 минути тази употреба може да доведе до съществени показания в изследваните проби.

Защитникът поддържа и оспорването на процедурата по вземане на кръв.

Установявало се категорично, че били налице множество нарушения на 2

Наредба № 1 от 19.06.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. В тази връзка категорично се доказвало, че след получаване на пробите от полицейските служители от лекаря, който ги е иззел, същите не били пренесени съгласно изискванията на наредбата при съответния температурен диапазон от +4 до +8 градуса, като свидетелите били изложили показания във връзка с това, че същите са пренасяни в чанта, която била само хладилна. Т.е. пробите били положени в тази чанта, която била взета от автомобила, който бил изложен на слънцето. Ясно било, че вътре в автомобил се получавали температури от над 50 градуса, т.е. пробите били превозвани при температури, различни от регламентираните в наредбата. Прави се и възражение, че пробите не са съхранявани при регламентирания от наредбата температурен диапазон от органите на ОДМВР – К.. Т.е. от изземването на кръвта няколко часа тези проби са били при температура, различна от изискуемата от наредбата, което водело до логични съмнения, че у пробите били започнали химични и физични процеси, които водят до многократно увеличаване на показанията на съдържание на алкохол в тях. На следващо място защитникът прави възражение, че техническата лаборатория при ОДМВР – К. няма акредитация за извършване на такива изследвания. При тези доводи и съображения защитникът на подсъдимата моли въззивния съд да приеме, че престъплението, поддържано от държавното обвинение не е доказано по несъмнен начин. Налице били множество съмнения, които следвало да доведат до единствения извод, че не може да бъде постановена осъдителна присъда. Моли също така да бъде постановена присъда, с която подсъдимата да бъде оправдана.

Подсъдимата С. Д. заявява, че поддържа дадените обяснения пред първа инстанция, както и че не е управлявала на посочената дата – 21.11.2022 г.

МПС след употреба на алкохол. В последната си дума подсъдимата моли за оправдателна присъда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – К. изразява становище, че присъдата на районния съд е правилна, мотивирана и законосъобразна. Доказателства в тази насока били показанията на свидетелите – полицейски служители, констатирали извършването на деянието и съставили съответните писмени документи, а също и извършените по делото експертизи. Според прокурора, в мотивите си първоинстанционният съд обсъдил защо кредитира една част от доказателствата, както и защо не кредитира останалата част. Намира доводите на защитата за неоснователни и ненамиращи опора в доказателствата по делото. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна, мотивирана и законосъобразна.

Окръжен съд – К., като съобрази изложените доводи в подадената въззивна жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна 3 проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, от легитимирано лице – подсъдимата, чрез защитника й, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд и на въззивното следствие са представяни и искани нови доказателства, извън събраните на ДП. От фактическа страна не се установиха обстоятелства, които да не са били коментирани от решаващия съд, като събраните доказателства са възприети и обсъдени правилно според действителното им значение и смисъл, поради което настоящата инстанция приема фактическа обстановка идентична с тази на първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимата С. Я. Д. е родена на ******** г. в гр. К., живее в гр. К., ул.

„А. м.“ № 17Б, българска гражданка, разведена, като преди развода била с фамилия П., с висше образование, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, ползваща се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 21.11.2022 г. сутринта подсъдимата С. Д. отишла до местоработата си в ОДМВР – К. с лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № *****, за да си подаде молба за отпуск. След това на същата дата, около 10.30 часа тя потеглила с посочения автомобил, който бил паркиран на паркинга на ОДМВР – К.. Излизайки от паркинга подсъдимата продължила движението си с автомобила по ул. „Васил Левски“ гр. К.. Малко след това, на близкото кръстовище на ул. „Васил Левски“ с ул. „Незнаен войн“ била спряна за проверка от екип на сектор „ПП“ при ОДМВР – К. в състав свидетелите Р. П., Е. Н. и К. А.. Св. Р. П. поискал от подсъдимата документите й, включително и тези за управлявания от нея автомобил. Предвид наличието на признаци за нетрезво състояние и мирис на алкохол св. Р. П. поканил подсъдимата да бъде изпробвана за употреба на алкохол. Св. Е. Н. няколко пъти се опитал да извърши проверка на подсъдимата с техническо средство „Дрегер 7510“, но подаваното количество въздух от подсъдимата към техническото средство не бил достатъчен. Подсъдимата С. Д. заявила пред полицейските служители, че ще даде кръв за изследване. Последната била поканена от служителите на МВР да ги придружи до сградата на сектор „ПП“ – при ОДМВЕР – К., където да й бъдат съставени необходимите документи. Със съгласието на подсъдимата лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № ***** от мястото на проверка до сградата на сектор „ПП“ бил управляван от св. Р. П..

В сградата на сектор „ПП“ при ОДМВР – К. бил извършен и тест за употреба на наркотични вещества, който отчел отрицателен резултат.

Незабавно след това на подсъдимата бил издаден талон за медицинско изследване № 079425, в който било вписано, че следва да се яви за изследване 4 до 45 минути. Издаденият талон бил връчен на подсъдимата С. Д. на 21.11.2022 г. в 11.40 часа. Св. Р. П. обяснил на подсъдимата, че до 40 минути следва да се яви в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ЕАД, за да даде кръв за изследване. Подсъдимата поискала да закарат автомобила пред дома й, като обяснила на служителите на МВР, че щяла да си вземе пари от вкъщи и след това да отиде да даде кръв. Св. Р. П. транспортирал подсъдимата до блока, в който живее, оставил посочения автомобил на паркинг и й предал ключовете.

С. Д. се явила в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ в 12.20 часа, където дала кръв за изследване в присъствието на св. Р. П. и Е. Н.. Пред медицинския специалист подсъдимата отрекла да е употребявала алкохол, като посочила само, че е приемала лекарства по лекарско предписание, които конкретизирала по вид и количество. За извършеното медицинско изследване бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози от 21.11.2022 г. Незабавно след вземане на пробите полицейските служители – свидетелите Р. П. и Е. Н. транспортирали пробите в хладилна чанта до РУ – К..

На същият ден пробите били предадени на химик в НТЛ при ОДМВР – К.. За извършеното изследване бил съставен Протокол № 160/21.11.2022 г., в който било отразено, че в пробата кръв, взета от подсъдимата се доказало наличие на етилов алкохол в количество 2.75 на хиляда.