Решение № 1928 от 03.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1928 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100503067 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Д.З.“ АД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 31.01.2024 г. по изп.дело № 20247900400123 от ЧСИ Р.М., рег.№790, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу определянето като размер на адв.възнаграждение 3 500 лв. , от които 200 лв. за образуване на изп.дело и 3 300 лв. за процесуално представително в полза на взискателя по изп.дело –А.Н.П..

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение, определено от ЧСИ в размер на 3500 лв. е прекомерно, тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Не била налице фактическа и правна сложност на делото; цитира съдебна практика на СГС. Затова се следвало адв. възнаграждение само по чл.10, т.1 от НМРАВ. Освен това следвало да се има предвид, че длъжникът е застраховател и задълженията му били покрити от Обезпечителния фонд, администриран от Гаранционния фонд. поради което не се налагало да бъде 1 проучвано наличното му имущество.

Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв.

Постъпило е становище от процесуалния представител на взискателя – А.Н.П., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното разпореждане за разноски. Сочи, че размера на адв.възнаграждение бил определен в съответствие с чл.10, т.1 и т.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Същият бил съобразен с предприетите по изп.дело действия. Длъжникът бил поканен, но не бил изпълнил задължението си.

Твърди, че бил положил усилия за облекчаване на процедурата. Претендират се разноски.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя като бил съобразен материалния интерес, както и цялостната дейност на адвоката в изпълнителното производство.

Длъжникът бил имал възможност многократно да изплати сумите доброволно. Налице било недобросъвестно поведение на взискателя.

Признава, че бил допуснал грешка в ПДИ като пропуснал да посочи законната лихва върху главниците поради което за събиране на тези вземания изп.производство продължавало. Длъжникът бил уведомен и за направеното искане за прихващане като сумата в размер на 619,40 лв. била преведена на длъжника. Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските били в тежест на длъжника.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на 21.01.2024 г.

Жалбата е подадена на 01.02.2024 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано въз основа на молба, подадена на 2

15.01. 2024 г. за събиране на суми по изп.лист от 03.01.2024 г., издаден от РС, гр.Силистра.

Видно от съдържанието на молбата в същата не е посочен способ на принудително изпълнение, нито е оправомощен ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. В същата е направено само признание за задължение към длъжника от страна на взискателката на сумата в размер на 619,40 лв.

С оглед горното, налага се извод, че ЧСИ е образувал изп.дело и съответно е извършил изп.действия по нередовна молба.

На 15.01.2024 г. от ЧСИ е отправена ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите, вкл. адв.възнаграждение в размер на 3500 лв.

Поканата е била връчена на 16.01. 2024 г.

На 23.01.2024 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи за прекомерност на адв.възнаграждение в размер на 3500 лв., както и за неправилно определен размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

С постановление от 31.01.2024 г. възражението от 23.01.2024 г. на длъжника е оставено без уважение без изложени конкретни мотиви.

Видно от данни по изп.дело плащането е сторено на 23.01.2024 г. в размерите, определени в ПДИ.

По доводите в жалбата:

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да 3 възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения з а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

Основателен е довода на жалбоподателя, че длъжника е застраховател и неговата отговорност е гарантирана поради което не се налага и да бъде проучвано наличното му имущество.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело. Наред с това, както беше посочено по-горе, с молбата по която е образувано изп.дело дори не е посочен изпълнителен способ. Представена е молба от 04.12.2023 г. с искане за извършване на прихващане „по преценка“ на длъжника.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изп.дело касае следните суми: 5145 лв.- главница, ведно със законната лихва от 14.05.2022 г. до окончателното плащане; държавна такса в размер на 207, 44 лв./ която очевидно е в полза на бюджета, а не на взискателката/, както и 2016,84 лв.разноски за адв. хонорар. Последните суми са присъдени ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение /дата не е посочено/ до окончателното им плащане.

Видно от данни по изп.дело плащането е сторено на 23.01.2024 г. в размерите, определени в ПДИ.

Обстоятелството, че ЧСИ неправилно е посочил в ПДИ дължимите 4 суми не може да се вмени в тежест на длъжника.

По въпроса дължи ли се законна лихва върху държавната такса и присъдения като разноски адв.хонорар настоящата инстанция ще си спести коментара доколкото в изп.лист е посочено, че решението на РС, гр.Силистра е влязло в сила.

Настоящата инстанция с оглед гореконстатираното плащане и при съобразяване, че изп.лист е издаден на 03.01.2024 г., а молбата за образуване на изп.дело е подадена на 15.01.2024 г., намира, че довода на процесуалния представител на взискателката за недобросъвестност на длъжника, за неоснователен.

Освен това взискателката признава,че дължи на длъжника сумата в размер на 619,40 лв., която сума с последвалото съобщение от 07.02.2024 г.

ЧСИ е посочил, че ще бъде възстановена на жалбоподателя.

Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв.

По разноските:

С оглед утвърдената вече съдебна практика в производство по разноски, разноски не се присъждат. /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д. № 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 31.01.2024 г. по изп.дело № 20247900400123 от ЧСИ Р.М., рег.№790, с район на действие СГС, в частта в която е оставено без уважение възражението на длъжника срещу определения размер на адв.възнаграждение в полза на взискателя по изп.дело –А.Н.П., за сумата над 5

200 лв.

И вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определеното по изп.дело № 20247900400123 от ЧСИ Р.М., рег.№790, с район на действие СГС, адв.възнаграждение в полза на взискателя -А.Н.П., до сумата в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: