Решение № 82 от 18.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Шумен, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Д.а

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело № 20243600500092 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „ Златея – 2019 „ ЕООД, ЕИК ....., представлявано от З.Н.К. чрез пълномощника адв. Д. Д. от ШАК, срещу решение № 308/01.12.2023 г. по гр.д.

№ 85/2023 г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния и закон, по съображения, подробно изложени във въззивната жалба, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ А1 България „ ЕАД, ЕИК ......, представлявано от А.В.Д. и М.М., чрез пълномощника адв. Л. Р. от САК е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:

Гр.д. № 85/2023 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемия 1 срещу жалбоподателя, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 026.65 лева, от която 939.02 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6451696 за периода 21.12.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 87.63 лева – мораторна лихва, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 54.99 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.02.2022 г. – 14.11.2022 г. и 32.64 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода 09.08.2022 г. – 14.11.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1154/2022 г. по описа на НПРС, като му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен, поради което е поискал отхвърлянето му и присъждане на извършените по делото разноски. Изложил е твърдения, че срокът на сключения между страните договор е изтекъл на 21.12.2021 г., след която дата ищецът едностранно е изменил цените на доставяните услуги, в противоречие с т.7.12 от Приложение № 1 към договора и незаконосъобразно е обявил същия за безсрочен без писмено съгласие на страните.

Издадените от ищеца фактури за периода 12.02.2022 г. – 30.06.2022 г. са за недоставени услуги, като за периода 21.12.2021 г. – 30.06.2022 г. липса съгласие на абоната за доставка на такива. Трето, твърдението на ищеца, че договорът е бил прекратен едностранно от негова страна на 24.06.2022 г. не отговаря на истината. Предоставянето на услуги е било прекратено на 15.02.2022 г., като от страна на ищеца липсва предизвестие за прекратяване на сключения между страните договор № 505674841/20.12.2019 г.. Във връзка с изложеното е заявил, че съгласен да заплати предоставените му услуги за периода 21.12.2021 г. – 15.02.2022 г. по цените съобразно т.7.12 от Приложение № 1 към договора.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, като с решението си е признал за установено, че ответникът „ Златея – 2019 „ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр........, ул."....." № 46, представлявано от управителя З.Н.К. дължи на ищеца „ А1 България “ ЕАД с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1309, район Илинден, ул. „......“ №1, представлявано от А.В.Д. – Главен изпълнителен директор и М.М. – Изпълнителен директор, следните суми: 939.02 лева - главница, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6451696 за периода от 21.12.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 15.11.2022 г. до окончателното изплащане, 54.99 лева - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за период от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г. и 32.64 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 09.08.2022 г. до 14.11.2022 г., за което е издадена заповед № 538/16.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1154/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар. Със същото 2 решение е осъдил ответника „ Златея – 2019 „ ЕООД, ЕИК ..... да заплати на ищеца „ А1 България “ ЕАД с ЕИК: ...... направените по ч.гр.д.№ 1154/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар съдебни и деловодни разноски в размер на 444.53 лева, от които 44.53 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение, както и направените по гр.д. № 85/2023 г. по описа на НПРС съдебни и деловодни разноски в размер на 655.47 лева, от които 5.47 лева – държавна такса, за изготвяне на съдебно-техническа експертиза – 400 лева, за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза – 250 лева.

При проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Въз основа заявление от 15.11.2022 г., по ч.гр.д. № 1154/2022 г. по описа на НПРС в полза на въззиваемия е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 538/16.11.2022 г. за осъждане на жалбоподателя да му заплати сумите от 939.02 лева, представляваща главница за месечни такси и ползване на услуги за период 21.12.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва за период от 15.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 54.99 лева, представляваща мораторна лихва за период от 14.02.2022 г. до 14.11.2022 г., 1 200 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 15.11.2022 г. до изплащане на вземането, 32.64 лева, представляваща мораторна лихва за период от 09.08.2022 г. до 14.11.2022 г., както и държавна такса в размер на 44.53 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което вземане произтича от договор М6451696 от 28.12.2019 г. за електронни съобщителни услуги. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като не притежава договор М6451696 от 28.12.2019 г. за предоставяне на ТВ услуги на стандартен план и не е получавал такива услуги.

