Определение № 329 от 10.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 220/2024
- Вид
- Определение № 329
- Подписан
- 10.06.2024
- В сила
- 10.06.2024
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ГАЛИНА КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329 гр. Велико Търново, 07.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500220 по описа за 2024 година С определение № 435 от 05.04.2024г. по гр.д. № 155/ 2024г. по описа на ВТОС е прекратено по реда на чл.129 ал.3 ГПК производството по иска за мораторна лихва върху сумата от 30000лв. за времето от 06.01.2021г. до 14.02.2024г.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила частна жалба от ищеца Б. Д. К. от гр.В.Търново чрез пълномощника адв.Св.С.. Счита същото за неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че е сезиран с иск за мораторна лихва за периода преди завеждане на исковата молба и неправилно е дал указания на ищеца да раздели претендираната от него лихва на мораторна и законна, като не е преценил правилно характера на главния иск като такъв, свързан с иска по чл.45 от ЗЗД. Сочи, че при вреди, произтичащи от непозволено увреждане, лихвата за забава не е мораторна, а компенсаторна и се дължи от датата на деликта, за което има непротиворечива съдебна практика.. Сочи, че трайната практика на ВКС е, че лихвата при непозволено увреждане никога не следва да се присъжда в определен размер и задължение на съда е да определи началният момент на лихвата, който е датата на деликта. Моли да бъде отменено атакуваното определение, с което е прекратено производството по делото по иска за законна лихва върху сумата от 30000лв. за периода от 06.01.2021г. /датата на деликта/ до 14.02.2024г. /датата на предявяване на исковата молба/.
1
Великотърновски апелативен съд като обсъди доводите, посочени в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Същата е основателна по следните съображения:
Видно от гр.д. № 155/ 2024г. по описа на ВТОС е, че същото е образувано по искова молба на Б. К. чрез пълномощника адв.Св.С., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД-гр.София, с която е предявен частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв. /от 200000лв./, претърпени вследствие смъртта на баща му Д. К., починал при ПТП, настъпило на 06.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане.
С определение № 295 от 07.03.2024г. първоинстанционният съд е констатирал, че дължимата държавна такса по предявения иск не е внесена, както и че вземането за лихва не е посочено по размер и не е таксувано, поради което е задължил ищеца по реда на чл.129 ал.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да посочи по размер вземането за лихва върху сумата от 30000лв. за времето от 06.01.2021г. до 14.02.2024г. и върху стойността му да внесе 4 % държавна такса, като в същия срок представи и платежен документ за внесена по сметка на съда такса върху главния иск в размер на 1200лв. На ищеца е указано, че при неизпълнение на указанията на съда в срок, делото ще бъде прекратено.
Съобщение с горните указания е връчено на ищеца на 14.03.2024г.. същият с молба от 20.03.2024г. е представил документ за внесена държавна такса в размер на 1200лв.
С атакуваното определение № 435 от 05.04.2024г. съдът е приел, че исковата молба относно иска за сумата 30000лв. е редовна, а претенциятадопустима и е разпоредил преписи от исковата молба и приложенията към нея да се връчат на ответника. Приел е и че исковата молба за мораторна лихва върху сумата от 30000лв. за времето от 06.01.2021г. до 14.02.2024г. е останала нередовна въпреки дадените указания и срок за изпълнението им, при което спрямо този иск са налице основанията по чл.129 ал.3 ГПК за прекратяване на производството по делото и е прекратил същото в тази му 2 част.
Така постановеното определение е неправилно по следните съображения:
Неправилно първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба като е приел, че ищецът е предявил два обективно съединени иска-за обезщетение за неимуществени вреди и за мораторна лихва за забава върху това обезщетение. Видно от исковата молба, ищецът е предявил иск само за обезщетение за неимуществени вреди по чл.432 КЗ, като е направил искане върху това обезщетение да се присъди и законната лихва за забава, посочвайки като начален неин момент датата на деликта. Съгласно доктрината и трайната съдебна практика претенцията за законна лихва не представлява отделен самостоятелен иск /при предявяването на който се дължи и държавна такса/, а е искане, по което съдът се произнася, като сам определя началния момент на дължимостта на законната лихва. С оглед разпоредбите на чл.429 ал.3 и чл.497 ал.1 КЗ и така предявената претенция за законна лихва от датата на деликта, е следвало съдът да остави без движение исковата молба като даде указания на ищеца да уточни дали предявява и иск за мораторна лихва за периода от датата на деликта до завеждане на иска, или само претендира искане за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението, и едва тогава, в зависимост от посоченото от него, да му даде указания за уточняване на размера на иска за мораторна лихва, в случай че предявява такъв иск, респ.-за внасяне на държавна такса и представяне на документ за това. Впрочем това уточнение ищецът е направил с настоящата частна жалба, като е посочил,че не предявява отделен иск за мораторна лихва, а има направено само искане за присъждане на законната лихва за забава върху обезщетението. Макар и искането му да е тя да бъде присъдена от датата на деликта, това е въпрос по същество, като съдът следва да определи началният момент на нейната дължимост, съобразно релевантните законови разпоредби.
Предвид изложеното, следва определението на ВТОС в частта, с която е прекратено производството по делото по иска за мораторна лихва върху сумата от 30000лв. за времето от 06.01.2021г. до 14.02.2024г. да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВТОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
3
Водим от горното, ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 435 от 05.04.2024г. по гр.д. № 155/ 2024г. по описа на ОС-Велико Търново, в частта, с която е прекратено производството по делото по иска за мораторна лихва върху сумата от 30000лв. за времето от 06.01.2021г. до 14.02.2024г.
ВРЪЩА делото на ОС-Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4