Решение № 286 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. С. при участието на секретаря М. Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502608 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 62557/01.08.2024г., уточнена със заявление № 76516/25.09.2024г. от М. Н. Д. ЕГН **********, Р. В. Д. ЕГН **********, Е. В.

Д. ЕГН ********** и Е. И. Т. ЕГН **********, четиримата от гр. Варна ,жк „Вл.В.“, бл. 22, вх. 6, ет. 7, ап. 19, чрез адв. А. А., против решение № 2649/11.07.2024г. по гр. д. № **********г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от М. Н.

Д., ЕГН **********, срещу „Е.З.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район П., к.к. З.П., сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдените 22740.00 лева до пълния претендиран размер от 150000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, поради смъртта на нейния съпруг В.Н. Д., ЕГН **********, настъпила на ********* г., в резултат от трудова злополука, както и за разликата над присъдената сума от 1269,65 лева до пълния претендиран размер от 8375.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от ********* г. до 31.10.2022 г.; в частта, в която са отхвърлени предявените от Р. В. Д., ЕГН **********, срещу „Е.З.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район П., к.к. З.П., сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдените 10240.00 лева до пълния претендиран размер от 150000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, поради смъртта на нейния баща В.Н. Д., ЕГН **********, настъпила на ********* г., в резултат от трудова злополука, както и за разликата над присъдената сума от 571.74 лева до пълния претендиран размер от 8375.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от ********* г. до 31.10.2022 г.; в частта, в която са отхвърлени 1 предявените от Е. В. Д., ЕГН **********, срещу „Е.З.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район П., к. к. З.П., сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдените 10240.00 лева до пълния претендиран размер от 150000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него, поради смъртта на неговия баща В.Н. Д., ЕГН **********, настъпила на ********* г., в резултат от трудова злополука, както и за разликата над присъдената сума от 571.74 лева до пълния претендиран размер от 8375.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от ********* г. до 31.10.2022 г. и в частта, в която са отхвърлени предявените от Е. И. Т., ЕГН ***********, срещу „Е.З.П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, Район П., к.к. З.П., сграда Дирекция, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдените 50000.00 лева до пълния претендиран размер от 100000.00лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея, поради смъртта на нейния син В.Н. Д., ЕГН **********, настъпила на ********* г. в резултат от трудова злополука, както и за разликата над присъдената сума от 2791.66 лева до пълния претендиран размер от 5583.00лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от ********* г. до 31.10.2022 г.

Намират, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.

201, ал. 2 от КТ, като макар да не оспорват аргументите на съда за съпричиняване на вредата, се поддържат оплаквания относно приетата степен на приноса от 50%, която спорeд тях следва да бъде в рамките на не повече от 20%. Молят се първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителните му части и да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Е.З.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. „З.П.“, сграда Дирекция, представлявано от И.П. В., чрез адв. А. В., с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като решаващите изводи съответстват на установените факти. Изказват съгласие с крайните изводи на съда за настъпване на процесното самоувреждащо събитие в условията на груба небрежност от страна на пострадалия работник. Изпълнено е изцяло задължението по постановеното решение на ВРС, за което представя 5бр. платежни нареждания от 08.08.2024 г., ведно с лихви и разноски, като доказателствата се представят за преценката на съда за евентуалната основателност на претенцията за разноски по реда на чл. 38 от ЗА, предявена от въззивниците. Вредата е съпричинена от работника и степента на съпричиняване е определен в размер на 50% в съответствие с установените факти. Починалият не е осъществил контрол над управлението и е допуснал движение със скорост, при която при преминаването на мотокара през неравност на платното, като е загубил контрол, да е в състояние да си го възвърне. Употребил е и алкохол. Прието е за безспорно от съда, че М. Д., Р. Д. и Е. Д. са получили обезщетение от застрахователя, по сключената с работодателя застраховка в размер на по 39760.00лв. за всеки един от тях. След изплащане на сумите в осъдителната част на първоинстанционното решение, М. Д. е получила сумата от 62500.00лв. /39760.00лв. + 22740.00лв./, Р. Д.-50000.00лв. /39760.00лв. + 10740.00лв./, Е. Д.50000.00лв. /39760.00лв. + 10740.00лв./ и Е. Т.-50000.00лв. С това е погасена изцяло отговорността на работодателя.

Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена и за потвърждаване на решението на ВРС, ведно с присъждане на сторените разноски на въззивна инстанция. Моли се да бъдат приети и приложени 5бр. платежни нареждания от 08.08.2024г. за платени на ищците обезщетения, ведно с лихви и разноски.

