Решение № 61 от 18.04.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е №

61 гр. Пловдив, 18.04.2019 г.

Пловдивски

Апелативен съд – трети граждански състав в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Елена Арнаучкова

Величка

Белева при секретаря Антоанета Калайджиева, като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 54/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ищеца по спора П.Г.М. „ С.К.М. „ – гр. Х. Решение № 326/05.10.2017 г. по гр.д. № 112/2017 г. на ОС – Х. и представляващото неразделна част от него Решение № 2/03.01.2019 г., постановено в производство по чл. 247 от ГПК, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С.у. „ С.К. *** и О.Х. *** иск за признаване за установено че в негова полза е учредено право на управление по ЗДС върху недвижими имоти, представляващи по КК на гр. Х. Сграда с идентификатор *****.***.**.* със застроена площ 46 кв.м., едноетажна, с прездназначение – хангар, депо, гараж и Сграда с идентификатор *****.***.** със застроена площ 130 кв.м., брой етажи – един, предназначение – сграда за образование, и двете находящи се в ПИ с идентификатор *****.***.** и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението и ползването на сградите.

Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на иска.

Претендират се направените за производството разноски.

Въззиваемите са депозирали отговори за неоснователност на жалбата.

Съдът установи следното:

Иск по чл. 108 ЗС, предявен в защита на правото на собственост на държавата от П.Г.М.

„ С.К.М. „ – гр. Х. в качеството й на процесуален субституен на основание чл.

14 и следв. от ЗДС срещу О.Х. и С.у. „ С.К. ***.

Ищецът твърди че в качеството му на юридическо лице на бюджетна издръжка му е предоставено правото на управление на поземлен имот с идентификатор *****.***.** по КК на гр. Х. и построените в него девет броя сгради с идентификатори от № * до № * съгласно Акт за публична държавна собственост № ****/**.**.**** г.. Две от тези сгради - № * /заснета в КК като хангар, депо, гараж с площ 46 кв.м. / и № * / заснета като сграда за образование с площ 130 кв.м. /, се владеят и ползват от ответниците без законово основание, при това не по предназначението им – в нарушение разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от ЗДС. Петитума е да бъде признато за установено по отношение на ответниците че в полза на ищеца е учредено право на управление върху процесните две сгради – публична държавна собственост, и да бъдат осъдени ответниците да му предадат ползването и владението върху тях.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват иска. На първо място се поддържа възражение той да е недопустим. Според О.Х. ищецът няма надлежна процесуална легитимация да предяви иска, надлежна страна – ищец по него е единствено Държавата чрез съответния процесуален представител по чл. 31 от ГПК , като ищецът няма и надлежна представителна власт по закон. Според С.у. „ С.К. *** допустим е иск за собственост, предявен от държавно учреждение, на което е предоставено правото на управление на държавен имот – предвид разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от ЗДС и с оглед това че ревандикационният иск е действие на обикновено управление на вещта. Но допустимостта на този иск не изключва необходимостта ищецът да докаже наличие на правен интерес от иска, а такъв в случая се възразява да е налице, като се оспорва предоставянето на твърдяното право на управление и конкретно основанието за него – АДС № ****/**.**.**** г.. Поддържа се че актовете за държавна собственост не пораждат, а само констатират права. Като така сам по себе си АДС № ****/**** г. не е основание да се приеме че имотите са публична държавна собственост, както и че правото на управление по отношение на тях е предоставено на ищеца. В тази насока се оспорва материалната му доказателствена сила и се поддържа че ищецът следва да докаже както основанието за актуването на имотите като държавни, така и основанието за твърдяното негово право на управление досежно тях и на първо място да ги посочи - доколкото в акта не са посочени. Неизлагането на обстоятелства в тази насока в исковата молба счита да обосновават извод за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация и на правен интерес.

В случай че искът се приемe за допустим се поддържа той да е неоснователен. В тази насока и от двамата ответници се възразява че право на управление върху находящата се в поземления имот *****.***.** сграда № * / масивна триетажна учебна сграда с площ 1488 кв.м. / е предоставено с решение М.С.

№ ***/**.**.**** г. на Община - Х. за нуждите на втория ответник С.у. „ С.К. ***. Съгласно това решение и въз основа на заповед от **.**.**** г. на О.У. на област Х. е последвало предаване на сградата през същата година. Към момента на предаването спорните сгради № * и № * са били обособени от навеси към сграда № *, пространството под които преустроено в пристройки към нея – функционално свързани с първия й етаж за разширяването на находящия се там ученически стол и в този им вид и за тази цел се ползват и понастоящем. Като така процесните сгради са без самостоятелен статут и неправилно са заснети като самостоятелни обекти. Те са част от сграда № *, правото на управление върху която не принадлежи на ищеца, а е предоставено от държавата на ответната община за нуждите на ответното спортно У..

По делото се установява следното:

Първото актуване на дворното място и сградите в него като държавни е с Акт № ****/**.**.**** г. на ОбНС – Х.

/ л. 56 от първоинстанционното дело/. Посочено е че те са отчуждени от частни лица със Заповед № ***/*.*.**** г. на ОбНС – Х., като терена е отреден за нуждите на М.Т.. Посочено е че в него се намират две учебни сгради и 6 броя работилници, които са предоставени за оперативно управление на СПТУ „ М.Г. „ , С.С.У. и М. „ Т. Х.“, както следва: на СПТУ – първи етаж от сградата с площ 1 488 кв.м., на С. у. – втори и трети етаж от същата сграда, на М. – другата учебна сграда с площ от 1 320 кв.м. и шестте работилници с обща площ 2200 кв.м.

През 1995 г. е съставен Акт № ****/*.*.**** г. / л. 120 от първоинстанционното дело/, с който са актувани като общинска собственост на основание § 7 т. 6 от ЗМСМА, с посочен бивш собственик държавата. Описанието на терена и сградите е идентично с това по акта от 12.01.1965 г., както и предоставеното право на управление и ползване върху тях от трите училища.

С АДС № ****/**.**.**** г. / лист 48 от първоинстанционното дело / терена и сградите са актувани като държавни на основание чл. 147 от ППЗДС / приет ДВ бр. 82/27.09.1996 г., отм. ДВ бр. 78/26.09.2006 г. /. Посочени са терен – земя 27 171 кв.м. и осем броя сгради както следва: Учебна сграда с площ 1 488 кв.м.; Учебна сграда с площ 1 219 кв.м.; учебна работилница с площ 3 470 кв.м; Физкултурен салон с площ 370 кв.м.; Актова зала с площ 269 кв.м.; Топла връзка с площ 68 кв.м. и Складове, гаражи, застроени на 320 кв.м. Посочено е че правата върху тях са предоставени на М.О.Н. за нуждите на Т.М. „ С.К.М. „, като в забележка е отразено че с решение № ***/**.**.**** г. на МС учебната сграда с площ 1 488 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата се предоставя безвъзмездно за ползване на О.Х. за нуждите на ССУ „ С.

К. „. Представени са заповед № ДС **

– **/**.**.**** г. на О. у. – Х. за предаването на сградите на О. – Х. и преписката по предаването – от д. на о., от о. ответното У.. Представен е още споразумителен протокол между ищеца и ответника от 19.06.2003 г. относно ползването и поддържането на терена от ответника във връзка с предоставената му сграда с Решение на МС № ***/**.**.**** г., онагледен със скица, неразделна част от протокола / лист 34 и 35 от първоинстанционното дело /.

След влизане в сила на кадастралната карта на гр. Х. и на основание чл. 71 ал. 1 от ЗДС е издаден АДС № ****/**.**.**** г., в който имотите се отразени съгласно данните по чл. 60 ал. 1 т.т. 1 – 7 от ЗКИР.

