Определение № 24549 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24549 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110117519 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 129-130 ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 197389/19.06.2026г. на СРС, уточнена със Заявление, вх. № 210893/01.07.2026г. на СРС, подадена от А. Йорданов Ч. срещу „Топлофикация София“ ЕАД. Претендира се да бъде установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1024,48 лева за доставена топлинна енергия до имот в град София за периода м.11.2017г.-м.04.2019г., 160,82 лева за лихва за забава върху нея, 21,07 лева за цена за извършена услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава върху нея от 12.01.2021г. до окончателното изплащане, която към датата на подаване на исковата молба се сочи да е 13,42 лева, както и 968,70 лева за съдебни разноски, за които суми на 09.04.2026г. въз основа на Решение № 20031165/20.04.2022г. по гр.д. № 1475/2021г. на СРС, 50 състав, срещу Райна Михайлова Стефанова – майка на ищеца, бил издаден изпълнителен лист, събирането на сумите по който било възложено на ЧСИ № 838 – Милен Бъзински по изп.д.

№ 20268380402542. Ищецът твърди, че майка му Райна Стефанова, срещу която било водено делото и на която той бил единствен наследник, била починала на 13.03.2006г. Тъй като към този момент сочените по-горе задължения още не са съществували, то те нямало как да преминат в патримониума на наследника Ч., тъй като не са били част от наследството.

Интерес от предявяването на иска обосновава с обстоятелството, че след приключване на съдебното дирене в производството той узнал за смъртта на майка си.

Съдът служебно е изискал гр.д. № 1475/2021г. на СРС, 50 състав, от което по делото е оставено копие след, като е изискано връщането му от 50 състав на СРС. Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Райна Михайлова Стефанова, депозирана на 12.01.2021г. На л. 48 от същото е налице Заявление-отговор от 16.06.2021г. от А. Ч., в което същият сочи, че е получил книжа за майка си Райна Стефанова, но тя живее във Франция от 1979г. и от 15 години нямат комуникация помежду си. На ответницата Стефанова е назначен особен представител, който е подал от нейно име отговор на исковата молба. Производството по делото е приключило с Решение № 20031165/20.04.2022г., връчено на особения представител адв. Тавар на 27.04.2022г. и означено като влязло в сила на 12.05.2022г. На 09.04.2026г. е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

Следва да се има предвид, че исковата молба е отново нередовна, тъй като не са заплатени в пълнота дължимите по нея държавни такси. При отричани с една искова молба няколко изпълнявани материални права е налице хипотеза на обективно съединяване на искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, като цената се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК по всеки иск и е равна на размера на сумата по всяко от отричаните вземания на взискателя – 1 така р.195/25.11.2024г.-т.д.1964/2023г.-ВКС,ІІІг.о. И, тъй като по делото са предявени общо пет съединени иска, държавната такса по всеки от който е 25,56 евро, то общо дължимите по делото държавни такси възлиза на 127,80 евро. При приспадане на първоначално и последващо платените от ищеца суми, остават неплатени 57,02 евро. Практически по изключение на ищеца би могла да бъде дадена последна възможност да плати посочената сума, но това е безпредметно поради установената недопустимост на производството.

Искове по чл. 439, ал. 1 ГПК биха били допустими единствено поради наличие на факти и обстоятелства, настъпили след приключване на гр.д. № 1475/2021г. на СРС. От значение е кога се е реализирал фактът, а не кога страната е узнала за него. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване /ТР 1/2017-2019-ОСГТК, т. 2/. Затова в хипотезата на гр.д. № 1475/2021г. на СРС, при отчитане на обстоятелството, че акт за смърт на Стефанова, видно от съдържанието на приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, е съставен едва през 2024г., според настоящия съдебен състав е налице правен интерес на наследника на Стефанова да оспори допустимостта на постановеното по гр.д. 1475/2021г. на СРС решение и надлежното му връчване, съответно разпореждането за издаването на изпълнителен лист, а дължимостта на сумите по изпълнителния лист би била в пряка връзка с резултата от това оспорване. С оглед нормата на чл. 298, ал. 2 ГПК решението по гр.д.

1475/2021г. на СРС обвързва и ищеца Ч., откъдето той разполага с правен интерес да установи, било по пътя на въззивното оспорване, било чрез оспорване наличието на предпоставки за издаване на изпълнителен лист, пораждането на правни последици от него.

В тази връзка, доколкото Ч. би могъл да защити правата и интересите си и в рамките на гр.д.

№ 1475/2021г. на СРС, то предявяване на отделен иск в тази насока е недопустимо, още повече, че обективно не се сочат обстоятелства по чл. 439, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17519/2026г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв.И. Д..

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2