Решение № 267 от 27.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кръстина Димитрова при участието на секретаря Розалия Тодорова като разгледа докладваното от Кръстина Димитрова Гражданско дело № 20255300102349 по описа за 2025 година

Предявени са главен иск с правна квалификация чл.50 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на И. Н. Н., ЕГН ********** от с.К. **** против Община Марица.

Ищцата твърди, че на ****г. около 22.00 часа, докато върви по пътя към дома си, минала покрай а. сграда, в която се помещава к. и з.сл. на с.К.. В този участък нямало осветление и в един момент внезапно пропаднала и се ударила силно при съприкосновението с твърда повърхност. Усетила силна болка в областта на главата и десния глезен. Осъзнала, че се намира на дъното на стълбище, водещо към подземна врата. С. й я завел в дома им и с автомобила на с. им била транспортирана в УМБАЛ „Св. Г.“ в гр.П.. Веднага й била направена операция за наместване на глезена с метална планка, а кракът бил гипсиран. Лекарите направили и възстановителна операция на откритата рана на главата. След 40-50 дни гипсът бил свален, но не трябвало да стъпва на крака още 10-15 дни. Дори и след този период глезенът останал подут, изпитвала остра болка при най-малко напрягане. На 18.07.2024г. постъпила в МБАЛ „Свети Свети К. и Д.“ – П., където лекарите установили миграция на поставените импланти в крака, което наложило операция за наместването им и 1 премахването на един от десетте винта. Последвала рехабилитация в МБАЛ „Св.П.“ – П., след която ищцата имала известно подобрение. Върнала се на работа на 19.11.2024г. През месец март на следващата година отново се появили силни болки в десния глезен, което наложило да постъпи в МБАЛ „Свети Свети К. и Д.“ – П.. Там премахнали поставените винтове и планката за фиксация. След това не настъпило подобрение, продължила да изпитва болки и се наложило да ползва отпуск по болест, който продължил до 18.05.2025г.

Твърди се, че в продължение на месеци след инцидента ищцата изпитвала адски болки и с нищо не можела да си помогне, не можела да спи, придвижвала се изключително трудно с помощта на патерици и бастун, не можела да се обслужва сама и разчитала на грижите на близките си, заради което изпаднала в депресия.

Посочва се, Община Марица е собственик на въпросното стълбище като част от сградата и като такъв отговаря за вредите, причинени от нейната вещ /подземно стълбище/, тъй като чрез своето бездействие и недобросъвестност е допуснала причиняването на уврежданията. Според ищцата ответникът не е обезопасил въпросното стълбище с парапет или по друг начин, който да не допуска такива инциденти.

По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищцата за вредите, произлезли от въпросната вещ /стълбище/ сумата 25 500,00 лева, претендирани частично от общо 40 000,00 лева и представляващи обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от претърпяната средна телесна повреда – вътрешно счупване на глезенния израстък на дясна малкопищялна кост с частично изкълчване на талокруралната става и лека телесна повреда – разкъсно-контузни рани по окосмената част на главата/, както и сумата 1833,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи платени средства за лечение /1600,00 лева, заплатени за планка и винтове; 111,00 лева, заплатени за медикаменти; 107,00 лева, заплатени за лекарства; 15,00 бева, заплатени за превързочни материали/.

Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от датата на инцидента до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

В условия на евентуалност от съда се иска да осъди общината да 2 заплати същите суми, но като възложител на работата, който отговаря за вреди, причинени при или по повод изпълнението на възложената на други лица работа.

Ответникът Община Марица чрез пълномощниците си оспорва исковете. Конкретно оспорва: механизма на настъпване на инцидента; твърдението, че този участък от улицата е неосветен; твърдението, че претърпените усложнения са в пряка причинна връзка с инцидента. Счита, че ищцата с поведението си също е способствала за настъпването на вредоносния резултат, както и че усложненията са настъпили или вследствие на недобра медицинска практика, или като резултат от неспазване на предписания режим на възстановяване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Представените писмени доказателства /множество епикризи, съдебно удостоверение, болнични листове/ установяват, че на 25.05.2024г. ищцата И.

Н. е претърпяла инцидент /съобщила е, че е паднала по стълби/, при който е получила травматично увреждане – счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито и открита рана по окосмената част на главата. Приета е била по спешност в УМБАЛ“Св. Г.“ЕАД – П., където е извършена операция – открито наместване на дислокация на глезен.

Приетата медицинска експертиза на в.л. Д.М. установява, че след първата операция на ищцата са дадени указания да не стъпва на десния крак и да се придвижва с патерици 50-60 дни. След изписването на 31.05.2024г. е приета за обработка на раната на главата /пластично затваряне на дефекта/.

Петдесет дни след оперативното лечение е приета в МБАЛ“Св.Св.К. и Д.“ - П. поради зачервяване и миграция на винт, който е отстранен оперативно. След разрешение за натоварване и прохождане е постъпила в МБАЛ“Св.П.“- П. в отделение по физикална и рехабилитационна медицина за раздвижване на глезенната става, като стъпва с накуцваща походка без помощни средства.

Изписана е на 02.09.2024г., след увеличаване обема на движение. Поради болка и миграция на металните тела постъпва отново в МБАЛ“Св.Св.К. и Д.“ – П. на 17.03.2025г. и под анестезия са извадени всички метални тела.

