Решение № 1455 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. Ц. Р. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110202450 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 7 от 13.01.2026г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - СОФИЯ, съгласно Заповед № 694/15.08.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по Горите (ИАГ) и на основание Заповед № РД-49-171/23.05.2026г. на Министерството на земеделието и храните, в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на П. В. О., с ЕГН: ********** са му били наложени две административни наказания от един и същи вид - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер 306.78 евро (с равностойност от 600.00 лева) за административно нарушение по състава чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.1 от Закона за горите вр. чл. 266, ал.1, пр.7 от Закона за Горите, и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер 306.78 евро (с равностойност от 600.00 лева) за административно нарушение по състава чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.2 от Закона за горите вр. чл.266, ал.1, пр.7 от Закона за горите.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ П. В. О. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба и в подробна писмена защита чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ С. К. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извърши административни нарушения. Посочват се подробни съображения за 1 допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА

ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - СОФИЯ е редовно уведомена и призована, като изпраща надлежно упълномощен процесуален представител ЮРИСКОНСУЛТ К. С. в съдебно заседание, който лично и в подробна писмен защита излага становище за неоснователност на жалбата.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.01.2026г. - виж дата, с пощенско клеймо от 30.01.2026г. на лист 16 от съдебното производство, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок (изтичащ до 02.02.2026г. включително) от датата на връчването на наказателното постановление като са налице надлежно оформени, създадени и запазени от административно-наказващия орган писмени доказателства за датата на връчването на Наказателното постановление на санкционирания правен субект - на 19.01.2026г. (виж лист 15 от СП), на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на жалбоподателя О. (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 7 от 13.01.2026г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - СОФИЯ, съгласно Заповед № 694/15.08.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по Горите (ИАГ) и на основание Заповед № РД-49-171/23.05.2026г. на Министерството на земеделието и храните, в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на П.

В. О., с ЕГН: ********** са му били наложени две административни наказания от един и същи вид - 1.). административно наказание „парична глоба“ в размер 306.78 евро (с равностойност от 600.00 лева) за административно нарушение по състава чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.1 от Закона за горите вр. чл. 266, ал.1, пр.7 от Закона за Горите, и 2.). административно наказание „парична глоба“ в размер 306.78 евро (с равностойност от 600.00 лева) за административно нарушение по състава 2 чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.2 от Закона за горите вр. чл.266, ал.1, пр.7 от Закона за горите.

Свидетелите С. Х. П. и В. С. Н. - на длъжност „главни специалисти горски инспектори“ към Регинална Дирекия по Горите София, се отзовали след на сигнал до Национален телефон 112, на 27.12.2025г. в град София, бул.

„Черни връх“ и улица „Кораб планина“. Свидетелите П. и Н. следвали на това място и на тази дата да извършат административна проверка на жалбоподателя П. В. О., който в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер 314“ с рег. № ****** съхранявал 1 (един) пространтвен метър кубучен дърва за огрев от акация, разположени на секции с дължина 1 (един) метър. На тези дърва липсвали поставени контролна горска марка или производствена марка. Жалбоподателят О. не представил превозен билет за дървата. Въз основа на тези обстотоятелства били съставени констативен протокол (КП) № 016313/27.12.2025г. от свидетеля Н. и АУАН Серия Р 014 № 101026/27.12.2026г. от свидетеля П. Жалбоподателят О. след проверката транспортирал дървесината на отговорно пазене и по указание на свидетелите П. и Н. до складова база на Регионална Дирекция по Горите - София на територията на град София.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите С. Х. П. и В. С. Н. - на длъжност „главни специалисти - горски инспектори“ към Регинална Дирекия по Горите София. Съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал, събраните в производството писмени доказателства. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства и събрани гласни доказателствени средства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство са били допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения на императивите на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.3-т.5 от ЗАНН. Липсва надлежно фактическо описание на всяко от двете възведени нарушения по съставите на чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.1 от Закона за горите вр. чл. 266, ал.1, пр.7 от Закона за Горите и чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.2 от Закона за горите вр. чл.266, ал.1, пр.7 от Закона за горите.

В съставените КП, АУАН и НП не е било отразено къде е следвало да бъдат поставени изискуемите контролна горска марка или производствена 3 марка.

Липсва оглед на местопроизшествието - на въпросната дървесина и МПС.

Не са извършени снимкови материали. Такива фактически констатации за твърдените нарушения от обективна страна не са онагледени изчерпателно, точно и подробно в съставените АУАН и НП. Не се установява описание на фактите относно непредставеният от жалбоподателя О. превозен билет.

Не е извършен оглед от свидетелите Н. и П. инкриминираната дървесина откъде е била отсечена - т.е. били ли са отсечени общински или държавни акации или са били отсечени лична собственост на жалбоподателя О. акации.

В съставените АУАН и НП не са отразени за всяко от нарушенията по чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.1 от Закона за горите вр. чл. 266, ал.1, пр.7 от Закона за Горите и чл.213, ал.1, пр.7 (съхраняването), т.2 от Закона за горите вр. чл.266, ал.1, пр.7 от Закона за горите датите поотделно на тяхното извършване.

Фактите от двете нарушения в съставения АУАН и НП са смесени и са представени като едно нарушение.

Тези процесуални нарушения в цялост водят до значително накърняване на правото на защита на жалбоподателя О. да разбере срещу какви факти следва да се защитава.

Не е изяснено според съда, а това е и обективно невъзможно към днешна дата, дървесината от кой фонд е била добита - от горски, от полски, от общински, от гора ли е, от парк ли е или е действителна лична собственост на жалбоподателя О.

Свидетелите Н. и П. лично и непосредствено на местопроизшествието изначално не са възприели откъде е била отсечена въпросната дървесина. Това има значение, тъй като марката, която следва да се постави на дървесината е различна, а и самите нарушения се санкционират по различен ред, а от друга страна Законът за горите не се прилага за парковете и градините от урбанизираните територии например.

От материалите по делото става ясно, че въобще не е изяснен въпроса от кого и къде точно е добита дървесината. Основният спорен въпрос, както в хода на проведеното административно-наказателно производство, така и във въззивното съдебно производство, се свързва с това, дали съхраняваните от жалбоподателя О. са от горски територии по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗГ или са такива, изключени от приложното поле на Закона за горите, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 3, т. т.1-т.4 (включително и изключването на ЗГ важи за парковете и градините от урбанизираните територии) от същия закон, като последното би изключило напълно и наличието на основание за налагане на административни наказания на жалбоподателя О. по смисъла на чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от ЗГ.

По тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено от съда изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:

4

Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г. , които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК. Н а въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 215.00 евро. В тази връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат С. К. са съответни на значително положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуалноследствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия вид. Правната помощ на адвокат К. е съответна на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат К. е съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.

VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 7 от 13.01.2026г., издадено от ДИРЕКТОР НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ (РДГ) - СОФИЯ, съгласно Заповед № 694/15.08.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по Горите (ИАГ) и на основание Заповед № РД-49-171/23.05.2026г. на Министерството на земеделието и храните, в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.