Дружеството има стар договор № 505674841 от 20.12.2019 г. на договорени преференциални цени, който е изтекъл на 20.12.2021 г. и е продължен съгласно условията без едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на същите услуги при същите условия и без изричното писмено съгласие на абоната за изменение на условията за преминаване на стандартен план. Дружеството е получило всички фактури със суми като претенция за стандартен план за предоставени ТВ услуги от 21.12.2021 г. до 15.02.2022 г., когато А1 едностранно е прекратило услугите, но незнайно на какво основание е продължило да издава фактури на стандартен план до 30.06.2022 г. и неустойки от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 г.. С оглед депозираното от длъжника възражение, с определение № 14/09.01.2023 г. заповедният съд е указал на въззиваемия да предяви претенциите си по съдебен ред, което същият е сторил в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на вземанията си за сумите от 939.02 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6451696 за периода 21.12.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 87.63 лева – мораторна лихва, изчислена от датата, 3 представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 54.99 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 14.02.2022 г. – 14.11.2022 г. и 32.64 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойки за периода 09.08.2022 г. – 14.11.2022 г..

Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.327 от ТЗ и чл.294 от ТЗ, вр. чл.86 от ЗЗД е допустим.

По основателността на претенцията, се установи, че на 20.12.2019 г. между страните е бил сключен договор № 505674841 за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент 505674841, партида 109424581, ведно с приложения за всяка отделна мобилна услуга или пакет от такива, представляващи неразделна част от договора и съдържащи описание на тарифните планове, срокове, ценови условия, дължими неустойки и др.. С договора на абоната са били предоставени три телевизионни услуги и допълнителни пакети към тях, индивидуализирани в приложения №1 от 20.12.2019 г. към него, при преференциални условия и месечни такси за срок от 2 години и при стандартни условия и месечни такси след изтичане на първоначалния двугодишен срок, индивидуализирани в т.3 от приложенията. С допълнения към приложения № 1 от 20.12.2019 г. на абоната са били предоставени и по 3 бр. допълнителни приемници за всяка услуга.

В т.3.1 от договора е било посочено, че промяната на условията по него се извършва с подписване на анекс или ново приложение, а в т.4.5 – че влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в т.ч. дължими неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение, като за всяка услуга могат да се договорят и прилагат различни срокове. Договорът е в сила докато е налице действащо Приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. В т.7.5 от приложенията към договора за отделните видове услуги е било посочено, че срокът на ползване на услугите е с начална дата 20.12.2019 г. и крайна дата 20.12.2019 г.. В т.7.12 от същите е било посочено, че действието на договора може да се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до А1. При липса на предизвестие за прекратяване и съответно при липса на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след изтичане на срока, ползването на услугите по Приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойки. В т.7.13 е било посочено, че независимо от срока на ползване на ТВ услугата и пакета, абонатът по всяко време, чрез писмено изявление, подадено до магазин на А1, може да прекрати ползването на допълнителен ТВ приемник, без да дължи заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване, при условие, че го върне по предвидения за това ред. В т.8.2 е било посочено, че ако при прекратяване на договора предоставеното на абоната от оператора оборудване не бъде върнато, последният има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

4

Подписвайки процесния договор, страните са приели, че неразделна част от него са Общи условия за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология от „ А1 България „ ЕАД. Съгласно чл.30.1.2 от ОУ, месечната абонаментна такса се заплаща от абоната ежемесечно, през месеца, предшестващ месеца на ползване на услугата. Съгласно чл.30.1.3 от ОУ, цена на допълнителни услуги се заплаща от абоната при ползване на такива, активирани по време на действие на договора. Съгласно чл.30.2, месечната абонаментна такса, дължима за първия и последния месечен таксуващ период от действието на договора за услуги се заплаща пропорционално на броя на дните на ползване на услугата. Съгласно чл.32 от ОУ, месечните сметки, които се заплащат съобразно реализираното потребление през предходния месец се заплащат заедно с месечната абонаментна цена за месеца, следващ месеца, през който са ползвани услугите. Съгласно чл.37.4 и 37.5 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура на името на абоната, в срок не по-малък от 15 дни след издаването й. Съгласно чл.38.1 от ОУ, при частично или цялостно неплащане в срок, абонатът дължи законовата лихва за забава за всеки ден закъснение. Съгласно чл.38.2, в случай на неизплащане на сумите след изтичане срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до услугите или прекрати договора за услуги. Съгласно чл.39.4 от ОУ, сключените договори за услуги, в които е определен срок за ползване на услугата, могат да бъдат продължени само с изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при стандартните условия по договора и приложенията към него. Съгласно чл.61 и чл.62 от ОУ, А1 има право да спира предоставянето на услуги, ако абонатът нарушава задълженията си за заплащането им, като предоставянето се възобновява след отстраняване на нарушението, а в случай, че нарушението не бъде отстранено А1 има право да прекрати договора за услуги и да преустанови окончателно достъпа до услугата, като предплатените от абоната такси, отнасящи се за периода на спиране на предоставянето на услугата не подлежат на възстановяване. Съгласно чл.86 от ОУ, договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължило повече от 124 дни.