Решение № 417 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100107967 по описа за 2022 година

Ищецът Ю. О. М. твърди, че е пострадал от престъпленията, разследвани по следствено дело 1/1991 г. по описана Прокуратура на Въоръжени сили, преобразувано в следствено дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София. Делото е известно като т.нар. „възродителен процес“. Последният представлявал принудителна промяна на имената на български граждани от турски етнически произход, забрана на езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, а в заключителна фаза – прогонване на стотици от България в т.нар. „голямата екскурзия“.

Ищецът твърди, че от края на м. януари 1985 г. до 15.021985 г. е бил задържан в РУ на МВР гр. Разград, от 15.02.1985 г. до 22.04.1987 г. – бил задържан и лишен от свобода в затвор и лагер на остров Белене (до м. март 1986 г.), както и в затвора в гр. Бобов дол. Впоследствие през м. май 1989 г. бил изгонен в Австрия, откъдето ищецът и семейството му заминали за Република Турция. През пролетта на 1990 г. ищецът и семейството му се завърнали в родното му село Раковски. Ищецът твърди, че без основание бил задържан и лишен от свобода 2 години и 27 месеца. В районното управление на гр. Разград и на о-в Белене и Бобов дол ищецът престоявал на място с лоша хигиена, липса на елементарни условия за живот, здравни и медицински 1 грижи, лоша храна. На ищеца не било позволявано да се свърже с близките си, не знаел как е семейството му. Разрешавали свиждания през 6 месеца.

Ищецът бил принуден да работи тежък физически труд, а накрая бил принуден да плати за настаняването си в Белене. Въпреки образуваното досъдебно производство за т.нар. възродителен процес ищецът и други пострадали не били потърсени за разпит. През 1996 г. с част от лишените от свобода в Белене подготвили обща жалба до главния прокурор, към която всеки пострадал приложил информация с посочване на име, адрес, телефонен номер, информация за периодите и местата от лишаване от свобода. През м. май 1996 г. било изпратено запитване до Главна прокуратура във връзка с развитието на жалбата. На 01.04.1996 г. било внЕ.о ново искане, което останало без отговор. На 18.09.1997 г. било внЕ.о аналогично оплакване, по което не последвал отговор. Със съдействието на депутати няколко пъти пострадалите се срещали с главни прокурори и заместниците им. След среща през м. юни 2003 г. главният прокурор заявил, че до две седмици делото ще бъде внЕ.о в съда, което не се случило.

На ищеца били връчени само постановление от 04.10.2018 г. за спиране на наказателното производство и постановление от 31.05.2022 г. за прекратяването.

На 08.05.2001 г. в гр. Русе от следовател към ВОП Варна на ищеца били разсяснени правата на пострадало лице по сл.дело № 1/1991 г. и бил разпитан.

Интензивни действия по разследване били извършвани в периода 1991 г. – 1994 г., двукратно бил внасян обвинителен акт, връщан от съда за отстраняване на процесуални нарушения. По искане на пострадалите с определение на СГС по ЧНД № 3175/2018 г. на СГС на основание чл. 369 НПК на прокурора е даден едномесечен срок за произнасяне, в който не е последвало приключване на делото. Нови срокове са дадени и по други НЧД по искане на пострадали. През октомври 2018 г. било издадено постановление за спиране на досъдебното производство поради молба за правна помощ, което ищецът определя като лишено от смисъл, още повече, че четвъртата съдебна поръчка не е изпратена поради изтекла давност. Прокуратурата не е приключила досъдебната фаза на процеса въпреки призивът на Народното събрание в декларация от 2012 г., както и над 100-те определения на съда с 2 постановени искания на пострадалите по чл. 368 НПК. Разследването било бавено така, че да изтече достатъчно дълго време в изчакване на смъртта на обвинените лица и никой да не бъде предаден на съд. След 32 години на 31.05.2022 г. наказателното производство било прекратено поради настъпилата смърт на последния обвиняем – Г.А.. Продължителността на досъдебното производство по делото била прекомерна и за нея липсвало обективно и разумно оправданието. Тя се приравнявала на отказ от достъп до правосъдие и извършване на ефективно разследване. Продължителността на производството породила у ищеца неимуществени вреди: притеснения, очакване и страх от резултата от производството, несигурност, притеснения, фрустрация, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, безсилие. Ищецът твърди да е лишен от свобода за повече от 2 години без съд и присъда поради самоопределянето му от турски етнически произход, а е лишен от възможността за справедливо репариране на причинените му вреди, тъй като процесуалната фигура на граждански ищец се конституирала едва на фазата на съдебното производство, до което не можело да се достигне поради бездействието от страна на Прокуратурата.

