Решение № 8 от 17.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 17.01.***4 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № ***35000500195 по описа за ***3 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№3279/13.03.***3г., подадена от Т. И. М., чрез пълномощника адв.Д. Д., против Решение №58 от 15.02.***3г., постановено по гр.дело №357/***2г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Изложени са конкретни доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на процесуалния закон и съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест и указания за подлежащите на установяване обстоятелства, както и при непълнота на доказателствата и необоснованост с оспорване на фактическите и правни изводи във връзка с реституцията на спорния имот. Претендира се за отмяна на решението и уважаване на иска, както и за присъждане на всички направени пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемата страна О. С. З. е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт С. Н. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити в него доводи за нейната неоснователност, според които, мероприятието, за което имота е бил отчужден, е реализирано и същият съставлява публична общинска собственост, поради което не подлежи на реституция.

Претендира за потвърждаване на решението.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

1

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово и местно компетентен съд, по иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

От приложения по делото Отказ за промяна на кадастралната карта и кадастрален регистър изх.№17-5-11.01.2016 г. се установява, че със Заявление вх.№01-364779 – 14.12.2015 г. ищецът е поискал пред С. - С. З.а бъде ненесен поземлен имот с новоопределен /проектен/ идентификатор ***********, съгласно представен проект за промяна на ККР, като се е легитимирал като собственик на имот, ненанесен в КККР на гр. Стара Загора, съгласно Нотариален акт от 03.05.2004 г. за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ, вписан Акт №******* г. на СВп.-Стара Загора, Удостоверение №2704/21.04.2003 г. и Решение №******* г. на ОСЗ. В законоустановения срок е постъпило становище на собственика на имотите, засегнати от исканото изменение на КККР – О С З, с коеото изрично се възразява срещу нанасянето на имота, тъй като същия попада в площта и границите на имоти – публична собственост на О С З. С оглед установения спор за собственост, е постановен отказ за допускане на исканото изменение на КККР, съгласно представения от молителя проект, който е влязъл в сила. С оглед на така установените обстоятелства, съдът намира, че обжалваното решение е постановено по предявен допустим иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, от процесуално легитимиран ищец с правен интерес, срещу процесуално легитимиран ответник, поради което обжалваният съдебен акт е допустим.

По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Ищецът претендира, че в качеството на единствен наследник по закон на Т. И. Г.а, б.ж. на гр. Стара Загора, с Решение №50142/23.03.2004 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – гр. Стара Загора /на л.12 от гр.д.№2008/***2 г. на РС – Стара Загора/, и Скица №*****. /на л.11 от гр.д.№2008/***2г./, издадена от О С З, му е възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху Нива с площ от 1,800 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на гр. Стара Загора, в местността „Б. б.“, съставляваща имот **** помощен кадастрален план на парк „Б.“, обявен в ДВ бр.**** при граници: имот №*** /нива, временно общинска/, имот №*** /нива, временно общинска/, имот *** /нива, временно общинска/, имот *** /нива, временно общинска/, имот *** /нива на Д. Х. А./, и имот *** /нива, временно общинска/. Въз основа на реституционното решение на ОСЗГ, правото му на собственост е било признато и с Нотариален акт от 03.05.2004 г., вписан Акт №******* г. на СВп-Стара Загора /на л.13 от гр.д.№2008/***2 г./. Сочи, че този негов имот не е бил отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със Заповед №******* г. на ИД на АГКК, като същият попада в границите и площта на отразените в кадастралната карта 2 поземлени имоти с идентификатори №***********, и двата имота вписани в кадастралния регистър като собственост на О С З. Със Заявление вх.№01-364779/14.12.2015 г. поискал да бъде отстранена грешката и непълнотата на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно изготвен от него Проект за промяна на КК и КР, с нанасяне на собствения му имот, обособен с проектен идентификатор №***********. По образуваната административна преписка е бил постановен Отказ за промяна на КК и КР с изх.№17-5/11.01.2016 г. на Началника на СГКК – гр. Стара Загора, тъй като заинтересованото лице – собственик на засегнатите от изменението имоти – О С З, е депозирала Становище изх.

