Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10795 от 06.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38273/2024
Вид
Определение № 10795
Подписан
06.03.2025
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10795 гр. София, 06.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110138273 по описа за 2024 година

Съдебното решение съдържа само частични мотиви относно разноските и няма постановен относно разноските съдебен диспозитив.

Предявеният иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 45791/2023 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, е уважен частично – до размер на сумата 20 000 лева, като е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълния претендиран размер 20 227,05 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съразмерно на уважената част, претенцията на ищеца за съдебни разноски е основателна за сумата 1003,80 лв.

(от общо сторени в размер на 1015,20 лв. общо за заповедно и исково производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно на отхвърлената част, претенцията на ответника за съдебни разноски е основателна за сумата 29,91 лв. (от общо сторени в размер на 2 664,52 лв., сторени и претендирани само за исковото производство) – адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на претендираните от ответника за пълна неоснователност разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, прекомерността на адвокатското възнаграждение се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не спрямо следващия се по наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение. Независимо от това следва да се посочи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение само за исковото производство е в размер на 2220,43 лв. (съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Надвишаването на минималния допустим съгласно Наредбата размер адвокатско възнаграждение обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице прекомерност. Дори при минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от минималния съгласно наредбата, като обичайното двукратно или трикратно надвишение на минималния размер не 1 предопределя адвокатското възнаграждение като прекомерно.

Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА постановеното по делото Решение № 3764/06.03.2025 г. – в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „****” ЕООД с ЕИК: ****** да заплати на „******* с ЕИК: ****** сумата 1003,80 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА „******* с ЕИК: ****** да заплати на „****” ЕООД с ЕИК: ****** сумата 29,91 лв. – съдебни разноски.

Определението може да бъде обжалвано пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2