Определение № 112 от 15.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600067 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. Ш., чрез повереника й адв. Н. М. от САК, със съдебен адрес: гр. С., срещу определение № 111/13.03.2026 г. по ЧНД № 37/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е потвърдено постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен от 08.01.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 34/2024 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Сливен, вх. № 1323/2024 г. и пор. № 136/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено при неизпълнение на задълженията на съда и прокуратурата за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Изтъква се, че първоинстанционният съд е възприел без необходимия самостоятелен анализ фактическите и правните изводи на прокурора, като не е обсъдил в достатъчна степен наведените в жалбата срещу прекратителното постановление възражения и направените доказателствени искания. Основните оплаквания са насочени срещу приетия от прокуратурата и потвърден от съда извод за липса на виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил Г. А. и за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В жалбата се твърди, че този извод е преждевременен, доколкото по делото не били изяснени в необходимата пълнота всички обстоятелства, относими към механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, възможността за предотвратяването му и евентуалното нарушение на правилата за движение от страна на водача на лекия автомобил. Оспорват се изводите на автотехническата експертиза относно момента, от който водачът на лекия автомобил е имал обективна възможност да възприеме движението на мотоциклетиста М.Д..

1

Поддържа се, че въз основа на приложения снимков материал следвало да се приеме, че мотоциклетистът е бил видим за водача на автомобила по-рано от възприетото в експертизата, а именно още преди навлизането му на асфалтовото платно. Според жалбоподателя това обстоятелство има значение за правилното изчисляване на разстоянието, от което водачът А. е могъл да реагира, както и за преценката на опасната скорост и възможността за предотвратяване на удара. На следващо място се твърди, че в хода на разследването не е било изследвано поведението на водача на лекия автомобил във връзка с отклоняването на управляваното от него превозно средство наляво и частичното навлизане в насрещната лента за движение. Според жалбоподателката експертите са обсъдили преди всичко скоростта на движение на двамата участници и опасната зона за спиране, но не са дали отговор дали произшествието би настъпило, ако водачът на лекия автомобил беше запазил праволинейното си движение в собствената пътна лента. В тази връзка се поддържа, че евентуалното отклоняване наляво и навлизане в насрещната лента може да е в причинна връзка с настъпилия удар, както и че това поведение следва да бъде преценено с оглед разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В частната жалба се излагат и доводи, че дори при хипотеза, при която ударът не би бил напълно избегнат, следвало да се изследва дали при запазено праволинейно движение на лекия автомобил контактът между превозните средства не би бил с различен характер и интензитет, съответно дали не би се избегнало настъпването на най-тежкия вредоносен резултат. Според жалбоподателката тези въпроси са съществени за правилната оценка на причинната връзка и за преценката дали са налице предпоставките на чл. 15 НК. С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него постановление за прекратяване на наказателното производство, и за връщане на делото на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона. Жалбоподателката настоява да бъде назначена тройна или петорна автотехническа експертиза, с вещи лица, различни от вече работилите по делото, която да даде отговор на въпросите относно момента на видимост на мотоциклетиста за водача на лекия автомобил, възможността за предотвратяване на произшествието, както и хипотетичния механизъм на събитието при запазване на праволинейно движение на автомобила в собствената му пътна лента.

В депозирано по делото писмено становище от прокурор при Апелативна прокуратура - Бургас се заявява позиция за неоснователност на жалбата. Посочва се, че Окръжен съд - Сливен правилно е приел фактическата обстановка за изяснена, а постановлението на Окръжна прокуратура - Сливен за прекратяване на наказателното производство - за обосновано и законосъобразно. Според прокурора събраните по делото доказателства не обосновават извод за осъществен от Г.Х. А. състав на престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Прокурорът се позовава на заключението на тройната автотехническа експертиза, според което водачът на лекия автомобил не е разполагал с техническа възможност да предотврати произшествието при установената скорост на движение и при момента, в който е възникнала обективна видимост към управлявания от пострадалия мотопед. Поддържа се, че мотопедът е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила, като техническата причина за настъпване на произшествието е поведението на 2 пострадалия М.Д., който е навлязъл от земен път върху асфалтовото платно, без да се съобрази с посоката и скоростта на движещия се по него лек автомобил. В становището се приема, че Г. А. е управлявал автомобила правомерно и не по своя вина е бил поставен в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Поради това прокурорът счита, че по отношение на него е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Относно направените в жалбата доказателствени искания прокурорът излага становище, че не са налице основания за поставяне на допълнителни въпроси към вещите лица, тъй като заключението на тройната автотехническа експертиза е пълно, аргументирано и основано на събраните по делото доказателства. Според становището допълнително формулираните въпроси почиват на предположения, а не на установените по делото факти.

