Решение № 256 от 15.05.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Враца, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Евгения Г. С.а Въззивно гражданско дело № 20241400500215 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 2392/19.02.2024 г. на адв.Я. С., като пълномощник на малолетната ищца Н. Б. Б., участваща в процеса чрез своята майка и законен представител В. Ц. Б., против Решение № 4/04.01.2024 г. по гр.д.№ 987/2023 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 КЗ за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв., както и в частта, в която са присъдени разноски на ответното дружество.

В жалбата се сочи, че районният съд е достигнал до правилни изводи относно осъществяването на фактическия състав по чл.432 КЗ, а именно – наличието на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД и на валидно застрахователно правоотношение, но неправилно е приложил установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедлИ.ст, вследствие на което е определил занижен размер на обезщетението, несъобразен с действителната тежест на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Поддържа се, че първоинстационният съд неправилно е възприел и интерпретирал събраните доказателства, касаещи състоянието на пострадалата. Посочва се, че в мотивите на съдебния акт е прието, че продължителността на възстановителния процес е 3-4 седмици от датата на ПТП – 29.07.2020 г., но това всъщност е оздравителния, а не възстановителния период. В подкрепа на изложеното се сочи, че от писмените доказателства по делото е видно, че на 04.09.2020 г. при извършен преглед на пострадалата е констатирано, че увреденият крайник е с болка и 1 оток и с ограничени движения в областта на десен глезен.

На следващо място се изразява несъгласие и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, възприето в мотивите на районния съд, че пострадалата няма изменение в походката. Изтъква се, че според показанията на св.Б.Б., детето и към настоящия момент от време на време стъпва плахо, кракът му е леко встрани, а при интензивни игри или натоварване усеща и болка.

В жалбата се развиват съображения и за неправилност на съдебния акт в частта, в която е прието, че пострадалата е имала обичайното емоционално състояние при подобен род събития и че стресът, който е изпитала не е бил по-голям от обичайния. Посочва се, че районният съд не се е съобразил с възрастта на детето към момента на настъпване на ПТП, а именно – 9 години, както и с показанията на св.Б., който установява, че непосредствено след инцидента детето е било в шок, а и досега продължава да има страх при пресичане на пешеходни пътеки. Сочи се също, че не е съобразено заключението на съдебно-психологичната експертиза, според което при детето е налице травматичен стрес, с невъзможност за възрастта за пълно изразяване на сложни и абстрактни перцепции по отношение на чувства и емоции, които е изпитало в тази период, както и че към датата на освидетелстването му се наблюдават изолирани фрустрационни отражения, изразяващи се в повишена тревожност при ежедневни ситуации, сходни с процесната злополука.

Според изложеното в жалбата, при постановяване на обжалваното решение не е съобразен и чл.51, ал.1 ЗЗД, според който в размера на обезщетението следва да се включат не само претърпените вреди, изразяващи се в болки и страдания, техния характер и интензитет, но и остатъчните проявления, които ще съпътстват ищцата в продължителен период от време и дори до жИ.т. Развиват се теоретични доводи относно понятието за справедлИ.ст по смисъла на чл.52 ЗЗД, като се извършва позоваване и на съдебна практика. Посочва се, че в конкретния случай следва да бъдат взети предвид следните факти и обстоятелства: че детето е претърпяло физически и психически увреждания; че са останали отражения във физически аспект – променяща се походка и появяващ се при натоварване болков симптом, както и в дългосрочен психически аспект; че интензитетът на болките и страданията е над 3 години; че почти ежедневно се повишава тревожността на детето при пресичане; възрастта на пострадалата; действащите към този момент лимити на отговорността на застрахователя; общият лечебен и възстановителен период; причинените морални страдания.

Най-сетне в жалбата се развиват и подробни съображения, свързани с настъпилите промени в размерите на застрахователните обезщетения след приемането на РБ в ЕС, с променената икономическа обстановка и нарастващата инфлация в страната.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3193/06.03.2024 г. от ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, чрез пълномощника му адв.И. Ц..

В отговора се изразява становище, че присъденото обезщетение е 2 справедлИ. и съотносимо към претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Въззиваемият твърди, че присъденото с обжалваното решение обезщетение е изплатено изцяло, ведно със законната лихва за периода от 22.10.2022 г. до 25.01.2024 г. – общо 11 537,64 лв. Моли да се има предвид, че извънсъдебно в рамките на рекламационното производство по КЗ е изплатил на ищцата и сумата от 5 000 ,00 лв.