№10.11.14987/23.12.2015 г., с което изрично възразява срещу изменението, тъй като имотите били актувани като публична общинска собственост. Посоченото обуславя спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

В срока по чл.131 от ГПК с Отговор на исковата молба вх.№8114/02.08.***2 г. и Допълнение към него с вх.№8194/04.08.***2 г. ответната О С З оспорва иска, като твърди, че със Заповед №********* г. на ОНС – Стара Загора е одобрено отреждането на парк „Б.“, част от който са ПИ с идентификатор №******* с площ 74008 кв.м., с ТПТ „територия, заета от води и водни обекти“ и НТП „езеро“, и ПИ с идентификатор №******* с площ от 22 877 кв.м., с ТПТ „Урбанизирана“, НТП „обществен селищен парк, градина“. И двата имота са актувани като публична собственост на О С З с актове за публична общинска собственост.

Собствеността на О С З върху тях се претендира да е възникнала по силата на закона – на осн. §7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно чл.61, ал.4 от ЗУТ озеленените площи по ал.2 – собственост на държавата и общините, са публична собственост. Съгласно чл.11, т.1 от Закона за водите, публична държавна собственост са водите на реките и принадлежащите им земи. В случая през процесното езеро протича и го захранва река Б., която е публична държавна собственост. Публичната собственост на държавата и на общините не подлежи на реституция, с оглед на което се оспорва представеният с исковата молба нотариален акт, както и решението по чл.18ж, ал.1 на ОСЗГ – гр. Стара Загора по заявление вх.№********. и на осн. чл.17, ал.2 от ГПК се иска да бъде извършен косвен съдебен контрол върху Решение №50142/23.03.2004 г. и на решението по чл.18ж, ал.1 на ОСЗГ- Стара Загора, като се иска обявяването им за нищожни и незаконосъобразни. Сочи се, че едното от тях не е подписано от членовете на ПК. Налице е проведено мероприятие – създаване на парк „Б.“ и изграждане на езеро като част от парка, което не позволява възстановяването на собствеността. Към момента на постановяването на решенията, от които ищецът черпи правата си, са били налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесния имот в стари реални граници. Наред с това се оспорва праводателката на ищеца Т. И. Г.а да е имала нива на посоченото в исковата молба място. На основание чл.86 от ЗС в редакцията от 1990 г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а в редакцията към 1996 г. е изключена възможността да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.

Във връзка с релевантните за спора обстоятелства, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че ищецът е единствен наследник на Т. И. Г.а, а и това се 3 установява от Удостоверение за наследници №2241/20.04.***2 г. /на л.23 от гр.д.

№2008/***2 г. на РС – Ст.Загора/.

От приетият от въззивния съд писмен документ – заверен от страната препис от нотариалнозаверен препис на „Спогодително“ от ****** г. с нотариална заверка на подписите на съделителите рег.№****/****** г. /на л.11-13 от въззивното дело/ се установява, че съгласно т.V.2 от същата спогодба, в дял на Т. И. Г. се дава и същата приема да вземе Нива от 1,8 дка в землището на Стара Загора, местността „Б. б.“, при граници: Н.

Ж. П., У. Л. и път.

От Заявление-декларация от 06.09.1956 г. от Т. И. Г. /на л.14 от делото на ПАС/ се установява, че същата е декларирала, че желае да стане член на КЗС – гр. Стара Загора, приема всички разпоредби на Примерния устав и Правилника за вътрешния ред, и при влизането си в стопанството ще внесе всичката обработваема земя на своето домакинство, находяща се в землището на гр. Стара Загора, с обща площ от 5,6 дка, като в приложената към заявлението опис-декларация от 06.09.1956 г. /на гърба на заявлението/ под т.2 е описана нива с площ от 1,8 дка в местността „Б. б.“ при граници: „К. Х.., път., Н. Н. П..“.

От СТЕ вх.№7018/08.09.***3 г. /на л.113 – л.125 от въззивното дело/ се установява, че проектен имот с проектен идентификатор №***********, съгласно скица-проект за изменение на Кадастралната карта за ПИ 513.45 и ПИ 513.77 по КК на гр. Стара Загора, удобен със Заповед №******* г. на ИС на АГКК, е идентичен с имота, получен в дял от Т.

