Решение № 193 от 29.07.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Шумен, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500229 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260012 постановено по гр.д.№276/2019г. Районен съд гр.Велики Преслав е приел за установено, че Н. М. Н. с ЕГН ********** и Е.П.С. с ЕГН ********** дължат солидарно на "Лизингова къща София лизинг" ЕАД с ЕИК 121218170, сумата от 5682,21 евро, вземане по запис на заповед от 18.06.2013г., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1174/2018г. на ШРС, и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 11741,51 евро, представляваща дължимост на неустойка за забава в размер на 5077,46 евро и 1920,16 лева вноски за данък МПС и застраховки. С решението са присъдени деловодни и съдебни разноски.

С молба по чл.247 и чл.248 ГПК, ответната страна Н. М. Н. и Е.П.С., са поискали от първоинстанционния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение - 1. Липсвало дата на постановяване на съдебния акт, която е задължителен елемент от решението съобразно чл.236, ал.1, т.1 ГПК; 2. В съдебното решение било вписано, че същото е постановено в открито заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, а на тази дата било проведено открито съдебно заседание и даден ход по същество, но не било постановявано съдебно решение в открито съдебно заседание. Поискано е и допълване на решението и изменението му в частта за разноските. С Решение №260019/18.04.2022г. по гр.д.№276/2019г. ВПРС е оставил без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е приел, че не е налице такава, а посочената в решението дата на проведено открито съдебно заседание е съответна на датата в която делото било обявено за решаване. Вписаната в 1 съобщението, получено от страните дата на Решението, а именно 18.02.2022г. и посочената в публичния регистър във ВПРС, била релевантната към възможността да се обжалва решението. С Решение №260020/18.04.2022г. по с.д., ВПРС е оставил без уважение молбата за допълване на процесното решение, а с Определение №260025/18.04.2022г. по с.д., ВПРС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Недоволна от така постановеното решение останала ответната страна Н. М. Н. и Е.П.С., като атакуват Решение №260012 постановено по гр.д.№276/2019г. по описа на ВПРС, в частта с която са уважени предявените от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД срещу жалбоподателите искови претенции по чл.422, ал.1 ГПК. В жалбата си, жалбоподателите излагат, че не са доволни от решението на съда. Моли решението да бъде отменено, и да се отхвърли изцяло предявения иск. Депозирани са и жалби срещу решение №260019 от 18.04.2022г. по настоящото дело, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в горното решение, срещу Решение №260020 от 18.04.2022г. с което е оставена без уважение молба за допълване на решението, и срещу определение №260025 от 18.04.2022г. с което е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговори на жалбите, в които излага че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Жалбите са подадени в срок и отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4, и 7 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което се явяват допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е невалидно, поради което следва да се обяви неговата нищожност.

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че постановеното съдебно решение е нищожно, когато излиза от правораздавателната власт на съда, не е постановено в законния състав и не е облечено в съответствие с чл. 235, ал. 4 ГПК в предвидената от закона писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля. Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. Според възприетото от съдилищата становище, нищожността е най -тежкият порок на съдебното решение. Той не е изрично дефиниран в закона, но към настоящия момент, в решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължителни за съдилищата, вече е дадено задължителното тълкуване на въпроса кога следва да се приема, че решението е нищожно. Тъй като по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор, съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не съставлява валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление на правораздавателния орган. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. За да е валидно решението трябва да бъде постановено от надлежен орган - съд, функциониращ в надлежен състав. Нищожно е 2 решение постановено от незаконен състав, еднолично от съдия вместо от съдебен състав, само от съдебни заседатели без участието на съдия и т. н. За да е валидно, решението трябва да е изготвено в писмена форма и да е подписано, поради което устното, неподписаното или нередовно подписаното решение е нищожно. Съгласно чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК и съдебната практика по неговото прилагане, както и по приложението на чл. 209 от ГПК от 1952 г, отм., относима и в случая, нищожно е съдебното решение когато няма дата, постановено е от незаконен състав, не е подписано, когато постановява нещо недопустимо с оглед обществения ред или когато е абсолютно неразбираемо, така че съобразно диспозитива на съда, не може да се установи волята на съда. В горния смисъл са и разясненията в мотивите на Определение № 60442 от 26.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2446/2019 г., II т. о., Решение № 437 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2010 г., I г. о., и др.. В настоящия случай съдът не е посочил един от задължителните реквизити на съдебния акт, посочени в чл.236, ал.1, т.1 ГПК - датата на постановяване на решението. Съдът не се е възползвал и от предоставената му възможност и излагани мотиви в тази насока, ако приеме наличие на очевидна фактическа грешка, да коригира постановеното решение в горния смисъл. Отбелязана е датата на разглеждане на делото в открито съдебно заседание, в което, видно и от изготвения протокол, съдът нито е обявил решението на страните в съдебно заседание, нито е посочил датата, на или до която ще обяви решението, съобразно чл.149, ал.2 ГПК.

Ето защо, решението следва да се обяви за нищожно, а делото върне на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Разноските по настоящото производство, следва да се съобразят при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора по същество.

Водим от горното, и на основание чл.270, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

О БЯ ВЯ ВА НИЩОЖНОСТТА на решение №260012 постановено по гр.д.

№276/2019г. на Районен съд гр.Велики Преслав, и ВРЪЩ А делото на Районен съд гр.Велики Преслав за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3