Решение № 4369 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4369 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330118124 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. М. ПРОТИВ Сити Кеш“ ООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 480,99лв./ с оглед допуснатото изменение на иска на осн. 214 ГПК в съдебно заседание на *******/ – недължимо платена по недействителен договор за паричен заем №********г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от ***** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент в размер на и ГПР 49,75 % Била постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1001,63 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочената клауза, според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота на другата страна по облигаторното задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК и води до 1 недействителност договора за паричен заем №*********г. Поради изложеното предявява исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ОТВЕТНИКА, с който се оспорва исковата претенция, като се излагат подробни съображения.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.55ал 1 ЗЗД .

По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, както и че между страните постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, при неизпълнението на което от ищеца се дължала сумата в размер на 1001,63 лева като неустойка.

Съгласно договора на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР 49,75 %. Била постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1001,63 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, като се споделя изложеното от ищцовата страна в тази насока и се намират за неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл.

Уговорената в процесния Договор за потребителски неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от 2 неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са задължителните указанията в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. . При включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който е около 50 %.

С оглед на гореизложеното съдът намира на основание чл. 19, ал.4 ЗПК за недействителен договора за паричен заем №********г. Според чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД във вр. чл. 23 ЗПК посоченита сума, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание , която в случая е в размер на 480,99 лева.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, съобразно изхода на правния спор в размер на сумата от 200 лв. представляващи сторените в размер на 100 лв. за заплащане на държавна такса и 100 лева за ССчЕ разноски.

В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи сумата от 780 лв. на основание чл. 38, ал.

2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на Т.

М. М., ЕГН ********** по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД, сумата в 480,99 лева, представляваща недължимо платена по недействителен договор за паричен заем №********г., сключен между страните,, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****** г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на Т. М. М. , ЕГН **********, сумата от 200 лв. – съдебноделоводни разноски в по настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. К. П. Р., АК – П. с адрес гр. П., сумата от 780 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4