Определение № 471 от 15.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 471 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500323 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, ж. к. „Люлин10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, представлявано от изпълнителния директор З.С.Б., чрез юрисконсулт, срещу Разпореждане № 458 от 08.02.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 3517/2024 г. по описа на Районен съд - Благоевград, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Б. Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, за горницата над 4 300,00 лв. до пълния предявен размер от 5 665,54 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 720031211414 от 15.02.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. Й. Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2024 година до окончателното изплащане на вземането; 2 785,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.06.2022 г. до 30.10.2023 г.; 2 183,14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2024 г.

С разпореждането още е указано издаване на заповед за изпълнение за главница в размер на 4 300,00 лева.

В обстоятелствената част на жалбата се цитира параграф първи от ДР на Закона за потребителския кредит, даващ легална дефиниция на “общ разход по кредита за потребителя”, като се настоява, че в процесния казус сключването на застрахователния договор не представлява предпоставка за отпускане на кредита, поради и което размерът на застрахователната премия 1 не следва да бъде включен в годишния процент на разходите. В договора изрично било уговорено, че сключването на застрахователен договор не е условие по договора за кредит. Самата застрахователна премия не постъпвала в патримониума на кредитодателя, а отивала в полза на трето лице застраховател, поради което нямало как да се приеме, че чрез тази застраховка се целяло оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора, като било логично самата застраховка да е сключена в полза на кредитодателя, като от обстоятелството, че датите на сключването на двата договора - за кредит и застраховка, съвпадали не могло да обоснове извод за задължителност от предоставянето на застрахователната премия. С тези аргументи се иска отмяна на разпореждането в атакуваните му части и постановяване на съдебен акт, с който да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение срещу Б. Й. Т. за пълния размер на претендираната главница, както и за договорната лихва в размер на 2 785,66 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 2 183,14 лева по посочените в заявлението периоди.

Окръжният съд, след като съобрази представената частна жалба и приложените по делото доказателства, както и съдебния акт на първата инстанция, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването. Тя се явява редовна и допустима, но по същество за неоснователна.

Аргументите за това са следните:

С представеното пред Районен съд - Благоевград заявление се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Б.

Й. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. ***, за сума в размер на 5 665,54 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 720031211414 от 15.02.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Б. Й.

Т., като в последствие на 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 30.10.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата, на който вземането е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.12.2024 година до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 2785,66 лв., представляваща договорна лихва за периода от 23.06.2022 г. до 30.10.2023 г.; за сумата от 2183,14 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 30.12.2024 г.

В обстоятелствената част на атакуваното разпореждане първоинстанционният съд заключил, че от представения договор се доказвало, че потребителят получава главница в размер на 4 300 лева, но към нея плаща още 1 365,54 лева застрахователна премия, като последната сума не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща сума, върху която дори се 2 начислявала възнаградителна лихва. Договорната клауза налагаща заплащане на лихва и върху самата премия била неравноправна. Договорът съдържал посочен размер на ГПР, без обаче да ставало ясно дали при изчисляването му е включена и посочената застрахователна услуга, а това било от съществено значение, тъй като би довело до различен от посочения в договора размер на разходите. Не ставало ясно кои са компонентите, на база на които се формирал ГПР. Направено е заключението, че допълнителните услуги за застраховка представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите, като било без значение дали те се заплащат пряко от потребителя или е уговорено стойността им да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая оскъпявали кредита в допълнение към чистата стойност на главницата. Съдът не се ръководил единствено от разпоредбите на чл. 8 и чл. 19 от договора за кредит, определящи, че застраховката е незадължително условие, а от от обстоятелствата, свързани със сключването на самата сделка, тъй като договорът бил предварително изготвен и потребителят нямало как да влияе върху неговото съдържание. Така е достигнато до заключението за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, обуславяща недействителността на цялата договорна връзка и до приложение на хипотезата на чл. 23 ЗПК.

