Решение № 357 от 10.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20254100101189 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че ответното дружество е публикувало в издавания от него в - к „Черноморски фар“, бр. 132/7031/ от 14.07.2015г., негово авторско произведение – кръстословица, без знанието и съгласието му, която представлява обект на авторско право и се ползва със закрила от закона съгласно чл. 3 ал. 1 ЗАПСП. Ищецът изтъква, че с публикуването на процесната кръстословица в посочения брой на вестника, без негово съгласие, е налице нарушение на авторското му право по см. на чл. 18 ЗАПСП. Уточнява, че спорната кръстословица е предоставена от него на друг бургаски вестник – „Черноморски телефон“ и публикувана в бр. 301/01.08.2008г., но със съответните знаци /посочени в исковата молба/, свидетелстващи за авторското му право. Ищецът допълва, че при публикуване на процесната кръстословица в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в- к „Черноморски фар“ идентифициращият го надпис като автор е заличен, но очевидно става въпрос за един и също произведение. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да приеме за установено, че ответното търговско дружество е нарушило авторските права на ищеца върху процесната кръстословица, при публикацията й в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва публикацията на процесната 1 кръстословица в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“ да е в нарушение на закона и без знанието и съгласието на ищеца. Ответникът твърди, че на 01.10.2012г. страните са сключили безсрочен договор за използване на авторски произведения, по силата който ищецът се е задължил да предоставя на ответника – издател срещу заплащане по 5 кръстословици на седмица с уговорени размери за публикуване във в-к „Черноморски фар“. Допълва, че въпросната кръстословица му е предоставена от ищеца в изпълнение на този договор, поради което счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАПСП. Ответникът възразява, че едва с договора от 01.10.2012г. се е задължил да не публикува повторно произведения на ищеца във в-к „Черноморски фар“ или в други свои издания, които вече е публикувал във вестника, а процесната кръстословица е публикувана еднократно при действието на този договор – в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. Ответникът изтъква, че публикуването на кръстословицата във в-к „Черноморски телефон“ в бр. 301 от 01.08.2008г. е станало преди подписването на договора от 01.10.2012г. и не може да носи отговорност за действията по предоставяне на произведенията на ищеца преди същите да са облигационно обвързани. Освен това ответникът подчертава, че издателите на двата вестника са различни правни субекти и в ТР няма данни за правоприемство между тях. На следващо място ответникът оспорва при публикуването на процесната кръстословица в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. да е премахвал надпис сочещ автора на произведението и възразява този надпис да е част от него, видно от приложената страница на в-к „Черноморски телефон“. Отделно от това се възразява, че с договора от 01.10.2012г. ответникът не е поемал задължение да поставя каквито и да е обозначаващи знаци, сочещи автора на кръстословицата. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Фактът на публикуване на процесната кръстословица в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“ е категорично установен по делото, доказва се от представеното извлечение от този брой на вестника, а и е обявен с доклада на съда за безспорен между страните. Между същите не е спорно, че ответното дружество е издател на това печатно издание и че ищецът е автор на тази кръстословица. Не е спорно, че върху последната няма идентифициращи ищеца знаци, обозначаващи го като неин автор. С исковата молба е представен препис – извлечение от в-к „Черноморски телефон“ бр. 301/01.08.-03.08.2008г., от което е видно, че на стр. 35В от него е публикувана същата кръстословица, в чийто долен десен ъгъл е поставен надпис: © 2008 Г. Х. [email protected]. Пълното съответствие между двете кръстословици /по съдържание и графично оформление/ не е спорен по делото, а е установим при обикновения преглед на двете произведения.

2

От представения с отговора на исковата молба договор за използване на авторски произведения от 01.10.2012г. се установява, че ищецът се е задължил да предоставя на ответника срещу заплащане по 5 кръстословици на седмица за публикуването им във в-к „Черноморски фар“, които да изпраща чрез ел. поща. От своя страна издателят е поел задължение, освен да заплаща уговореното на автора възнаграждение, да не променя вида или съдържанието на кръстословиците, изпратени от него, както и съпътстващите ги надписи и обозначения. Издателят се е задължил още и да не публикува повторно в това или друго свое издание произведения на автора, които вече са били публикувани във в-к „Черноморски фар“, както и да не публикува негови произведения след прекратяване на договора. Последният е сключен като безсрочен и е уговорено да се прекратява с едномесечно предизвестие от всяка от страните.

От показанията на свид. Ш. – главен редактор във в-к „Черноморски фар“ от 2015г. се потвърждава, че от 2012г. страните по делото са в договорни отношения с предмет предоставяне на кръстословици от ищеца за публикуване в печатното издание на ответника. Доколкото е известно на свидетеля, в изпълнение на договора ищецът е изпращал с едно писмо по няколко кръстословици на редакционната ел. поща.

Последната е отваряна от техническо лице, а изпратените продукти са насочвани към графичен дизайнер за публикуването им във вестника. Свидетелят не знае дали кръстословиците, които са изпращани от ищеца са специално изготвени от него във връзка с договора или вече са били създадени по друг повод, но заявява те да са публикувани така както са получени, без добавяне или премахване на надписи. При предявяване на процесната кръстословица на свидетелката, същата отрича да е я виждала досега и посочва, че я вижда за първи път. Не е виждала и да е получавана по ел. поща на вестника, но заявява, че ако не им е пратена по ел. път, няма от къде да я вземат, за да я публикуват.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване на факта на нарушението на авторско право е предвиден изрично в нормата на чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП, поради което и съгласно чл.