Ищецът нямал възможност да бъде конституиран и като частен обвинител.

Ищецът оценява вредите в размер 120 000 лв. – х 1500-2000 евро за всяка година от продължителността на разследването. След 07.09.1992 г.

ЕКПЧ се прилага за България, с което за държавата е възникнало позитивното задължение за ефективно разследване. По изложените съображения моли на основание чл. 2б ЗОДОВ да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 120000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, която главница представлява обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на ВОП София.

В отговор на исковата молба Прокуратура на Република България оспорва предявения иск. Оспорва допустимостта на иска поради липса на доказателства за протекла процедура по глава ІІІА ЗСВ. Посочва, че на нормата на чл. 2б ЗОДОВ не е придадено ретроактивно действие, същата е в сила от 15.12.2012 г. Липсва конкретизация на процесуалните действия, които се твърди да не са изпълнени. Производството е провеждано ритмично и 3 липсва бездействие на прокуратурата, което да е причина за продължителността му. Прокуратурата не следва да отговаря за периода след внасяне на обвинителния акт в съда и връщането му. В съдебна фаза съдът е господар на процеса. Разследване на територията на друга държава става по реда на международноправното сътрудничество. Делото се отличава със сериозна фактическа и правна сложност. От 446 са разпитани 312 свидетеля, останалите не са установени, вкл. посредством съдебна поръчка до Република Турция, която не е изпълнена. По тази причина производството е спряно, впоследствие възобновено. Не са представени доказателства за предприето бездействие. Най-сериозен дял от действията са свързани със събирането на доказателства от Република Турция. Времето, през което са извършвани законосъобразни действия, не следва да се отчита като неоснователно забавяне. Посочва, че претендираното възнаграждение не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не следва вредите от т.нар.

„възродителен процес“ да се съобразяват в настоящото производство, същите подлежат на обезвреда по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Дори да се приеме, че забава е налице, тя не препятства възможността ищецът да предяви иск по реда на чл. 49 ЗЗД. За събитията, описани от ищеца, е обявена политическа и гражданска реабилитация с решение на Народното събрание, обнародвано в ДВ, бр.

44/01.06.1990 г. Оспорва началния момент на претендиране на лихва.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Чрез адв. Ф. поддържа предявения иск и моли същият да бъде изцяло уважен. Ответникът, чрез прокурор П., оспорва иска.

Съдът, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено Съобщение за промяна на име за ищеца от Ю. О. М. на Й.О.М. (л. 36 от делото).

По делото е представен документ, отразяващ ищецът Ю. О.ов М.ов (с посочено лично име И. и имена Й.О.М.) да е задържан на 04.02.1985 г. при посочено основание чл. 110 НК. На 15.02.1085 г. е издадена Заповед от МВР за прилагане на превантивна административна мярка по чл. 39 ал. 1 т. 1 от Закона за народната милиция, в която е отразено, че Й.О. е направил опит за 4 създаване на нелегална организация, чиято цел била организиране на въоръжен бунт срещу властта, както и поради остри вражески изказвания за несъгласие с политиката, провеждана от БКТ по националното осъзнаване на турчеещите се българи. Разпоредено е принудителното установяване на ищеца в Белене за период от 3 години. В последваща справка на началник ОУ на МВР е отразено, че по време на престоя на ищеца в Белене промени в поведението и мислите му не са настъпили и се предлага да бъде принудително установен в Бобов дол, Кюстендилски окръг до 20.04.1988 г.