В заключение прокурорът при Апелативна прокуратура - Бургас приема, че релевантните за правилното решаване на делото обстоятелства - мястото на произшествието, скоростта и посоката на движение на участниците, мястото на удара, механизмът и причините за настъпване на ПТП, са установени по несъмнен и непротиворечив начин. С оглед на това се предлага Апелативен съд – Бургас да потвърди Определение № 111/13.03.2026 г. по ЧНД № 37/2026 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и да остави жалбата без уважение.

Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с изложените в жалбата доводи, както и с материалите по делото, и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Частната жалба е подадена в предвидения в закона 7-дневен преклузивен срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на чл. 243, ал. 8 НПК, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебното производство по сл. дело № 34/2024 г. по описа на Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура – Сливен е образувано на 02.07.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК – със съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие. Производството е образувано за това, че на 02.07.2024 г., около 09:30 часа, на път SLV-3116, км 6+600, община Твърдица, южно от гр. Шивачево, в посока от гр. Шивачево към гр. Нова Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № СН .. АР, са нарушени правилата за движение по ЗДвП и е допуснато пътнотранспортно произшествие с мотоциклет, управляван от М.И.Д., ЕГН: **********, в резултат на което по непредпазливост му е причинена средна телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Първоначално досъдебното производство е било под надзора на Районна прокуратура – Сливен.

На 03.08.2024 г. пострадалият М.И.Д. е починал в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, където е бил приет за лечение.

С постановление от 07.08.2024 г. на Районна прокуратура – Сливен досъдебното производство – сл. дело № 34/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Сливен, вх. № 3505/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, е изпратено по компетентност на Окръжна 3 прокуратура – Сливен с оглед данни за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.

1 НК.

С постановление от 08.08.2024 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен досъдебното производство е прието по компетентност от Окръжна прокуратура – Сливен и е регистрирано с вх. № 1323/2024 г. и пор. № 136/2024 г. по описа на същата прокуратура.

Разследването е продължило да се води за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на 02.07.2024 г., на път SLV-3116, км 6+600, южно от гр. Шивачево, община Твърдица, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № СН .. АР, са нарушени правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост е причинена смъртта на М.И.Д., ЕГН: **********, настъпила на 03.08.2024 г. в гр. Сливен, в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен.

В хода на проведеното разследване е извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в протокол за оглед от 02.07.2024 г., с приложен към него фотоалбум, както и оглед на веществени доказателства. Разпитани са в качеството на свидетели Г.Х. А. – водач на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № СН .. АР и участник в произшествието; В.А.Т.

– живееща на семейни начала с Г.Х. А. и пътувала на предната дясна седалка в автомобила;

К.Д.П. – младши автоконтрольор в РУ – Твърдица, посетил местопроизшествието и извършил проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на водача на лекия автомобил; Д.Г.В. – лекар в ЦСМП – Сливен, филиал гр. Твърдица, посетила местопроизшествието; както и Д. Д. Д., И.М.Д. и Д.М.И. – съответно съпруга и деца на починалия М.И.Д..

Към доказателствения материал са приобщени медицински документи и други писмени доказателства, относими към предмета на доказване. Назначени и изготвени са съдебномедицинска експертиза на труп, две химически експертизи за определяне концентрацията на алкохол в кръвни проби, две съдебно-химико-токсикологични експертизи и тройна автотехническа експертиза.

В хода на досъдебното производство конкретно лице не е било привлечено в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването, с постановление от 08.01.2026 г. на наблюдаващия прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен наказателното производство по сл. дело № 34/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Сливен, вх. № 1323/2024 г. и пор. № 136/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.

1, т. 1 НПК. Прокурорът е приел, че изяснените по делото фактически обстоятелства относно механизма и причините за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие не установяват свидетелят Г. А. да е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата при управление на лекия автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № СН .. АР, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В постановлението е посочено, че съгласно заключението на назначената тройна съдебна автотехническа експертиза водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати 4 произшествието при установената скорост на движение на автомобила от около 90 км/ч.