Прави искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим в атакуваната част.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Н. Б. Б., действаща чрез своята майка и законен представител В. Ц. Б., с която е предявен осъдителен иск против "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве" АД за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.07.2020 г. около 12:30 часа в гр.Враца, ищцата, придружавана от своята майка, в качеството си на пешеходка е предприела пресичане на пътно платно на обозначено за това място пешеходна пътека тип "3ебра", като естествено продължение на ул."Н.Войводов" , като освен с хоризонтална пътна маркировка имало и вертикална пътна маркировка - с пътни знаци „Д17 Пешеходна пътека", с пресичащ пешеходец. (кръстовището на ул."Кръстьо Българията и ул."Н.а В о й в од а ) . Посочва се, че приближавайки пешеходната пътека с управляваното МПС, л.а. марка "Мерцедес", модел "A 140" с рег.№ ВР*** ВР, водачът Й. О. Р. не е забелязал пресичащите от ляво на дясно в посоката на движението му ищца, която била хваната за ръката от нейната майка, и в този момент е отклонил вниманието си и е причинил настъпването на ПТП чрез удар върху пострадалата с предната гума на МПС. Сочи се, че ПТП е настъпило в зона със засилено движение на пешеходци , като след инцидента извършеният полеви тест с техническо средство „ДръгТест Дрегер"5000 е отчел положителен резултат за употреба на „кокаин".

Твърди се, че с лед ударът пострадалата е изпаднала в шок, придружен и с дезориентация, както и че на мястото на ПТП е пристигнал екип на Спешна помощ и полиция и Н. Б. веднага е била откарана за спешен преглед в МБАЛ "Христо Ботев" гр.Враца, където след извършени обстойни прегледи и изследвания е установено ,че вследствие на ПТП освен психологическата травма е получила и фрактура на пета предходилна кост на дясно стъпало/метарзална кост/. Посочва се, че дясното й стъпало е било обездвижено и след извършените неотложни медицински процедури на пострадалата е дадено предписание за домашно лечение.

Според изложеното в исковата молба, п роцесът на физическото възстановяване е бил продължителен и не дотам ефективен, като на 3

04.09.2020г. при извършен преглед на пострадалата е констатирано следното физическо състояние на увредения крайник: болка и оток ,ограничени движения в областта на десен глезен.

Твърди се, че вс ледствие на процесното ПТП за пострадалата са настъпили не само физически травми, но и психически – появил се е силен стрес, изразяващ се в неспокойствие, потиснатост, плач, оживява на на травмиращата ситуация при затваряне на очите, което е породило и нужда от посещение при психолог. Посочва се, че ищцата е з апочнала да изпитва затруднения и при провеждане на учебни занимания. Сочи се също, че пострадалата и към настоящия момент продължава да изпитва последиците от получените физически и психически увреждания от процесното ПТП. При същата е налично изменение в походката, настъпване на по- честа умореност на десния глезен, болки, силно притеснение при наличие на МПС в близост до нея и необходимостта да бъде с друг човек, което я прави несамостоятелна.

Посочва се, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, като застраховател по отношение на л.а. марка "Мерцедес", модел "A 140" с рег.№ ВР*** ВР, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ за периода от 10.05.2022 г. до 09.05.2023 г.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор, с който ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение н а посочения лек автомобил по силата на застрахователна полица № BG/30/120001958487. Посочва също така, че в рамките на образуваната извънсъдебна преписка по щета № 0801-005244/2020-01 ответното дружество е определило и заплатило на ищцата обезщетение в размер на 5000.00 лева по нейна банкова сметка на 08.03.2021г.

Ответникът счита, че липсва основен елемент от фактическия състав на деликта, а именно – виновно и протИ.правно поведение, тъй като водачът не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, поради което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

На следващо място твърди, че размерът на предявените искове не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишава значително справедлИ.то и достатъчно да компенсира вредите обезщетение. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за негативно отражение в психическото състояние на пострадалото лице, представляващо следствие от реализираното ПТП.

С отговора на исковата молба се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец е предприела пресичане на пътното платно на пешеходна пътека, придружавана от своята майка, без да са се убедили за липсата на други участници в движението и без да вземат адекватни мерки за собствената си безопасност, както и че пресичането е извършено косо, а не направо, с което е удължено времето за пресичане на пътното платно.

Ответникът оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава - 22.10.2020 г. /дата на входиране на извънсъдебната претенция/.

Счита, че в случая следва да се има предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 4

КЗ във връзка с чл.496, ал.1 КЗ и да бъде отчетето, че д оброволната застрахователна претенция е входирана в дружеството на 22.10.2020 г., на 12.11.2020 г. е изискано представянето на допълнителни доказателства, имащи значение за преценка основателността на предявената претенция, а на 21.01.2021 г. е постановен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди се още, че в рамките на така развилото се извънсъдебно производство, ответното дружество е определило и изплатило на увреденото лице обезщетение в размер на по 5 000.00 лева с преводно нареждане от 08.03.2021 г. С оглед изложеното ответникът счита, че началния т момент, от който следва да се претендира, респ. присъжда лихва, е датата на изтичане на регламентирания в КЗ тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенция за изплащане на обезщетение, респ. датата на входиране на исковата молба в съда, но не и от датата на настъпване на ПТП.