Определение № 1521 от 15.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1521 гр. Велико Търново, 15.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500955 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.129 ал.3 изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. Т. с постоянен адрес гр.Елена против Определение №1492/18.10.2024г., постановено по Гр.д.№2168/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, с което е прекратено производството по Гр.д.№2168/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба от ищеца К. Г. Т., като са развити оплаквания за неговата недопустимост, както и за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост, а от там и до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало, прогласен в чл.7 ал.1 ГПК. Твърди се, че в случая първостепенният съд е съчетал в себе си не само ролята на съдия, но и на прокурор, и така са възникнали основателни съмнения в неговата безпристрастност. Моли съда, да обезсили обжалваният съдебен акт и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129 ал.3 изр.2 ГПК препис от частната жалба против връщането на ИМ не се представя.

Съдът, след като разгледа частната жалба и се запозна с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№2168/2024г. по описа на РС – Горна Оряховица е образувано пред ГОРС след определянето му по реда на чл.23 ал.3 ГПК като друг равен по степен съд, който да разгледа гр.д.№381/2024г. по описа на РС – Елена, по ИМ, по предявен от К. Г. Т. против Прокуратура на Р България осъдителен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ за сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на разумната продължителност от органите на Прокуратурата на Р България по прокурорска преписка №04904/2024г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, ведно с акцесорна претенция за законна лихва, считано от завеждане на иска до изплащането й, като ИМ е подадена като електронно изявление до съда.

С Разпореждане №2859/04.10.2024г. по гр.д.№2168/2024г. по описа на ГОРС е оставена ИМ без движение за отстраняване на следните нередовности на ИМ:1/ ищецът да изложи обстоятелствата, на които се основава искът, в т.ч. къде е мястото на увреждането на ищеца; какви неимуществени вреди е претърпял ищецът – вид, характер и 1 степен/интензитет на вредите; времето, през което ищецът е търпял твърдените от него вреди /чл.127 ал.1 т.4 ГПК/, 2/да посочи в какво се състои искането му – за кои конкретни вреди претендира да бъде обезщетен по реда на чл.2б ал.3 от ЗОДОВ /чл.127 ал.1 т.5 ГПК/, 3/да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на сумите /чл.127 ал.4 ГПК/, 4/да приложи преписи от ИМ и от приложенията към нея, както и от уточняващата молба, за връчване на ответника /чл.128 т.3 ГПК/, като ищецът е предупреден за последиците по чл.129 ал.3 ГПК при неизпълнение на указанията в срок.

Разпореждане №2859/04.10.2024г. по гр.д.№2168/2024г. по описа на ГОРС е редовно връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 09.10.2024г., като с уточняваща ИМ молба с вх.

№12884/09.10.2024г., подадена в срока по чл.129 ал.2 ГПК, ищецът е посочил, че представя относими доказателства за движение на процесната прокурорска преписка, от които съдът може да направи обоснован извод за местната подсъдност по императива на чл.7 ал.1 ЗОДОВ; посочил е, че преценката дали делото е било разгледано в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС и дали от това ищецът е претърпял неимуществени вреди, касае разглеждането на спора по същество, а не е относима към проверката за редовност на ИМ. С уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№12884/09.10.2024г. ищецът е представил и вносни бележки от 09.10.2024г. за внесени по сметка на ГОРС дължима съгласно чл.2а т.1 ТДТКССГПК ДТ за производството в размер на 10лв. и ДТ по чл.102з ал.3 ГПК в размер на 8,00лв. за възпроизвеждане на хартиен носител на преписи по ГД №2168/2024г. на ГОРС.

С постановено преди изтичане на срока по чл.129 ал.2 ГПК Разпореждане №2910/09.10.2024г. по ГД №2168/2024г. по описа на ГОРС на основание чл.129 ал.2 ГПК е разпоредено да се съобщи на ищеца да отстрани констатирани от първостепенният съд нередовности на ИМ по смисъла на чл.127 ал.1 т.4, т.5 ГПК и по чл.127 ал.4 ГПК, като указанията за нередовности на ИМ са идентични с тези, дадени с Разпореждане №2859/04.10.2024г. по т.1, т.2 и т.3 от същото, като ищецът е предупреден за последиците по чл.129 ал.3 ГПК при неизпълнение в срок.

Разпореждане №2910/09.10.2024г. по чл.129 ал.2 ГПК е редовно връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 10.10.2024г.

С уточняваща ИМ молба с вх.№13022/11.10.2024г., подадена в рамките на срока по чл.129 ал.2 ГПК, ищецът, съобразно чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, е посочил, че претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от неразумно бавните действия на ответника, са от кръга на типичните, които не подлежат на доказване от страна на ищеца, както и съобразно чл.127 ал.4 ГПК е посочил разкрита на негово име банкова сметка.

С уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№13024/11.10.2024г., подадена в рамките на срока по чл.129 ал.2 ГПК, ищецът отново е посочил, че претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от неразумно бавните действия на ответника, са от кръга на типичните и същите в релевирания исков период са търпени на територията на област Габрово.

След изтичане на срока по чл.129 ал.2 ГПК, с обжалваното Определение №1492/18.10.2024г. първоинстанционният съд по реда на чл.129 ал.3 ГПК е прекратил производството по гр.д.№2168/2024г. по описа на ГОРС, поради неотстранени в срок нередовности на ИМ от ищеца, и е върнал ИМ и приложенията към нея на ищеца.

