Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2659 от 23.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13832/2021
Вид
Решение № 2659
Подписан
23.05.2024
В сила
23.05.2024
Състав
Елена Иванова, Ивета Антонова, Теодора Ангелова Карабашева

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 178 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.182 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 изр. 1 предл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • § 1 т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл.16 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100513832 по описа за 2021 година

Образувано е по въззивна жалба на „Е.П.“ЕАД/с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД/ срещу решение № 20162398/23.07.2019г. постановено по гр.д. № 46137/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 26 състав, с което са отхвърлени предявените от него по реда на чл.422 от ГПК срещу И. С. Ф. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 543,62 лв., представляваща неплатена цена на потребена електрическа енергия за периода 14.07.2018г. – 14.01.2018г. и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 11,66 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 15.09.2018г. – 26.02.02019г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдебната практика. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е счел, че ответника няма качеството потребител на електрическа енергия, въпреки че са представени доказателства относно обстоятелството, че същия е собственик на електронсабдения имот, а от изслушаните заключения са установява, че е налице открита на негово име партида. Посочва, че ответникът е имал възможност да подаде заявление за спиране на електроподаването, респективно - прекратяване на договора, но същия не е сторил това, поради което и носи отговорност за цена на потребената електроенергия. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. С. Ф. чрез особения си представител – адв. И. В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи във въззивната жалба, твърди, че решението на първоинстанционният съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

1

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора на вземане за сумата от 543,62 лв., представляващо стойност на доставена електрическа енергия за имот – апартамент № 8, находящ се гр. София, бул. ******* За периода 14.07.2018г. – 14.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и сумата от 11,66 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2018г. – 26.02.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.03.2019г. по ч.гр.д. № 13528/2019г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. 98а от ЗЕ.

За да възникне в правната сфера на ищеца притезателното право да претендира плащане на процесната сума е необходимо същия при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1/. съществувало валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените от ответника услуги.

Относно въпроса дали между страните е възникнало и съществувало за целия процесен период валидно правоотношение по продажба на електроенергия:

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, съгласно дефинитивната разпоредба на § 1 т. 42 от ЗЕ /отм/ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, съответно – според § 1 т. 2а /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди.

В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от ДКЕВР действащите през процесния период и представени по делото от ищеца общи условия, където в чл.4 ал.2 от ОУ също е посочено кое лице има качеството на „потребител“ - физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за 2 домакинството си. Т.е. цитираните разпоредби придават качеството на „потребител“ на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот.

От съвкупната преценка на събраните доказателства:

– справка на Служба по вписванията – София, видно от която ответника се легитимира като собственик на 5/6 идеални части от правото на собственост върху процесния имот / ап.8, находящ се в гр. София, бул. *******Г /считано от 2011г. придобити чрез дарение. Разпореждането с правото на собственост е положителен факт и което юридическо действие е формално – нотариална форма, при което при твърдение, че е извършено разпореждане с правото на собственост от някой от титулярите, то това следва да бъде установено с представяне на съответния документ в нотариална форма, като няма как по същия начин да бъде уставен обратния факт- на неразпореждане с правото на собственост. В случая в отговора на исковата молба ответникът чрез прцесуалният си представител е признал факта, че е потребител на електроенергия в процесния имот, съответно не е направил възражение, че след придобИ.е на процесния имот в съответните идеални части се е разпоредил с тях;

-от заключението СТЕ, изслушана в хода на първоинстанционното производство, която следва да бъде кредитирана /чл. 202 ГПК/, установяваща, че процесният имот бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.П.“ЕАД/, на името на ответника е открита партидата на имота, като процедурата е тази описана в чл. 8 ал. 3 т. 1 о т Общите условия, а именно чрез заявление подадена от потребителя и към което се прилагат документи, удостоверяващи самоличността му и правния му статут, описани в образците, приложени към Общите условия, и декларира основанието, на което ще ползва електрическа енергия в имота, като описва документа, удостоверяващ правата му върху имота, настоящия състав приема за доказано, че ответникът като собственик на процесния имот има качеството на потребител на електрическа енергия .

С публикуване от електроразпределителното предприятие общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник /Общи условия от 2007г., одобрени от ДКЕВР – от момента на публикуването в един централен и местен ежедневник /в-к Телеграф от 26.11.2007г., вестник „Струма“, бр. 279 от 26.11.2007г., вестник вестник "Телеграф". и др./. общите условия за доставка на електрическа енергия за битови нужди влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично писмено приемане от тях / чл.98 а и чл.98б ал.4 от ЗЕ/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/.

В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.

Следователно несъмнено се установява наличие на облигационно правоотношение между страните с основното съдържание на правоотношението: продавачът – ищцовото дружество да прехвърли правото на собственост върху описаните в данъчните фактури 3 стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да получи, предмет на договора– арг. чл. 200 ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 19 ал. 1 Общите условия задължението за плащане на уговорената продажна цена възниква след доставяне на процесната електроенергия, пак по волята на страните изискуемостта на това парично задължение настъпва след изтичането на 10 дневен срок след края на съответния месец. Т.е. точното изпълнение на задълженията на ищцовото дружество – предоставяне на електроенергия в съответно количество и качество е условие за възникване задължението на ответника за заплащане на цената и съотв. изпадането му в забава след изтичане на уговорения срок.

Именно поради това първоинстанционният съд е указал на ищеца в доклада по делото, направен по реда на чл.146 от ГПК, че носи доказателствена тежест да установи доставянето на електро енергия в твърдяното количество на купувача в процесния период, чиято равностойност съобразно фиксираните цени възлиза на претендираната парична сума, което същия е направил с ангажиране на експертно заключение по СТЕ. Заключението по СТЕ установява, че ищецът е доставил съответно количество електрическа енергия в процесния обект и че отразените КВтЧ в представените по делото фактури относно консумираната електрическа енергия, измерена с електромер № 50660631 съвпадат с показаните като редовен отчет в електронния масив на на “ЧЕЗ Е.Б.” АД. Установено е също, че монтираният в обекта електромер с фабричен номер 50660631 отчитащ консумираното количество електроенергия, е бил технически изправен при монтажа и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН.

Следователно ищецът и съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК установи както количеството доставена електроенергия в процесния обект, така и цената на същата, съобразно установените цени на електроенергия от КЕВР за съответния период и които са правилно отразени в представените по делото фактури, по които липсва плащане /заключението по ССчЕ, /.

Ищецът е представил дубликати фактури, в които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия за процесния период. Тези дубликати на фактури са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178 ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за направените удостоверителни изявления.

Фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца. Според разпоредбата на чл.182 от ГПК счетоводните записвания могат да служат като доказателство и за лицето или организацията, които са водили книгите, като в настоящия случай с оглед установеното редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че счетоводните записвания при ищеца са също доказателство по делото за съществуването на притезателното право предявено пред съда от ищеца.

Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установи всички материални предпоставки обуславящи основателността на заявеното притезателно право по съдебен ред, а именно: наличие на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия относно описания в исковата молба обект, доставяне на определено количество електроенергия до същия - 430 КВтЧ – нощна 2236 КВтЧ - дневна за периода 14.07.218г. – 14.01.2019г., чиято стойност съобразно утвърдените цени е в размер на 543,62 лв.