Решение № 12813 от 20.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12813 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110141610 по описа за 2022 година

Предявен е брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс (СК) за прекратяване на брак, съединен с небрачни актове по чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 СК – за упражняване на родителските права; за издръжка - чл. 143, ал. 2 СК; чл. 53 СК чл. 56 СК за ползване на семейното жилище, чл. 57, ал.2 СК.

Ищцата Б. Ч. Г. твърди, че с ответника Р. Г. Г. са сключили граждански брак на 26.08.2017г., като от брака имат едно ненавършило пълнолетие дете-Деян Р.ов Г., роден на 05.08.2018г.

Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо – съпрузите са отчуждени и отношенията помежду им са охладН.. По изложените съображения иска от съда да прекрати брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство. Претендира упражняването на родителските права върху детето да се предоставят на майката, като на бащата се определи разширен режим на лични контакти, посочен в исковата молба. Претендира месечна издръжка в размер на 1000 лв., считано от предявяване на исковата молба-01.08.2022г. до настъпване на обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от момента на забавата до окончателното й заплащане. Претендира ползване на семейното жилище. Претендира възстановяване на предбрачното име Корсемова.

С предявения в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, ответникът не възразява срещу прекратяването на брака. Посочва, че бракът е непоправимо разстроен. Оспорва предявените небрачни претенции за упражняване на родителските права, определяне на режим на лични контакти на бащата с детето, както и искът за издръжка.

Твърди, че по време на брака е полагал необходимите грижи за семейството си. Страните са 1 закупили недвижим имот по време на брака чрез банков кредит, чиито вноски изплаща съпругът. Твърди, че живеят в жилището от месец май 2022г. Дотогава са живели при родителите на ответника.

Предявява искове за упражняване на родителските права върху детето, определяне на режим на лични контакти на детето с майката. Претендира месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства,които налагат изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от момента на забавата до окончателното й заплащане. Претендира ползване на семейното жилище.

В условията на евентуалност, претендира заплащане на месечен наем за ползването на семейното жилище в размер на 500 лв. от съпругата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Столична община, район Средец, се установява, че страните са сключили граждански брак на 26.08.2017г. в гр. София.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична община, район Слатина, се установява, че по време на брака, на 05.08.2018г,. се е родило общото на страните дете-Деян Р.ов Г..

От представен Нотариален Акт №19, том IV, дело 528/2021г., е видно, че недвижим имотгр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, бл.706, вх. Д, ет. 10, ап.64, е придобит от Б. Ч. Г. и Р. Г. Г. на 19.03.2021г., по време на брака.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП Люлин, според който грижи за детето се полагат от двамата му родители.

Бащата е заявил месечен доход от 7000 лв., а майката доход от 3450 лв. Детето посещава детска градина. Посочено е, че в интерес на детето е да общува и с двамата си родители.

Съгласно изготвената по делото повторна експертиза, която съдът кредитира, месечният наем e в размер на 903,00 лв.

От изслушаната и приета съдебнопсихологична експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите по делото доказателства се установява, че и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждането на детето.Майката е комуникативна. При нея липсва емоционална лабилност и притежава добър самоконтрол. Бащата e в добро психическо здраве. Не се откриват следи от употреба на ПАВ. Същият притежава самоконтрол и може да се справя с екстремни и травматични преживявания. Детето е еднакво привързано и към двамата си родители. Не е налице родителско отчуждение на Деян към някой от родителите.

Според експерта, в интерес на детето е и двамата родители да полагат грижи за детето.

Срещите с неотглеждащия родител да са чести.

От показанията на св.Читакова се установява, че страните са във фактическа раздяла от 2 месец декември 2022г. Детето живее заедно със своята майка в жилището, в което е живяло семейството. Б. работи в ИТ сектора. Поема разходи за детето. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като в едната част не са конкретизирани и не се подкрепят от останалите по делото доказателства, а в другата част пресъздават чужди впечатления.

От показанията на св. Гиргинов се установява, че страните са във фактическа раздяла от месец декември 2022г. Съпругата живее заедно с детето в семейното жилище, като ответникът няма достъп до апартамента, тъй като ключалката е сменена. Бащата редовно е взимал детето от детска градина. През месец август 2022г. Р. е водил детето на море. Бащата има желание да вижда детето по-често. Ответникът работи в „СААБ“, изцяло от дома си.

Лично изслушана ищцата по чл. 59, ал. 6 СК заявява, че не желае да продължава брака си с ответника. Посочва, че желае тя да упражнява родителските права, като на него да му бъде определен режим на лични контакти с детето.

Лично изслушан ответникът по чл. 59, ал.6 СК заявява, че желае родителските права върху Деян да се упражняват от него. Посочва, че майката се опитва да ограничава контакта му с детето. Майката има нов партньор. Р. Г. заявява, че от раждането си не се е отделял от детето и иска да участва пълноценно в живота му.

При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).

В настоящия случай страните не са поискали произнасяне по въпроса за вината, поради което и съдът не разглежда този въпрос.

От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Това е така, тъй като брачната връзка е изчерпана от съдържание. Съпрузите са във фактическа раздяла от месец декември 2022г. и двамата нямат намерение за запазване на брака. Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално. Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящото дело. Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено по отношение на страните по настоящото дело, поради което същият следва да бъде 3 прекратен. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен.

Относно иска по чл. 127, ал.2 СК.

С оглед доказателствата по делото/свидетелските показания и писмени документи/, както и изрично заявеното желание и на майката да отглежда детето си, съдът намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка, където да е и неговото местоживеене.

При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите, полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.

В конкретния случай се установи, че и двамата родители се грижат за детето и притежават необходимия родителски капацитет. При определяне кой да бъде носител на родителските права, съдът държи сметка и за ниската възраст на детето. Деян е на четири години и след фактическата раздяла е отглеждан от своята майка, която задоволява нуждите му.

Обстоятелството, че към настоящия момент родителските права се предоставят на майката, не е пречка при промяна на обстоятелствата, в това число и порастване на детето, да се изменят и мерките относно упражняването на родителските права.

За да се определи режим на лични контакти на бащата с детето, съдът взима предвид установеното от експерта, че режимът трябва да е близък до така нареченото споделено родителство. Това означава, че подходящият режим трябва да регламентира виждания с преспиване не само през почивните дни, но и през седмицата. Бащата е родител и той трябва да участва активно в живота на своето дете- да го води и взима от детска градина, впоследствие от училище, да познава учителите и възпитателите му, за да може да адекватно да полага грижи за сина си.

Ето защо в интерес на детето е да се постанови режимът, посочен в диспозитива на решението.

4

Относно иска по чл. 143, ал. 2 от СК

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие.

Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата

Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.

Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.