124 ал. 4 изр. 2 ГПК е процесуално допустим.

По арг. от чл. 18 ал. 1 ЗАПСП правомерното използване на обект на авторското право от лица различни от създателя му е обусловено от дадено от последния разрешение за това. Следователно за основателността на предявения иск е от значение ищецът да е носител на авторското право върху процесното произведение и ответникът да е използвал същото чрез възпроизвеждането му в печатно издание, без разрешение на автора.

В случая не е налице спор между страните, че кръстословицата е обект на 3 авторско право по см. на чл. 3 ал. 1 ЗАПСП. Въпреки че не попада в примерно изброените видове произведения, които представляват обект на авторското право, безспорно създаването на кръстословица е резултат от извършване на интелектуална и творческа дейност на конкретно физическо лице по подбиране, подреждане и структуриране на определени думи от областта на литературата, науката и техниката, които са посочени и описани по начин, че да е ясно тяхното значение. Следователно за създаването на една кръстословица е необходим широк набор от познавания в различни области, които я превръщат в комплексно произведение на литературата и науката, отговарящо на изискванията на чл. 3 ЗАПСП и непопадащо в изключенията на чл. 4 от с.з.

Обстоятелството, че процесната кръстословица е създадена в резултат на творческата дейност на ищеца не се оспорва от ответника, доколкото сочи, че я е получил от него в изпълнение на договора между тях, сключен на 01.10.2012г.

Следователно ищецът е автор на това произведение по см. на чл. 5 изр. 1 ЗАПСП, въпреки че върху него липсват идентифициращи го знаци, обозначаващи го като титуляр на авторското право /арг. от чл. 6 ал. 1 ЗАПСП/. Уредената в тази разпоредба оборима презумпция има за цел да улесни доказването на авторството, но не поставя изисквания то да е установява само по посочения в нея начин – чрез име или друг идентифициращ го знак.

Като автор на процесната кръстословица, ищецът е носител на абсолютното авторско право върху нея, което включва изключителното му право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които закона разпоредба друго – чл. 18 ал.1 ЗАПСП. В тази връзка всяко едно използване на обекта на авторското право от лице, различно от неговия титуляр, без съгласието на последния и без да е налице хипотеза, при която по силата на закона се допуска използването му, независимо от волята на автора, представлява нарушение на това право, който факт може да бъде установен по реда на чл. 95б ал. 1 т. 1 ЗАПСП.

Публикуването на кръстословицата от ответното дружество в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“, безспорно представлява използване на обекта на авторско право по см. на чл. 18 ал. 1 т. 1 и т. 2 ЗАПСП, тъй като съставлява действие по неговото възпроизвеждане и разпространение сред неограничен брой лица. Използването на кръстословицата, чрез публикуването й във вестника на ответника, сочи че то е осъществено от лице различно от нейния автор.

Правомерността на това действие изисква последният да е дал предварително съгласието си /чл. 35 ЗАПСП/ или да е налице законова възможност, която да не изисква даването на подобна воля от него. Съгласието следва да бъде дадено чрез някои от уредените в закона договори, включително такъв за използване на 4 произведение по см. на 36 ЗАПСП.

Сключеният между страните договор от 01.10.2012г. има същественото съдържание на договор за използване на произведение, тъй като ищецът като автор е отстъпил на ответника като ползвател правото да използва създаденото от него произведение – кръстословици по 5 на седмица срещу заплащане при еднократност на публикуването им в неговото печатно издание. Наличието на тази облигационна обвързаност между страните обаче не е достатъчна, за да се приеме с нужната степен на сигурност и категоричност, че публикуваната в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“ кръстословица е предоставена на ответника в изпълнение на този договор. При оспорване на това обстоятелство от ищеца, доколкото той твърди, че публикуването й в процесния вестник е без негово съгласие, изисква пълно и главно доказване от ответника на защитното му възражение, че е получил това произведение в изпълнение на насрещната престация на автора по договора от 01.10.2012г.

Ангажираните от ответника гласни доказателства, чрез разпита на водения от него свидетел, не са достатъчни за провеждане на това доказване. Същите изобщо не са източник на сведения, че конкретното произведение е изпратено в редакцията на ответното издание в изпълнение на горепосочения договор. Свидетелят категорично заявява, че за първи път вижда процесната кръстословица и че не е виждала същата да е получавана по ел. поща на вестника. Изложените от нея принципни положения как е процедирано между страните в отношенията им по договора от 01.10.2012г., при подлагането на тези показания на преценка за достоверност през призмата на чл. 172 ГПК, не установява с нужната сигурност и категоричност, че спорното произведение, е предоставено на ответното издание от автора му в изпълнение на задълженията му по чл. 1 от съглашението между тях. Извън тези показания, ответникът не е ангажирал други доказателства, нито е поискал събирането на такива, които да установят твърдението му, че публикуваната от него в бр. 132/7031/ от 14.07.2015г. на в - к „Черноморски фар“ кръстословица му е предоставена за използване със съгласието на ищеца. Липсата на подобно разрешение се индицира и от факта, че върху процесното произведение не е налице обозначение за авторството му. Такава идентификация е съществувала при първоначалното публикуване на кръстословицата и макар това да касае друго печатно издание, лишено от всякаква правна и житейска логика е, авторът сам да се лиши от обозначението, че е титуляр на конкретното авторско право.