За да постанови обжалваното определение по чл.129 ал.3 ГПК, първостепенният съд, като не е обсъдил уточняваща ИМ молба от ищеца с вх.№13024/11.10.2024г., е приел, че ищецът не е изпълнил разпорежданията на съда от 04.10.2024г. и от 09.10.2024г. и не е отстранил нередовностите на ИМ в срока по чл.129 ал.2 ГПК и до момента на постановяване на обжалваното определение по чл.129 ал.3 ГПК.

Обжалваното Определение №1492/18.10.2024г. по ГД №2168/2024г. по описа на ГОРС е редовно връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 21.10.2024г., като настоящата частна жалба с вх.№13395/21.10.2024г. е подадена в рамките на преклузивният едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество същата е основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Както сам се позовава в частната жалба и частният жалбоподател, съгласно ТР №6/15.01.2019г. по тълк. д.№6/2017г., ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивният съд, предвидени в чл.269 изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По силата на чл.278 ал.2 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение /или разпореждане/, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

На основание чл.129 ал.3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока по чл.129 ал.2 ГПК нередовностите на ИМ, същата, заедно с приложенията, се връща. По аргумент от чл.129 ал.2 ГПК, съдът съобщава на ищеца да отстрани нередовностите на ИМ, само когато констатира, че ИМ не отговаря на изискванията по чл.127 ал.1 ГПК и по чл.128 ГПК. За да бъдат приложени санкционните последици по чл.129 ал.3 ГПК и ИМ, ведно с приложенията, върната на ищеца, следва дадените от съда указания за отстраняване на нередовности на ИМ по смисъла на чл.127 ал.1 ГПК и по чл.128 ГПК да са надлежни, точни и ясни, ищецът да не ги отстрани в преклузивният срок по чл.129 ал.2 ГПК, както и с разпореждането и съобщението по чл.129 ал.2 ГПК ищецът да е предупреден за последиците по чл.129 ал.3 ГПК при неизпълнение в срок на дадените му указания.

В процесният случай подадената от ищеца К. Г. Т. първоначална ИМ, предмет на ГД №2168/2024г. по описа на ГОРС, е отговаряла на изискванията за редовност по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК, поради което и указанията на първостепенният съд, дадени с постановените две разпореждания по чл.129 ал.2 ГПК от дати 04.10.2024г. и 09.10.2024г., не са надлежни.

Посочване от ищеца на мястото на увреждането в настоящият случай не е било необходимо, доколкото ГОРС е определен да разгледа делото по реда на чл.23 ал.3 ГПК.

Изрично с първоначалната ИМ ищецът в съответствие с чл.127 ал.1 т.4 ГПК е посочил, че в резултат от твърдяното от същия нарушаване на разумната продължителност на предварителната проверка по прокурорска преписка №04904/2024г. по описа на ВТРП по време на висящността й е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди от кръга на типичните – негативни изживявания, които ищецът счита, че не подлежат на доказване – морални болки и страдания, като първоначалната ИМ е отговаряла и на изискването по чл.127 ал.1 т.5 ГПК – посочено е в какво се състои искането, отправено до съда, и за кои конкретни твърдени вреди /неимуществени такива от кръга на типичните, доколкото ИМ е единство от обстоятелствена част и петитум/ ищецът претендира да бъде обезщетен по реда на чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, поради което указанията на съда по чл.129 ал.2 ГПК за отстраняване на нередовности на ИМ по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК не са били надлежни.

От друга страна, същите са и изпълнени от ищеца в срок, доколкото и с двете подадени от ищеца уточняващи ИМ молби с вх.№ №13022/11.10.2024г., 13024/11.10.2024г. ищецът е уточнил, че претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от твърдените неразумно бавни действия на ответника, са от кръга на типичните. Въпреки ненадлежните указания, в срока по чл.129 ал.2 ГПК с уточняваща ИМ молба с вх.

№13024/11.10.2024г. ищецът е посочил и къде е мястото на увреждането му, а именно, че вредите са търпени на територията на област Габрово. По аргумент от чл.129 ал.2 ГПК, 3 непосочването от ищеца по осъдителен иск за парично вземане, какъвто е и настоящият иск по чл.2б ал.3 вр. ал.1 ЗОДОВ, на банкова сметка или друг начин за плащане, не съставлява нередовност на ИМ, при което от страна на съда не са дължими указания по чл.129 ал.2 ГПК, респ. неизпълнението им не може да доведе по прилагане на санкционните последици по чл.129 ал.3 ГПК. Независимо от горното, макар и ненадлежно, указанието на първостепенният съд по чл.127 ал.4 ГПК е и изпълнено от ищеца в срока по чл.129 ал.2 ГПК с молба с вх.№13022/11.10.2024г., с която ищецът по настоящият осъдителен иск за парично вземане е посочил банковата си сметка. Макар и с по-късно постановено Разпореждане №2910/09.10.2024г. на ищеца да не са дадени указания за отстраняване на нередовност по чл.128 т.3 ГПК, каквито са дадени с Разпореждане по чл.129 ал.2 ГПК №2859/04.10.2024г., само за пълнота, с оглед мотивите на РС към обжалваното определение, съдът посочва, че доколкото ИМ е подадена като електронно изявление до съда, съгласно чл.102з ал.3 изр.1 ГПК към електронни изявления преписи за страните не се представят, т.е. ИМ не е била нередовна по смисъла на чл.128 т.3 ГПК, а и в срока по чл.129 ал.2 ГПК от връчване на разпореждането от 04.10.2024г. с уточняваща ИМ молба с вх.№12884/09.10.2024г. ищецът е представил платежен документ за внесена по сметка на ГОРС ДТ по чл.102з ал.3 изр.3 ГПК вр. чл.23 т.3 ТДТКССГПК.