Подадена е и частна жалба вх. № 84204/21.10.2024г. от М. Н. Д., ЕГН **********, 2

Р. В. Д., ЕГН **********, Е. В. Д., ЕГН ********** и Е. И. Т., ЕГН **********, четиримата от гр. Варна ,ж.к. „Вл. В.“, бл. 22, вх. 6, ет. 7, ап. 19, чрез адв. А. А., против определение № **************г. по гр. д. № **********г. на 50-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата им вх. № 63637/06.08.2024г. за изменение на решение № 2649/11.07.2024г. по гр. д. № **********г. на 50-ти състав на ВРС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК. Адв. А. А. е защитавал повече от един ищец по първоинстанционното дело и всеки един от тях има право да претендира възнаграждение по представеното пълномощно и договор, а адвокатът-право на възнаграждение за всяко едно от представляваните лица. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно правната помощ да е осъществена по делото без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.

36, ал. 2 от ЗА и при заявление, че предоставянето на правна помощ е безвъзмездно и липсата на данни, които да го опровергават, цитирайки практика на ВКС. Моли се да бъде отменено обжалваното определение и постановено друго, с което бъде определено допълнително възнаграждение, на осн. чл. 38 от ЗА за всеки един от ищците.

В писмен отговор „Е.З.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. „З.П.“, сграда Дирекция, представлявано от И.П. В., чрез адв. Л. Л. оспорва частната жалба, като неоснователна. При липса на писмен договор с Р. Д., Е. Д. и Е. Т., нито съдът, нито ответната страна може да предполага дали в действителност е договорена безплатна защита и на кое основание. Това не е заявявано и устно пред съда. Освен това при заплащане на обезщетение от страна на застрахователя, за посочените ищци липсва и материалната предпоставка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното определение бъде потвърдено.

За да реши правния спор и да прецени правилността на първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:

Производството по делото е инициирано по обективно и субективно съединени осъдителни искове на М. Н. Д., ЕГН **********, Р. В. Д., ЕГН **********, Е. В. Д., ЕГН ********** и Е. И. Т., ЕГН *********** срещу „Е.З.П.“ АД, ЕИК ********* с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД, като с протоколно определение от о.с.з. на 23.02.2024г., по оискане на ищците, първоинтстанционният съд е допуснал изменение, чрез увеличение на исковите претенции, на осн. чл. 214 от ГПК. Така, видно претендира се обезщетение от ищците-наследници на починалия В.Н. Д., ЕГН **********, като претенциите им са насочени срещу работодателя, поради смъртта на наследодателя им, в резултат на настъпила на ********* г. трудова злополука за търпените от тях неимуществени вреди и обезщетение за забава, както следва:

М. Н. Д. иска осъждане на ответника за сумата от 150000 лева, заедно с мораторна лихва от датата на исковата молба - 01.11.2022 г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, представляваща обезщетение за неимуществени вреди произтекли от смъртта на нейния съпруг В.Н. Д., както и сумата от 8375.00 лева, лихва за забава от ********* г. до 31.10.2022 г.;

Р. В. Д. претендира осъждане на ответника за сума от 150000 лева, ведно с мораторна лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2022г., до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, представляваща обезщетение за неимуществени вреди произтекли от смъртта на нейния баща В.Н. Д., както и сумата от 8375.00 лева, лихва за забава от ********* г. до 31.10.2022 г.;

Е. В. Д. иска осъждане на работодателя за сумата от 150000 лева, ведно с обезщетението за забава считано от датата на подаване на исковата молба - 01.11.2022г., до окончателно изплащане на дължимото обезщетение, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, поради смъртта на неговия баща В.Н. Д., както и сумата от 8375.00 лева, обезщетение за забава, считано от ********* г. до 31.10.2022 г. и 3

Е. И. Т. иска осъждане на ответника за сумата от 100000 лева, ведно с обезщетение за забава считано от датата на депозиране на исковата молба - 01.11.2022 г., до окончателно изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, търпени поради смъртта на нейния син В.Н. Д., както и сумата от 5583.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху предявената срещу работодателя претенция от 100000 лева за периода от ********* г. до 31.10.2022 г.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения за това, че В.Н.

Д. и „Е.З.П." АД са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 84 от 10.08.2001 г. Към момента на трудовата злополука Д. бил назначен и изпълнявал длъжност „електромонтьор" при пълно работно време с продължителност 8 часа, място на работа – „алейно осветление на територията на к. к. „З.П." - гр. Варна. Основните задължения, които му били възложени се изразявали в извършване на планови, текущи и аварийни ремонти на електроразпределителната мрежа на предприятието; поддържането на уличното осветление; електромонтажни работи в електрически уреди до 35kV; оперативни превключвания в електрически уреди до 1000V; обхождане и събиране на информация за състоянието на електрическите уреди и съоръжения; отчитане на вложените по поддържането и ремонта материали и резервни части и при необходимост - да управлява мотокар. Д. знаел трудовите си задължения. Бил инструктиран първоначално и периодично след това за безопасност и здраве при работа.