Затова и съдът уважил заявлението единствено за чистата стойност на кредита, приемайки че не са налице предприети извънсъдебни плащания от страна на длъжника.

Определението на съда е правилно, като то съобразява, че между дружеството праводател на жалбоподателя и Б. Й. Т. е сключен договор за потребителски кредит на 15.02.2022 г., по силата на който в полза на последната е предоставен кредит в размер на 4 300,00 лева, със заложен краен срок на връщане 25.11.2024 г., при уговорен общ размер на застрахователна премия от 1 365,54 лева, годишен лихвен процент от 41,08 % и ГПР от 48,57 %.

В настоящото производство е спорен въпросът дали застрахователните преми и включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит следва да бъдат и част от размера на ГПР. В случая е несъмнено, видно от изложените твърдения на жалбоподателя, че застрахователните премии са разгледани от страна на банката като неразделна част от главницата, доколкото се сочи, че те представляват отпуснат допълнителен финансов ресурс в полза на застрахователно дружество, но за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е именно в тежест на последния, доколкото той приема ползите от това обезпечение. Застраховките по програмите, предоставяни от банката кредитор - “защита на кредита” и “защита на сметките”, са сключени при условията на чл. 382 КЗ, а именно като застраховка, сключена в полза на кредитор за обезпечение на вземанията по договора от застрахования, при евентуално настъпване на застрахователните рискове, които е възможно да доведат до загуба на обичаен доход на длъжника, което да повлияе върху възможността той да обслужва задълженията си. Тези суми и по мнение на този състав на съда не следва да се съотнасят към главницата по договора за кредит и в тази връзка да представляват общ размер на кредита по смисъла на предложение първо от т. 3, § 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка СЕС вече е имал повод да отговори на въпроса дали частта от кредит, която не е предоставена на разположение на заинтересованите лица, може да бъде включена в размера на усвояване по смисъла на точка 1 от приложение I към Директива 2008/48 за целите на изчисляването на ГПР. С решение от 21 април 2016 г. по дело С-377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка 1 от приложение I към тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния 3 кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. В т. 87 е посочено още от съда, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР. Ето защо тези суми е следвало да бъдат съотнесени не към главницата на сумата, а да бъдат посочени ясно на потребителя, че съставляват разход по кредита, при това, изглежда, задължителен такъв.

В случая проверката от страна на съда по този въпрос не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т. 43 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС ), доколкото същите могат да бъдат резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугата. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че заявителят съвместява й качеството на застрахователен посредник на самите застрахователни дружества, като действа при предварително изготвена застрахователна програма, включваща еднотипни условия, свързани с отнапред заложени застрахователни събития, като двата договора са сключени и едновременно, поради което вероятността потребителят да е имал възможност да влияе върху договорните клаузи на тази допълнителна потребителска сделка е поскоро нулева. Или застраховка, уговорена от застраховащ се кредитор, който представя на потребителя пакет от предварително избрани покрити рискове, отговарящи конкретно на неговия кредиторов интерес, предоставянето на цели две застрахователни програми, предметният обхват на които в представения сертификат не е ясно посочен, при предварително определена цена за всяка една от тях, според съда съставляват пречка пред средния потребител да осъзнае икономическите последици от избирането на тази услуга. Затова и този разход на потребителя, който изглежда безусловен към момента на встъпване в договорното правоотношение с банката, е следвало да бъде ясно обозначен в договорната клауза на ГПР. Това обаче не е сторено от страна на заявителя, като за самия длъжник, видно от представеното договорно съдържание, не е станало ясно какво точно се включва като компоненти в ГПР. При посочване размера на ГПР в договора е препратено към Приложение № 1 от ЗПК, но в практиката на СЕС вече ясно е отбелязано, че наличието само на математическа формула за изчисляването на този ГПР, без договорът да съдържа необходимите за това изчисляване данни (компоненти) се приравнява на ситуация, в която договорът изобщо не съдържа размера на общия процент на разходите (Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2017 г.).