Със Заповед от 22.04.1987 г. е наредено прекратяване на превантивната административна мярка по чл. 39, ал. 1 т. 1 от Закона за Народната милиция поради констатирано положително влияние – Й.М. е отразено да се е стабилизирал, няма негативни прояви и вредни изказвания, преосмисля и осъжда допуснати от него слабости и грешки в миналото.

В списък на затворите и трудово-поправителните общежития в България е отразено, че белене е затвор и ТПО от закрит тип, а към Бобов дол функционира ТПО „Миньор“ от открит тип.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че с Постановление от 31.01.1991 г. е образувано досъдебно производство (сл. дело) № 1/1991г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили. Впоследствие са разделени материали от сл.дело №1 /1990 г по описа на Главна прокуратура на Република България касаещи дейност през 1984-1989 г, първоначално квалифицирано като престъпление по чл.

162,ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК. Делото е водено срещу Т.Ж. (председател на Държавния съвет) и о.з. генерал-полковник Д.С. (министър на вътрешните работи) за деяния, инкриминирани в посочения период и в съучастие с други лица. Първоначално са повдигнати обвинения по чл. 162, ал.1 вр. чл. 20,ал.2 вр. чл. 26,ал.1 НК на Т.Ж. (постановление от 18.01.1990 г., постановление от 26.06.1992 г.), на о.з. генерал-полковник Д.С. (постановление от 03.09.1991 г., постановление от 01.07.1992 г.), Г.А. (постановление от 24.09.1992 г.), П.М.

(постановление от 19.05.1992 г.), П.К. (постановление от 30.06.1992 г.) В хода на разследването с постановления от 21.12.1992 г за привличане като обвиняемия спрямо о.з. генерал-полковник Д.С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 387,ал.2 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26 ,ал.1 от НК. С постановления от 14.01.1993г. са повдигнати обвинения по чл.387,ал.2 вр. чл.20,ал.З вр. чл. 26, ал.1 от НК спрямо Т.Ж. и Г.А.. С Постановление от 5

25.06.1993 г. на прокурор при ПВС наказателното производство е частично прекратено по отношение спрямо Т.Ж., о.з. генерал-полковник Д.С., Г.А., П.М. и П.К. за извършено престъпление по чл. 162, ал.1 вр. чл.20,ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. На 20.07.1993 г. сл.дело №1/1991 г. е внЕ.о с обвинителен акт срещу Ж., С. и А. за престъпление по чл. 387 НК във Върховен съд на Република България, по което е образувано НОХД № 1/1994 г. по описа на Военна колегия при ВС. С разпореждане на съда делото е върнато за допълнително разследване, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са дадени конкретни указания за отстраняването им. След проведено разследване на 19.12.1997 г. сл.дело №1 /91 г е внЕ.о с обвинителен акт във ВКС. С Разпореждане от 28.04.1998 г. по НОХД №1/98 г. на съда делото е върнато за допълнително разследване на ПВС, поради неизпълнение на указанията, дадени с разпореждане по НОХД №1/94г. на ВК на ВС. С писмо от 13.05.1998 г. делото е изпратено по компетентност СВОП, което с постановление на прокурор е преобразувано на 29.09.1998 от сл. дело №1/92 по описа на ПВС в сл.дело №780-H/98 на СВОП (към настоящия момент с № П-048/99 по описа на ВОП). Със същото постановление наказателното производство е частично прекратено спрямо Т.Ж. на основание чл. 23 7, ал.1 т.1 от НПК (отм.). С постановление от 18.12.1999 г. наказателното производство е прекратено частично и по отношение на Д.С., на основание чл.21,ал.1т.4 от НПК (отм). С постановление от 17.02.2000г. е прекратено наказателното производство и спрямо Г.А. за престъпление по чл.