Изписана е с подобрение на 20.03.2025г. Уврежданията на ищцата са били причина тя да отсъства от работа поради временна нетрудоспособност в 3 продължение на 8 месеца, с прекъсване. Според в.л. към настоящия момент Н. е напълно възстановена от травмата, със самостоятелна походка, без ограничения на движенията в увредената дясна глезенна става и без оплаквания, с изключение на поява на тежест и болка при промяна на времето и при натоварване. Експертизата съдържа заключение, че телесната повреда на ищцата е получена по механизъм, който напълно отговаря на механизма, описан в исковата молба. Посочено е още, че при счупването на глезена ищцата е понесла болка със силно изразен характер и болките са отшумявали бавно с времето. Експертизата установява, че ищцата е понесла общо три операции – през май и юли 2024г. и през март 2025г., като при първата са поставени металните тела /метална плака с десет винта/, при втората е премахнат един винт, който отключва ставата за последващо раздвижване, при третата операция са отстранени всички останали метални остеосинтезни средства. При проведеното лечение според лекаря е спазен абсолютния алгоритъм на лечението на такъв вид увреди, характерни за добрите медицински практики; всички манипулации са в причинна връзка с посочените увреждания при падането на ****г.

Разпитани са като свидетели с. на ищцата Г. Н. и нейният с. Н. Н..

Същите без противоречия в показанията, последователно и логично установяват, че на събора в с.К., община М. на ****г. вечерта около 22 часа ищцата и с. й се прибирали към дома. Когато наближили сградата, в която се помещават к. и з.сл., с. се спрял да говори с друго лице, а ищцата продължила напред. След това свидетелят чул викове и видял, че с.та му е паднала в дупка, образувана от стълби, започващи от тротоара надолу към мазето на същата сграда, които стълби не са заградени. Оплакала се, че много я боли крака. С негова помощ стигнали до дома им, където се обадили на свидетеля Н. Н.. Той транспортирал майка си до болницата в гр.П.. И двамата свидетели твърдят, че мястото, освен, че не е било обезопасено, не е било и осветено. Докато се възстановявала, ищцата не можела да се обслужва сама и разчитала на помощта на близките си.

Свидетелят на ответната страна Г. В., който е к. на с.К., признава, че след инцидента с ищцата е предприел необходимите мерки за обезопасяване /заграждане/ на мястото на въпросните стълби. Казва, че стълбите се намират от западната част на сградата, където не е осветено. После продължава с думите „мисля, че свети, вижда се към стълбите, осветено е“. Според него 4 мястото е пешеходна зона и около стълбите има тротоарни плочки.

При така установеното съдът приема, че ищцата е претърпяла средна телесна повреда при падане на мястото в с.К., описано в исковата молба и от свидетелите и онагледено с фотоизображения преди и след обезопасяването му с метална ограда. Падането и претърпените вследствие на него вреди не са произлезли от конкретно определена вещ и не се дължат на особеностите, свойствата или недостатъците на тази вещ, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.50 от ЗЗД и този иск ще се отхвърли като неоснователен.

Мястото, на което е паднала Н. е част от общинската инфраструктура и това се вижда добре на снимките – стълбите заемат част от тротоарното пространство, което към датата на инцидента не е било заградено или обезопасено по друг начин. Имало е само нисък праг, който отделя т.н.“дупка“ от нивото на тротоара. Въпреки, че не е направено в срок възражението на ответника, че не е единствения собственик на сградата, към която принадлежи мазето с достъп въпросните стълби, следва да се отбележи, че в случая е без правно значение кой е собственик на сградата, доколкото подстъпа към мазето се намира на тротоара, а той съгласно разпоредбата на пар.7, т.4 от ЗМСМА е собственост на Община Марица. Същата на основание чл.30, ал.3 от ЗП и чл.48, т.2, б.“б“ от ППЗП има задължение да ремонтира и поддържа тротоарите, а съгласно чл.11 от ЗОбС следва да стопанисва и управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин. Предвид така съществуващите задължения на ответника, съдът приема, че допускането на тротоарната настилка да има участък, който е опасен за преминаване, съставлява неизпълнение на тези задължения. Несъстоятелен е довода на ответника, заявен индиректно при разпит на свидетелите и при излагане на съображения по същество, че ищцата добре е познавала района, тъй като живее близо до мястото и следователно е допринесла за причиняване на вредоносния резултат. Това е така, тъй като познаването на особеностите на инфраструктурата от страна на пострадалия по никакъв начин не снема отговорността на общината за изпълнение на нормативно вменените й задължения. Ако тези задължения бяха изпълнени с навременно предприемане на действия по обезопасяване /поставяне на ограда/, не би се стигнало до инцидента и до търпените от ищцата вреди.

5

Недоказани остават и останалите възражения на ответника за съпричиняване. Не се събраха доказателства, които да сочат, че Н. е лекувана по начин, който не кореспондира с добрата медицинска практика или че тя не е спазвала предписания от лекарите режим.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В настоящия случай се доказва наличието на противоправно бездействие от страна на работниците/служителите, на които ответникът е възложил работа по поддържане на тротоара и участъка от него с денивелация, в причинна връзка с което са претърпените от ищцата неимуществени вреди. Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работата, на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. Ето защо искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да се определи по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Като има предвид вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и страдания /в продължение на осем месеца тя е била нетрудоспособна, не е можела да се обслужва сама, претърпяла е три операции, всяка от тях съпътствана от нови болки и неразположения/, съдът намира, че справедливото обезщетение следва да се определи в размер на 30 000,00 лева. Тъй като предмет на делото е частична претенция в размер на 25 500,00 лева, искът ще се уважи в този размер. Към настоящия момент официалната парична единица в държавата е евро, поради което на ищцата ще се присъди сума в евро, равностойна на 25 500,00 лева, а именно 13 037,94 евро. Сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 24.05.2024г. до окончателното изплащане.