Заснети са девет сгради върху поземления имот, в това число и процесните две.

Отново е отразено че правото на управление е на ищеца, изключая сграда № *, право на управление върху която е на ответното спортно У. съгласно горецитираното решението на МС от 30.8.2002 г.

Назначена е по делото СТЕ, изпълнена от вещо лице Т. М.. Експертизата е изготвена след проверка на кадастралната карта, кадастрално – регулационния план на гр. Х., ободрен със заповед № ***/**** г. и изменен със заповед № ****/**** г.

Според депозираното заключение съгласно регулациите по източната и южната фасади на учебната сграда, ползвана от ответното У. и заснета сега от КК с идентификатор *****.***.**.*. са заснети навеси с ширина съответно 6, 50 м. и

3,50 м. Навесът по източната фасада е оформен след изпълнена топла връзка на ниво втори етаж между двете учебни сгради № * и № *, ползваща се от ищеца и нямаща изход към сградата на ответника. Пространството под този навес – ползващо се според споразумителния протокол от 19.6.2003 г. и скицата към него от ответника е заградено – от юг с фасадната стена на физкултурния салон, а от запад с фасадата на учебната сграда № * на ответника / на първо ниво ученически стол /. На изток и север са изградени допълнителни стени, на северната стена е монтирана метална гаражна врата. Това именно пространство под навеса с площ 46 кв.м. – приобщено към ученическия стол в сградата на ответника и ползващо се като подход за зареждане на стола , е заснето по КК като самостоятелен обект – сграда с идентификатор *****.***.**.*.

Според вещото лице то не е самостоятелен обект с предназначение хангар, депо, гараж, а пристройка, функционално свързана с първо ниво / ученическия стол / на учебната сграда на спортното У. с идентификатор № *****.***.**.*. Относно сграда с идентификатор № *****.***.**. – съществувала е по план стоманобетонна козирка на южната фасада на учебната сграда на ответника № *****.***.**.*. на ниво плоча между първия и втория етаж на сградата, трайно прикрепена към терена с кръгли стоманобетонни колони.

Козирката е част от основната конструкция на сградата, изпълнена с построяването й. Пространството под козирката е заградено с частичен тухлен зид и дограма с врати и прозорци и приобщено също към ученическия стол на първото ниво на сградата на ответника – за разширение на стола, и така се ползва и понастоящем. Това именно пространство е заснето като самостоятелна сграда № * площ 130 кв.м. и предназначение столова. Според експерта не е самостоятелен обект, а е функционално свързано със стола в учебната сграда на ответника. За извършените преустройства не са открити строителни разрешения и книжа. Процесните обекти са заснети като сгради за пръв път с изготвянето на кадастралната карта, няма данни да е инициирано, изготвяно и одобрявано изменение или допълнително попълване на кадастралната карта. Декларирани са и от ищеца и от ответника през 2011 г. , като и двете училища са заплащали данък за тях от декларирането и до 2017 г. – изготвянето на заключението.

Свидетелят Д. П. Х. депозира показания да е работил в ответното У. от 1977 г. до 1993 г. До 1980 г. бил преподавател по спортна подготовка, а след това – заместник директор по спортната част. И двете козирки на учебната сграда, която ползвало спортното У. били преградени с оглед нуждите на ученическия стол. Козирката към булеварда била заградена, за да се ползва пространството за зареждане на стола, както и за обособяване на кът за отпадъчна храна съгласно предписание на ХЕИ, а козирката откъм двора – за разширение на стола, тъй като площта не достигала. Според свидетеля прегражданията станали през 80 – те години, не е имало разногласия и претенции за това от страна на М., тъй като заградените пространства от терена под козирките и дотогава били ползвани от спортното У.. Разногласия не е имало и след това и конкретно до 1993 г., когато свидетелят напуснал. Прегражданията били извършени от БКС, имало строителни книжа, свидетелят контактувал и с технически ръководител. Тогава било извършено и асфалтиране на двора.