И. Г., посочен в делбен протокол от 1926 г. като Нива с площ от 1,8 дка, м.“Б. б.“ при граници: К. Х., път и Н. П., както и с имота, посочен в опис-декларацията от 1956 г. Същият имот е отразен с планов *** на помощния план, обявен в ДВ бр.******** г. /обявление на л.138 от делото на ОС, а заверен препис - извадка от същия план на л.136/ и в разписния списък към същия план фигурира с №******** /извлечение от регистъра на л.110 от настоящото дело/. Съдът кредитира заключението на експертизата, като намира, че същото е компетентно изготвено, обосновано, и кореспондиращо на събраните по делото доказателства.

От приетата по делото Заповед №******** г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството /на л.140 от делото на ОС/, по повод протокол №******** г.на Старозагорския градски градоустройствен съвет, протокол №******. на ИК при ГНСДТ и въз основа на чл.29 от ЗПИНМ, се одобрява отреждането на място за езеро изравнител и зелена площ около него в имоти пл.№№ ******** в североизточната част по плана на гр. Стара Загора, „по червената черта на приложената към тая заповед скица“. В същата заповед имотите са посочени само с плановите си номера, без посочване на вида им, площ, граници и собственици, като описаната като приложение към заповедта скица на имотите не е представена по делото. От Удостоверение №21-11-2-1 /08.11.2012 г. /на л.55 от делото на ОС/, издадено по повод искане от Областен управител на област Стара Загора вх.

№06-01-204/13.09.2012 г. /на л.53/ във връзка с отписването на имот с идентификатор ******* от актовите книги за държавна собственост, се установява, че регулационният план на парк „Б.“ от 1955 г. не е запазен и О С З не разполага с него. От Акт за завземане на 4 недвижим имот за държавен, б.с. на ********** №1182/28.Х.1958 г. /на л.139 от делото на ОС/, от същата дата се завземат на основание Заповед №******** г. на министъра на електрификацията /на л.210 от делото на ОС/ и се счита за държавна собственост отчуждените със Заповед №******** г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро /налице е допусната техническа грешка в годината на издаване на посочената акта за завземане заповед – очевидно се визира Заповед №******** г., тъй като по делото е изискана от Дирекция „ЦДА“ и приложена Заповед №******** г. на л.209 от делото на ОС, от която е видно, че същата няма отношение към имоти в землището на гр. Стара Загора/. В акта за завземане на имотите същите са с непълно описание, непозволяващи идентифицирането им – посочени са само техните площи и предназначението им, но не и плановите им номера, границите им, и техните собственици. Съдът констатира, че никой от имотите не съответства по площ и предназначение на имота на Т. Г., представляващ нива с площ от 1,800 дка в местността „Б. б.“, посочен в делбен протокол от 1926 г. От Заповед №******** г. на министъра на електрификацията /на л.210 от делото на ОС/ се установява, че имотите, отчуждени със Заповед №******** г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро, се прехвърлят безвъзмездно от Д. н. с. - гр. С. З., на Г. Н. с. - гр. С. З. От Заповед №Д. ******** г. на Областния управител на област Стара Загора /на л.154/ се установява, че завзетите имоти са били актувани с АДС №******** г., и към настоящия момент в КККР на гр. Стара Загора попадат в площта на имоти с идентификатори ******* /езеро/ и ******** /остров в езерото/, които са визуализирани на скица на л.156-гръб. От така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че през 1955 г. със Заповед №******** г. на зам. министъра на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството на основание и по реда на ЗПИНМ, е одобрено отреждането на място за езеро изравнител и зелена площ около него в североизточната част по плана на гр. Стара Загора, но отчуждените имоти със Заповед №******** г. за езеро изравнител и зелена площ около това езеро, са различни от процесния имот с площ от 1.800 дка, който към 1955 г. е бил собственост на Т. Г., а не на ДНССтара Загора, и съобразно кадастралния план от 2000 г. попада преимуществено извън езерото, отразено като ПИ с идентификатор *******, и извън ПИ ******** /остров в езерото/. През следващата – 1956 г., Т. Г. е внесла имота си в К. - С. З., като по делото не се установява дали след 1956 г. този имот е бил отчужден от К. - С. З. за осъществяване на същото мероприятие – изграждане на езеро изравнител и зелена площ около него.